Решение № 524 от 02.02.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 524

Хасково, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Хасково - III състав, в съдебно заседание на втори февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ПЕНКА

КОСТОВА

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕНКА КОСТОВА административно дело № 20237260701389 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84 ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от Ш.С. - гражданин на М., с адрес: ТЦ - Пъстрогор, с. Пъстрогор, общ. Свиленград, срещу Решение № УПП-2291/18.12.2023г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. При издаването му били нарушени нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ.

Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденеца.

Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се съображения, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази насока се твърди, че решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно било от съдържанието на обжалваното решение, че са обсъдени въпросите, свързани с обстановката в М., с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които бил обект в М.. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващия по същество. Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващият се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване.

Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Неправилно бил приложен и чл.13 ал.1 т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ чужденецът добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в М., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата му. Административният орган приемал в своите мотиви, че чужденецът не бил обект на репресии и нямало риск за неговия живот и сигурност в М.. Оспорващият сочи, че бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Животът му бил в опасност и както заявил многократно пред ДАБ, искал да живее в България. Заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в М., ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в М.. Моли се да се има предвид и факта, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕО. Оспорващият счита, че обжалваното решение противоречи на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.

Ответникът - Интервюиращ орган в Транзитен център – Пъстрогор към ДАБ (П. К.), чрез процесуален представител в съдебно заседание и представени по делото писмени бележки, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. № 105450-13853/12.12.2023г. в

СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името Ш. С. от М., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №3460 от 14.12.2023г. в ТЦ – с. Пъстрогор, с рег. №УП 15777/14.12.2023г. на ДАБ, подадена с името Ш.С.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег. №УП 15777/14.12.2023г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Ш.С., гражданин на М., роден на ***г. в М., *, *, *. На същата дата лицето е регистрирано с имената Ш.С., роден на ***г. в М., *, *, със същия постоянен адрес, гражданин на *, етническа принадлежност –*, религия – *, професия - * и *, образование - *,

*, без документи за самоличност.

С писмо с рег.№УП 15777/15.12.2023г. на

ДАБ, Директор на ТЦ – с. Пъстрогор е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На 14.12.2023г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 15777/14.12.2023г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното по време на регистрация. Не използвал други имена. Имал роднини в държава-членка на ЕС – * С., на 30г., в *, там бил от 3 години, все още нямал закрила, в процедура бил и работел. Разказал, че напуснал М. през месец август 2023г., легално, със самолетен полет и паспорт за Турция. Там останал в продължение на три месеца, където пребивавал в *. Работел в шивашки цех. Оттам с помощта на трафиканти, в група от 14 човека тръгнал към границата с България. В Република България пристигнал нелегално, пеша, преминал телената мрежа през дупка. След това в гората останали в продължение на два дни. Оттам с автомобил продължили към гр. София, там останали един ден, след което продължили към границата със Сърбия, където били задържани от полицията. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не е подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или в друга държава. Не е бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Разказал, че напуснал М., защото нямало работни места. Търсел свободно работно място, след което някой друг го заемал. На въпроса дали работел нещо в М. отговорил, че когато била лятната ваканция, развивал търговия – продавал куфари за пътуване. През останалото време учил, бил студент. Учил икономика, но до втори курс. Прекъснал образованието си, защото не можел да направи нищо за себе си. Нямало бъдеще, нямало свободни работни места. Това била основната причина да напусне М. – нямало свободни работни места. След като взел решение да напусне М., имал точно определена държава, където искал да отиде, за да намери работа – Италия или Франция. Заявил, че ако успее да подобри финансовото си положение в Европа, в бъдеще може и да се върне в М., но само на гости. Смята, че може да реализира мечтата си в Европа. Мечтата му била да работи в областта на икономиката и търговията в Европа. Подал молба за закрила, защото България е европейска държава, която цени възможностите на хората. Не е членувал в политическа партия или организация. Не е имал проблеми с властите в страната си. Не е имал проблеми заради етнос или религия.

С Решение № УПП-2291/18.12.2023г. на

Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на Ш.С. е била отхвърлена, на основание чл.70, ал.1, във вр. с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 18.12.2023г., а жалбата е подадена на 22.12.2023г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – П. Т. К., старши експерт в Транзитен център – с. Пъстрогор, определена със Заповед № РД05-293/13.04.2022г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 14.12.2023г., а оспореният акт е издаден на 18.12.2023г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.

В хода на производството пред решаващия орган при ТЦ – с. Пъстрогор при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.