Решение № 60 от 19.03.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Е.П., 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П., III СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Гражданско дело № 20231820101231 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „В.К. АД против В. Р. И. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащането на сумата 983,37 лева - главница по договор за кредит “Violeta” от 13.01.2022 г., сумата 11,88 лева възнаградителна лихва за периода 08.01.2023 г. до 13.01.2023 г. сумата 20,01 лева – такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за периода 08.01.2023 г. до 13.01.2023 г., сумата 103,97 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.01.2023 г. до 20.11.2023 г. ведно със законна лихва върху сумите от 21.11.2023 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника договор за кредит “Violeta” от 13.01.2022 г. под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главницата до размера на одобрения кредитен лимит е предоставил сумата 1000 лева, която е усвоена изцяло еднократно от страна на ответника, който е поел задължение да я върне до 30 дни от датата на усвояване. Поддържа, че преди сключването на договора на ответника е предоставен стандартен европейки формуляр, съдържащ всички условия по договора. Съгласно чл. 4, ал. 1 ,т. 1 от договора срокът му е определен на една година, поради което същият е изтекъл на 13.01.2023 г. като са останали незаплатени падежирали и изискуеми вноски. Посочва, че кредитополучателят е извършвал плащания в общ размер 752,00 лева за периода 16.08.2022 г. – 18.12.2022 г., но те не са били достатъчни за покриване на всички задължения по договора. Съгласно договора ответникът е имал тридесетдневен период за заплащане на текущите си задължения. Освен усвоената главница кредитополучателят е поел задължение да заплати и неустойка за неизпълнение на уговореното в чл. 15, ал. 1-3 от Договора задължение за представяне на съгласие за директен дебит, неустойка за липса на удостоверение при неизпълнение на задължението си да предоставя удостоверение за настоящ адрес, както и удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2.2 и т. 2.3 от договора кредитополучателят се е съгласил да заплати и такса ангажимент за фиксирана лихва, за това, че за целия срок на договора кредиторът е поел ангажимент да осигури сумата от одобрения кредитен лимит, която е достъпна при поискване за усвояване във всеки един момент от договора и то при изрично фиксиран лихвен процент от 15%ГПЛ. Посочва, че възможността за многократно 1 усвояване на сумата в рамките на един договор и при фиксирани условия облекчава кредитополучателя, който не е нужно пак да кандидатства, без допълнителни документи и изчакване. С подписването на договора ответникът се е съгласил да заплати и такса забава по чл. 20, ал. 4 от договора за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие. При тези твърдения претендира осъждането на ответника да му заплати непогасените и падежирали вноски за главница, възнаградителна лихва, такса ангажимент и обезщетение за забава. Претендира съдът да му присъди и сторените по делото разноски.

В срока за отговор, а и след това ответникът не е депозирал такъв по делото. Същият не се явява в съдено заседание и неизразява становище по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Основателността на предявените искове предпоставя установяването на следните обстоятелства от страна на ищеца възникването на валидно правоотношение по договор за кредит с твърдяното съдържание, включително наличието на валидно постигната между страните договореност за връщане на заема с лихва, както и че в договора е уговорена такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, настъпването на условията за начисленията по тези клаузи, реалното предоставяне на договорената кредитна сума, размер на претендираните вземания и настъпване на изискуемостта им. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа, вкл. и за допълнителните услуги.

Според представения договор за кредит от 13.01.2022 г. страните са договорили размер на кредитния лимит 1000 лева при фиксиран за целия срок на договор годишен лихвен процент от 15%. Срокът на договора е 12 месеца. Усвоената сума по договора е 1000 лева, като същата е усвоена от ответника еднократно. Съгласно клаузите на чл. 4 от договора върху усвоения размер на кредита кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0,042% като кредитодателят се задължава да не променя лихвения процент по договора и договорът да бъде сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т. 5 ЗПК, за което кредитополучателят заплаща на кредитора такса ангажимент в размер на 0,07% на ден върху усвоената и непогасена главница, като същата се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главницата. При тези договорености ищецът е начислил лихва в размер на 147,79 лева и такса ангажимент 248,95 лева. При подписване на договора ответникът е приел да се ползва от допълнителен пакет услуги – вип обслужване по продукта и такси за действия по ограничаване негативните последици при просрочие, за което му е начислена сумата 42,50 лева.

