Решение № 100 от 20.06.2019, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ /20.06.2019г. гр.Търговище в името на народа

ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ пети състав

На седемнадесети юни 2019 година

В публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИАНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ

БИСЕРА МАКСИМОВА

Секретар:Станка Желева като разгледа докладваното от съдията Милен Стойчев в.гр.д.№167 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника Б.С.К. от гр.Търговище, действуващ чрез процесуалния си представител адв. С.А. *** против решение 96/14.02.2019г. (допълнено с решение №258/19.04.2019г.) по гр.д.№1972/2017г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която на осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е про-гласена нищожността на договора за продажба, сключен с нот.акт №75/ 18.10.2017г., том XIII, дело № 2495/2017г. на СВ при ТРС между ищеца И.К.И.

*** и ответника, по силата на който първият е прехвърлил на втория собствения си недвижим имот в гр.Тър-говище, представляващ апартамент №2 със застроена площ от 64.66 кв.м., с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Търго-вище, при съседи: на същия етаж: имот *** и

73626.508. 121.2.3, под обекта: няма, над обекта: ***, ведно с избено помещение № 7, с полезна площ от 3.24 кв.м., ведно с 0.89 % ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор № *** и правото на строеж върху ПИ с идентификатор № ***, за сумата от 9 900 лв., поради накърняване на добрите нрави, като на ищеца са присъдени направените по делото разноски в размер на 913.28 лв. С доводи за нарушения на закона и за необоснованост въззивникът моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска.

Писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна не е постъпил.В съдебно заседание процесуалният й пред-ставител адв.С.М. *** оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Предявените искове по чл.26, ал.1-2 и чл.27 от ЗЗД за прогласяване недействителността на договора за продажба, сключен с нот.акт №75/ 18.10.2017г., том XIII, дело № 2495/2017г. на СВ при ТРС между ищеца И.К.И. *** и ответника Б.С.К. от гр.Търговище, по силата на който първия е прехвърлил на втория собствения си недвижим имот в гр.Търговище, представляващ апартамент №2 със застроена площ от 64.66 кв.м., с идентификатор 73 626.508.121.2.2 по кадастралната карта на гр.Търговище, при съседи: на същия етаж: имот *** и 73626.508. 121.2.3, под обекта: няма, над обекта: ***, ведно с избено помещение № 7, с полезна площ от 3.24 кв.м., ведно с 0.89 % ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор № *** и правото на строеж върху ПИ с идентификатор № ***, за сумата от 9 900 лв., са обосновани с обстоятелствата, че сделката е съглашение по смисъла на чл.152 от ЗЗД, с което се уговаря предварително друг начин за удовлетворение на кредитора(ответника -по договор за заем за сумата 3 000 лв.), различен от предвидения в закона; евентуално-поради накърняване на добрите нрави, предвид липсата на еквивалентност в престациите; евентуално-поради опорочаване на нотариалното удостоверяване, предвид глухотата на ищеца и евентуално-унищожаемост на сделката, поради измама.

С писмен отговор по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът оспорва исковете с възражения за липсата на което и да е от посочените основания за нищожност, респ.унищожаемост на продажбата, сключена при спазване на всички изисквания на закона.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

С нот.акт № 75/18.10.2017г., том XIII, дело № 249/2017 год. ищецът продал на ответника собствения си недвижим имот в гр.Търговище, представляващ апартамент №2 със застроена площ от 64.66 кв.м., с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Търговище, при съседи: на същия етаж: имот *** и 73626.508. 121.2.3, под обекта: няма, над обекта: ***, ведно с избено помещение № 7, с полезна площ от 3.24 кв.м., ведно с 0.89 % ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор № *** и правото на строеж върху ПИ с идентификатор № ***, за сумата от 9 900 лв., при данъчна оценка в размер на 14 842.90 лв. и пазарна цена в размер на 45 000 лв. Предвид счетоводната документация и свидетелски показания, към октомври 2017 год. ищецът е бил във финансово затруднение-обстоятелство, което не се оспорва и от ответника, дължащо се на непогасени задължения към „Профи Кредит България“ЕООД-гр.София и невъзможността на изтегли друг кредит, преди погасяване на тези задължения. С оглед необходимостта от средства за погасяване на парични задължения, сделката е сключена по негова инициатива, като при изповядване на продажбата ищецът е прочел съдържанието на акта и след разясняване на последиците му, се е съгласил с условията на договора и е подписал същия, без събраните по делото доказателства да установяват заемно правоотношение между страните, при което продажбата да е в нарушение забраната по чл.152 от ЗЗД и следва да се прецени дали сделката не накърнява добрите нрави.

