Решение № 77 от 04.06.2020, Районен съд - Бяла

Р Е Ш Е Н И Е

№ 77 гр.Бяла, 04.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр.Бяла, втори гр. състав, в публично заседание на двадесет и седми май, две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Ивелина Бонева при секретаря Мариета Й. като разгледа докладваното от съдия Бонева гр. дело № 967 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази Ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД твърди, че ответника В.Й.Н. е сключила договор №5365332 от 21.06.2017г. с „Вива Кредит“ООД ,при който заемателят се задължил да отпусне на заемополучателя паричен заем в размер на 1000лв. ,а последния усвоил цялата сума веднага след сключването на процесния договор. Поддържа,че страните по договора направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения,като в случая процесният договор послужил за разписка, въз основа на което задължението на заемателя се погасило изцяло,а заемателят се задължил да върне остатъка от заемната сума . Ответника извършил плащания в общ размер на 1045.00 лв.,в резултат на което дължимата главница била в размер на 691.93лв. ,а договорната лихва 60.96 лв. за периода 21.07.2017г. –датата на първата вноска до 18.03.2018г.-датата на настъпване на падежа на договора. При попълване на документите за отпускане на заема, длъжникът се възползвал от допълнителната услуга за експресно разглеждане на заявката, при което се съгласил и да заплати определената такса за това в размер на 235.80 лева. Поради неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, на длъжника била начислена еднократно и неустойка в размер на 424.44 лв. Така погасителната вноска била в размер на 224.91 лв. Срокът на договора е изтекъл с настъпване на падежа – 18.03.2018г.

На 01.12.2016 г. било подписано Приложение

1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ и от 01.04.2019г. г. между „Вива кредит” ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с което били изкупени дължимите вземания, ведно с всички привилегии и обезпечения, за което длъжникът бил уведомен на 08.04.2019г.,посредством писмо с обрана разписка. Моли съда да постанови решение да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД има следните вземания срещу В.Й.Н.: 691.63 лв. главница; 60.96 лв. договорна лихва за периода от 21.07.2017 г. до 18.03.2018 г.; 235.8 лв. такса за експресно разглеждане на документите; 235.8 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 0 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 25.16 лв. за периода от 19.03.2018 г. - датата следваща последната погасителна вноска на паричния заем до 30.08.2019 г.- датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендират се направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.

С протоколно определение от 26.02.2020г. производството по делото относно предявеният иск 86 от ЗЗД в размер на 25.16 лв. е прекратено ,поради оттегляне на същия от ищеца с молба вх.№627/03.02.2020г.Определението като необжалвано е влязло в законна сила.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло исковете като неоснователни и недоказани. Въвежда правоизключващо възражение за нищожност на клаузите на сключения договор, поради неспазване разпоредбите на ЗПК и наличието на неравноправни клаузи в него по смисъла на ЗЗД.

Съдът след като взе предвид доводите на страните и приобщените по делото писмени доказателства,намира за установено следното от фактическа страна.

Видно от приетите като доказателства по делото - Договор за паричен заем от 21.06.2017г. се установява, че между страните В.Й.Н. и „Вива Кредит „ООД е бил сключен договор за паричен заем с предмет предаване в собственост на ответника, в качеството му на заемател на сума в размер на 1000,00 лева срещу задължението й да я върне на заемателя на девет месечни вноски, считано за периода от 21.07.2017г. до 18.03.2018г. , всяка в размер на 177.75 лева,в която са включени част от дължимата главница ,лихва и такса за експресно разглеждане, при фиксиран годишен лихвен процент – 40.30 % и годишен процент на разходите на заема – 49.47 %.С подписването на този договор страните са се съгласили да се рефинансира текущ заем на заемополучателя ,с което изцяло се погасява задължението по Договор за паричен заем с КИД 5327147 от 04.01.2017г.,което към датата на подписване на договора е в размер на 236.72 лв. Със същият договор страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения ,а именно от заемната сума по този договор ,заемодателят е прихванал задължението на заемателя посочено в ал.1 на чл.2 от договора , като след извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло,а заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по този договор,съгласно договореното в чл.3,ал.2 От приложения на л.13 от делото в заверено копие РКО се установява,че заемодателя е превел на заемателя сумата в размер на 763.28 лв. Това обстоятелство не е оспорено от ответницата.

По делото е приложен и приет като доказателство Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г., сключен между „Вива Кредит.” ООД и „АКПЗ” ООД, от съдържанието на който става ясно, че вземането на „Вива Кредит.” ООД към ответника по Договор за паричен заем е било прехвърлено на „АКПЗ” ООД.

Към исковата молба са приложени като доказателства пълномощно-л.26 от делото, по силата на което „Вива Кредит” ООД е упълномощило „АКПЗ” ООД с правото да уведоми длъжниците по цедираните съгласно Рамковия договор от вземания, потвърждение за сключена цесия-л.18 ,уведомление на „АКПЗ” ООД до длъжника,чрез „Вива Кредит“ООД –л.19 и известие за доставяне на същото , получено от ответницата на 08.04.2019г. Това обстоятелство също не се спори от ответницата

По делото е приложено като доказателство ч.гр.д.№807/2019 г. по описа на БРС, видно от което „АКПЗ” ООД се е снабдило срещу длъжника В.Й.Н. със Заповед №339/11.09.2019г. за изпълнение на парично задължение за следните суми: сумата от 691.63 лв.(шестстотин деветдесет и един лева и 63 стотинки) – главница до погасяване на кредита, договорна лихва в размер на 60.96 лв.(шестдесет лева и 96 стотинки) за периода от 21.07.2017г. до 18.03.2018 г., такса за експресно разглеждане на документи в размер на 235.80 лв.(двеста тридесет и пет лева и 80 стотинки), неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 235.80 лв.( двеста тридесет и пет лева и 80 стотинки), разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 0.00 лв.( нула лева), мораторна лихва в размер на 25.16 лв.(двадесет и пет лева и 16 стотинки) за периода от 19.03.2018г. до 30.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2019г. до окончателното й изплащане, сумата в размер на 75.00 лв.(седемдесет и пет лева), представляваща разноски по делото за заплатена д.т. и юрисконсултско възнаграждение.

