Решение № 1461 от 11.04.2025, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1461

Стара Загора, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - I тричленен състав, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА

Членове:

ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар ЗОРНИЦА ДЕЛЧЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ НИКОЛОВ НИКОЛОВ като разгледа докладваното от съдия РАЙНА ТОДОРОВА канд № 20257240600086 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на В. М. Ш. [ЕГН], с адрес гр. Пловдив, [улица], подадена чрез пълномощника му адв. С. П. от АК – Пловдив, против Решение № 442 от 04.12.2024г., постановено по АНД № 1792/ 2024г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 22-1228-003467 от 07.11.2022г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят поддържа, че в нарушение на процесуалните правила, съдът не е разгледал, обсъдил и преценил всички доказателства, като не е изложил и мотиви защо не приема за основателни възраженията на санкционираното лице, основани на събрания по делото доказателствен материал. Твърди, че неправилно и необосновано съдът е кредитирал с доверие единствено показанията на полицейските служители и съотв. е приел за установена и доказана по несъмнен начин описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, което е довело и до неправилни правни изводи за наличието на допуснати нарушения на правилата по ЗДвП. Сочи, че в нарушение на правилата за оценка на доказателствения материал, при постановяване на решението са игнорирани показанията на пряк свидетел очевидец. Поддържа, че направените от административнонаказващия орган фактически констатации са неверни, като е налице непълна правна квалификация по отношение на вмененото му нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП, а при санкционирането на нарушенията по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП не е спазено императивното изискване на чл.18 от ЗАНН. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 22-1228-003467 от 07.11.2022г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представения писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз основа на събраните по делото доказателства обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление и наложените на В. Ш. административни наказания за извършените нарушения по ЗДвП.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на В. М. Ш. от гр. Пловдив, против Наказателно постановление (НП) № 22-1228-003467 от 07.11.2022г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 720591/ 02.10.2022г., на В. Ш. са наложени административни наказания - глоба в размер на 100лв., на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. първо и предл. второ от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 02.10.2022г. в 14.29 часа в гр. Стара Загора по [улица]в посока изток на кръстовището с [улица], В. Ш. управлява лек автомобил с рег. № [рег. номер], като при маневра завой наляво навлиза и преминава през кръстовището на неразрешен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим. Посочено е в наказателното постановление, че водачът не носи СУМПС и контролен талон към СУМПС.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление, по съображения за неговата формална, процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушенията, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. По съществото на спора съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин са доказани описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършените от В. Ш. нарушения на чл.6, т.1 и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като основание за налагане на административни наказания по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП и по чл.183, ал.1, т.1, предл. първо и предл. второ от ЗДвП в предвидения от закона размер.

По отношение на нарушението по чл.183, ал.5, т.1 във вр. с чл.6, т.1 от ЗДвП:

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че административно наказателното обвинение за извършено от В. Ш. нарушение по чл.183, ал.5, т.1 във вр. с чл.6, т.1 от ЗДвП, е фактически, правно и доказателствено обосновано. При издаването на наказателното постановление са спазени законово установените формални изисквания досежно неговото съдържание, като изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата степен и от фактическа, и от правна страна. Всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, от значение за неговата индивидуализация и правна квалификация, са установени и посочени в наказателното постановление. Неоснователно е и възражението на касатора за непълнота при формулираното обвинение от правна страна, поради непосочването като нарушена на разпоредбата на чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП. Административното задължение, за неизпълнението на което е санкциониран водачът като участник в движението – да съобразява своето поведение със светлинните сигнали, е регламентирано в чл.6, т.1 от ЗДвП, като непосочването като нарушена на нормата на чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП (определяща значението на червената светлина на светофарната уредба), не представлява процесуално нарушение, още по-малко засяга правото на защита на санкционираното лице да узнае какво точно нарушение му е вменено. Очевидно несъстоятелно е възражението на жалбоподателя, че като водач на МПС за него е налице неяснота за вмененото му задължение като участник в движението, да не преминава при червен сигнал на светофарната уредба.

Обосновано Старозагорският районен съд е приел, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на нарушение от В. Ш. по повдигнатото му административнонаказателно обвинение по чл.183, ал.5, т.1 във вр. с чл.6, т.1 от ЗДвП. Този извод е направен след обсъждане и преценка на доказателствения материал, като при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд. Правилно съдът е приел, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на нарушението по време, начин и място, посочени в АУАН и в НП, се потвърждават по категоричен начин от събраните по делото доказателства. Противно на твърденията на касатора, въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата за оценка и проверка на доказателствения материал. Обосновано не са кредитирани с доверие показанията на св. Т. Ш. – съпруга на санкционираното лице В. Ш., като тези показания, освен че не кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, в контекста на заявеното от свидетелката, че „не е знаела пътя много и внимателно е следяла през цялото време навигацията“, не могат да се приемат нито като доказателство, опровергаващо фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него наказателното постановление, нито да дискредитират показанията на полицейските служители – очевидци на нарушението относно фактите, включени в предмета на доказване и относими към съставомерността на деянието - че при управлението на МПС водачътШ. е навлязъл и преминал през кръстовището на неразрешен сигнал на светофарната уредба. Действително в мотивите на обжалваното решение съдът не е обсъдил представената и приета като доказателство по делото циклограма на кръстовище № 50. Според касационния състав на съда това обаче не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото сама по себе си циклограмата не може да бъде нито доказателство, потвърждаващо нарушението, нито доказателство в подкрепа на защитната теза на санкционираното лице - посоченото в АУАН и в НП време на извършване на нарушението не е отчетено по контролера на светофарната уредба на кръстовището, нито нарушението е установено с техническо средство или система, заснемаща или записваща точния час на нарушението.

С оглед на гореизложеното обосновано от гл.т. на доказателствата и правилно от гл. т. на закона Старозагорският районен съд е приел, че В. Ш. е осъществил виновно състава на административното нарушение по чл.183, ал.5, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл.6, т.1 от ЗДвП.

По отношение на нарушението по чл.183, ал.1, т.1, предл. първо и предл. второ във вр. с чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП:

Наказателното постановление в тази част е издадено при допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл.18 от ЗАНН. Неизпълнението от водача на задълженията му по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП (в приложимата към датата на издаване на НП редакция на разпоредбата) - задължението да носи СУМПС и задължението да носи контролен талон към СУМПС, представляват две отделни административни нарушения и самостоятелни основания за ангажиране на административнонаказателна отговорност с налагане на отделни административни наказания по чл.183, ал.1, т.1, предл. първо и предл. второ от ЗДвП (в приложимата редакция). Следователно санкциониращият орган не е съобразил един от основните принципи на административнонаказателното право, регламентиран в чл.18 от ЗАНН, а именно че за всяко нарушение се налага отделно наказание, като наложените наказания се изтърпяват поотделно, при установена недопустимост за отделни нарушения, извършени в условията на идеална или реална съвкупност, нарушителят да търпи едно общо наказание. В случая и в АУАН, и в НП, административно наказателното обвинение и от фактическа, и от правна страна, се основава на две отделни допуснати от водача на МПС нарушения - по чл.183, ал.1, т.1, предл. първо и по чл.183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП, за всяко от което е следвало да бъде наложено отделно административно наказание. Издаването на наказателното постановление при неспазване на принципа по чл.18 от ЗАНН, представлява съществено нарушение, опорочаващо наказателното постановление и е абсолютно основание за неговата отмяна в тази част, като незаконосъобразно, независимо дали е установено и доказано извършването на вменените съставомерни деяния, квалифицирани като административни нарушения по чл.183, ал.1, т.1, предл. първо и предл. второ от ЗДвП.