Съгласно дефиницията на понятието по Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСTK на ВКС, същите са морални норми, чието нарушаване е приравнено с противоречието на договора със закона. Тяхна основа са принципите на справедливостта, на добросъве-стността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на пре-дотвратяване на несправедливо облагодетелстване, респ. неоправдана загуба и на без това икономически слабата страна, чрез значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, извън рамките на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД.

В конкретния случай, продажбата между страните е извършена именно при значителна и явна нееквивалентност на престациите, като продажната цена е 450 % по-ниска от пазарната цена на имота, определена от вещото лице след оглед на място и при съобразяване действителното фактическо състояние на имота, подробно описано в заключението. Това съществено несъответствие, при липсата на приятелски отношения между контрахентите, духовна близост или някаква друга емоционална обвързаност, наред с неравноправното третиране на икономически слаб участник в гражданския оборот, облагодетелстване за негова сметка и неоправдано допускане на материална загуба за ищеца, тъй като ответникът е бил напълно наясно със затрудненото финансово положение на последния и спешната му нужда от парични средства, мотивирала го да приеме изключително ниската цена, водят до извод за явна несправедли-вост, както и за несъвместимост с добросъвестността и морала в правоотношенията. В тази насока, районният съд е изложил обстойни мотиви, цитирайки непротиворечива съдебна практика (решение №615/15.10. 2010г. по гр. д. № 1208/09 г. на ВКС, III г. о.решение №452/ 25.06.2010г. по гр.д. № 4277/2008г., IV г.о. на ВКС, решение №1444/ 04.11.1999г. по гр.д.№753/1999г. на ВКС, решение №24/09.02.2016г. по гр.д.№2419/ 2015г. на ВКС, III г.о., решение №236/24.10. 2017г. по гр. д. № 576/2017г. на

ВКС, IV г. о. и решение

№ 62/ 04.07. 2018г. по т.д. №1490/2017г. на ВКС, I т. o)., които мотиви се споделят и от настоящия съдебен състав, поради което въззивният съд извършва препращане към тях по реда на чл.272 от ГПК.

Предвид горното, решението на районния съд в обжалваната му част по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, като на въззиваемата страна се присъдят направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 639лв.

Въз основа на изложените съображения, съдът

Р Е Ш

И :

ПОТВЪРЖДАВА решение 96/14.02.2019г. (допълнено с решение №258/19.04.2019г.) по гр.д.№1972/2017г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която на осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е прогласена нищожността на договора за продажба, сключен с нот.акт №75/ 18.10.2017г., том XIII, дело № 2495/2017г. на СВ при ТРС между ищеца И.К.И. *** и ответника Б.С.К. от гр.Тър-говище, по силата на който първият е прехвърлил на втория собствения си недвижим имот в гр.Търговище, представляващ апартамент №2 със застроена площ от 64.66 кв.м., с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Търговище, при съседи: на същия етаж: имот *** и 73626.508. 121.2.3, под обекта: няма, над обекта: ***, ведно с избено помещение № 7, с полезна площ от 3.24 кв.м., ведно с 0.89 % ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор № *** и правото на строеж върху ПИ с идентификатор № ***, за сумата от 9 900 лв., поради накърняване на добрите нрави, като на ищеца са присъдени направените по делото разноски в размер на 913.28 лв., на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Б.С.К. от гр.Търговище, ЕГН:****** да заплати на И.К.И. ***, ЕГН:**** направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 639лв.

В необжалваната му отхвърлителна част по чл.26, ал.1, пр.1 във вр.с чл.152 от ЗЗД решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.