ЗИПЗЗ е връчена на длъжника на

13.09.2019г.,който в срока по чл.414 от ГПК е депозирал възражение за недължимост на предтендираните суми със заповедта,предвид на което с Разпореждане от 26.09.2019г. на заповедния съд е указано на заявителя,че може да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщението с дадените указания е връчена на ищеца на 10.10.2019г.., който на 30.10.2019г. е предявил иска.

За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото по искане на ищеца е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е установило, че по процесния заемен договор ответницата е платила сумата от общо 1045.00 лв. С направените внасяния са покрити изцяло разходите за събиране на просрочени вземания , както и разхода за ангажиране дейността на служител по осъществяване и администриране дейността по събиране на вземанията ,покрити са изцяло трите внсоки / главница ,договорна лихва , неустойка и екпертното разглеждане на документи / и частично от четвъртата вноска / такса експертно разглеждане, неустойката и част от договорката лихва, договорна лихва и част от главницата/.След направените плащания редът за погасяване е спазен.Според договора покриват се първо разноски , договорни лихви ,неустойки и накрая главница. Към справката е приложен

Погасителен план / неразделна част от заключението/.Посочено е ,че лихвата за забава е изчислена съгласно чл.З , ал.1 ,т.5 и 6 от Договора за паричен заем сключен на 21.06.2017 от лицето В.Й.Н. за остатък от неизплатената сума,както и ,че общото задължение възлиза на 1224,19 лв.

Предвид така установената по делото фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.2 от ГПК срок, и от надлежна активно легитимирана за това страна.

При така установената фактическа обстановка съдът намира предявеният иск за частично основателен.

Установено е, че сумата от 763.28 лв.,след направено изрично изявление за прихващане на насрещно изискуемо предходно задължение на ответницата, е усвоена от последната на 21.06.2017г.Поради това тя дължи нейното връщане,ведно с възнаградителната лихва, тъй като такава е договорена с договора.Видно от приложения погасителен план ,неразделна част от заключението на ВЛ размера на главницата е 1000 лв.,а размера на договорената лихва е 175.31 лв.По делото се признава от ищеца,а това се установява и от приетата СИЕ, че ответницата е направила плащания в размер на 1045.00 лв.,като същата дължи на ищеца сумата от 130.31 лв. Отнесена към претенцията на ищеца и при спазване реда за погасяване на вземането съобразно договора –разноски,лихви,неустойка ,главница и при отчитане на направеното плащане,то сумата от 130.31 лв. представлява дължима и незаплатена главница по договора. Този извод се налага и от факта,че при наличието на задължение, произтичащо от главница и договорни лихви, на падежа длъжникът следва да плати главницата и съответната лихва. Ако страните не са уговорили поредност при плащането им, а изпълнението не е достатъчно, то погасяването настъпва по силата на закона: първо лихвите и след това главницата. В този случай, приложение намира правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

Претенцията за неустойка и за разходи за извънсъдебно събиране на задължения следва да се отхвърлят, тъй като клаузите с които тези вземания са договорени са нищожни, а съгласно решението по дело № С-472/11 на Съдът на европейския съюз, националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори. Договорът между ответницата и „Вива Кредит“ООД АД попада в обхвата на Закона за защита на потребителите.

За да приеме, че съответните клаузи са нищожни съдът изхожда от следните правни съображения:

По претенцията за неустойка: В чл. 5 от договора за кредит е включено задължение на заемателят да представи обезпечение по договора за заем или двама поръчители с висок доход и добра кредитна история, или банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение заемателят заплаща неустойка в размер на 424.44 лева, която се разсрочва и заплаща заедно с погасителните вноски в размер от по 47.16 лева месечно.

Уговорената клауза е нищожна, тъй като заобикаля закона, и в частност заобикаля ограничението на годишния процент на разходите по чл. 19 от ЗПК. Уговореното обезпечение нищо не обезпечава, докато не бъде получено реално. Липсва каквато и да е разумна причина кредитът да се предостави преди получаване на самото обезпечение, ако кредиторът е имал реално намерение да получи обезпечение. Очевидно е, че кредиторът не държи на обезпечението (след като предоставя заема преди да го е получил), а държи на „неустойката“, която ще получи заради липсата на обезпечение и която неустойка удобно е разсрочил да се изплаща заедно с вноските по кредита. Т.нар. „неустойка“ всъщност не е неустойка по смисъла на закона, а допълнително възнаграждение за кредитора, което обаче не е включено в годишния процент на разходите, и което възнаграждение е нищожно съгласно чл. 19 ал.5 от ЗПК. Това възнаграждение е наречено „неустойка“ именно, за да се избегне включването му в годишния процент на разходите и да се заобиколи ограничението на чл. 19 ал.5 от ЗПК. Ако един заемател може да предостави уговорените в чл.5 от договора гаранции, то той би могъл да получи кредитиране при много по-изгодни условия от предлаганите по процесния договор.