Съгласно чл. 15 от договора длъжникът се е задължил до 5 дни от подписването на договора да предостави съгласие за директен дебит по банковата си сметка за целия срок на договора като при непредставянето на такова съгласие се начислява в края на всеки тридесетдневен срок от усвояване на главницата неустойка в размер на 2% от усвоената, но непогасена главница, като начислената неустойка се дължи ведно с месечното текущо задължение в края на този тридесетдневен период. За срока на договора кредиторът е начислил неустойка за непредставяне на директен дебит в размер на 234,87 лева. Длъжникът се е съгласил и че в срок до 5 дни от случването на договора да предостави удостоверени за липса на задължения по чл. 87 ДОПК и удостоверение за настоящ адрес, като при непредставянето им дължи неустойка в размер на 0,5 % от усвоената, но непогасена главница, чиито размер за срока на договора възлиза на по 58,00 лева.

При тези факти и съобразявайки реалния характер на договора за заем съдът приема, че между страните е възникнало облигационно отношение по повод сключения договор за паричен заем със съдържанието, описано в него. Щом ищецът е предоставил на ответника сума в размер на 1000 лева, то в правната сфера на последния е възникнало задължение за връщане на тази сума ведно с договорената цена на финансовата услуга (лихва).

Правоотношението между страните по спора се урежда от норми от императивен порядък, които са установени в публичен (обществен) интерес, поради което съдът следва 2 служебно да следи валидността на включените в договора клаузи. Предвид това е необходимо съдът да извърши самостоятелна преценка за валидност на потребителския договор в съответствие с разпоредбата на чл. 5 ГПК, която вменява на съда задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотеза, каквато несъмнено е настоящата, когато следва да намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма.

Установената съдебна практика (решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др.). приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като на още по – силно основание служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни, в какъвто смисъл са и т. 1 и т. 3 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). С определението на съда по чл.

140 ГПК на страните е дадена възможност да изложат становището си относно наличието на неравноправни клаузи в договора предвид задължението на съда по чл. 7, ал. 3 ГПК да следи служебно за тях.

Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 20 точки визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.

В настоящия случай видно от сключения договор за потребителски кредит същественото му съдържание е индивидуално уговорено, включително и клаузата за дължима възнаградителна лихва. Същата е определена във фиксиран за срока на договора размер, поради което заемополучателят отнапред е знаел с колко се оскъпява дългът му.

Размерът на договорената лихва не е част от общите условия към договора, поради което и кредитополучателят е имал възможност да влияе върху съдържанието му при неговото сключване, поради което съдът счита, че тази клауза не е неравноправна по смисъла на чл.

143 ЗЗП.

По отношение на клаузата, уреждаща дължимостта на такса ангажимент фиксирана лихва в размер на 0,07% на ден върху усвоената и непогасена главница не се установява да е индивидуално договорена, тъй като потребителят не е имал възможност да влияе на тяхното съдържание. Действително размерът на тази такса е фиксиран и е вписан при сключването на договора, но липсва яснота и конкретен механизъм, по който е определен, което обуславя неравноправният й характер. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи.

Наименованието й прикрива истинската цел на клаузата, а именно да доведе до скрито оскъпяване на кредита. По тази причина тя е в колизия с императивната разпоредба на чл. 21 ЗПК и следва да се приеме за нищожна.

По отношение на клаузите, уреждащи дължимостта на неустойки при липса на съгласие за директен дебит, при неизпълнение на задълженията за предоставяне на удостоверение по чл. 87 ДОПК и удостоверение за настоящ адрес по чл. 15 от договора, въз основа на които ищецът е начислил допълнително суми в размер на 234,87 лева, и два пъти по 58,00 лева също не се установява да са индивидуално договорени. И по отношение на тези такси липсва яснота и конкретен механизъм, по който е определен за всяка една от тях, което обуславя неравноправният им характер. Тези неустойки излизат извън допустимите 3 законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. Несъмнено целта на регламентираните неустойки излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което прави уговорите за дължимостта им нищожни. Също така клаузите за неустойка поради неизпълнение на договорни задължения за даване на съгласие за директен дебит, за предоставяне на удостоверение по чл. 87 ДОПК и удостоверение за настоящ адрес по чл. 15 от договора противоречат на чл. 21, ал. 1 ЗПК, съгласно който всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.