Определение № 1099 от 10.03.2026, Административен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1099

Стара Загора, 10.03.2026 г.

Административният съд - Стара Загора - I състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА като разгледа докладваното от съдията Яница Събева-Ченалова административно дело № 277/2026 г. на Административен съд - Стара Загора, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 и ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал.5 и ал.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Производството по делото е образувано по жалба от А. С. Г., чрез адв. П. К. от АК – Стара Загора, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1228-000262 от 25.02.2026 г. по чл.171, т.1, б. „з“ „гг“ от ЗДвП, издадена от Началник група към ОДМВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ Стара Загора. Заповедта е връчена на жалбоподателя лично на 27.02.2026 г., а жалбата срещу нея е подадена на 09.03.2026 г. с изложени доводи за незаконосъобразност и искане за отмяната й.

С особено искане в жалбата се претендира спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Жалбоподателят твърди да управлява лек автомобил във връзка с трудова дейност като таксиметров шофьор, поради което отнемането на свидетелството му за управление на МПС би нанесло значителна и труднопоправима вреда, лишавайки го от работа, доходи и възможност да издържа финансово себе си и семейството си. С предварителното изпълнение на принудителната мярка е поставен в невъзможност да упражнява професията си, а той не представлява риск за безопасността, тъй като още на същия ден е заплатена застраховката гражданска отговорност от собственика на автомобила. Предварителното изпълнение, според изложеното, е несъответно на принципа за съразмерност.

Съдът, като взе предвид материалите по делото и съобрази закона, намира следното:

Искането е процесуално допустимо като подадено от активно легитимирано лице с правен интерес – жалбоподателят е адресат на оспорената заповед и срещу него е насочено предварителното й изпълнение, а искането е подадено в срока за обжалване на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка.

По същество искането по чл.166, ал.4, вр. ал.2 АПК е основателно.

Доколкото специалният ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре незабавното изпълнение по чл.172, ал.6 от ЗДвП на заповед по чл.172, ал.1 от ЗДвП, приложими са общите такива по чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато независимо дали по силата на закона или по разпореждане на компетентния административен орган, винаги въздейства негативно върху правната сфера на адресата. Това негативно въздействие подлежи на доказване във всеки конкретен случай в съответствие с основанията, предвидени в закона. Оспорващият, който иска спиране, трябва да посочи конкретните вреди, които незабавното изпълнение би могло да му причини по вид, вероятност от настъпването им, данни от значение за тяхната същественост и поправимост. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и да се изразява в засягането на неимуществени права и свободи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Изискването е вредите да са резултат от предварителното изпълнение, а не от самия административен акт. В тежест на оспорващия е да установи необходимостта от спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на административния акт, като докаже с допустими доказателствени средства своите твърдения. По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна защита по отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.

В случая възможността за настъпването на значителни или трудно поправими вреди се основава на твърдения за невъзможността да се упражняват трудови функции. Макар представените доказателства да удостоверяват доходи от 2024 г. и 2025 г., е видно, че жалбоподателят работи и като таксиметров шофьор. В този смисъл е доказано, че предварителното изпълнение на заповедта би довело до негативни последици за жалбоподателя, ако административният акт бъде отменен като незаконосъобразен. Следователно в случая предварителното изпълнение на заповедта би накърнило пряко правото на труд и доходи на жалбоподателя, което се оценява като трудно поправима вреда.

Отделно от това целта на постановената ПАМ е да осигури безопасността на движението по пътищата, както и да преустанови административно нарушение - управление на МПС със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП. В случая действително от приложените доказателства се установява, че на посочените в заповедта време, място и обстоятелства, жалбоподателят е управлявал лек автомобил с рег. № [рег. номер] собственост на П. Д. Д., регистрацията на което ППС е била служебно прекратена в хипотезата на чл.143, ал.10 от ЗДвП (поради неплатена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите), считано от 23.12.2025г. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10, изр.2 от ЗДвП, служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От представените доказателства се установява, че застраховка „Гражданска отговорност“ е сключена на същата дата 25.02.2026 г. в 16:28 ч. и регистрационните табели на автомобила са върнати. Оспорената ЗППАМ е издадена на 25.02.2026г. за нарушение, извършено на същата дата в 15:10 ч., а е връчена на 27.02.2025 г. Следователно непосредствено след съставянето на АУАН нарушението е било отстранено – процесното ППС, управлявано от адресата на ПАМ, е служебно регистрирано след заплатена от собственика задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Това означава, че още към 25.02.2026г. предварителното изпълнение на обжалваната ЗППАМ не реализира преследваната от закона преустановителна цел.

По своята правна природа ПАМ е средство за защита на права и законни интереси на други правни субекти, държавата и обществото. В случая допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта не постига реалния ефект на предварителното изпълнение. Следва да се посочи, че допуснатото предварително изпълнение от закона не съдържа законова презумпция за непогрешимост, за избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт. Жалбоподателят не е собственик на управляваното от него ППС и въпреки обективната безвиновна отговорност за вмененото му с оспорената заповед нарушение, чиято законосъобразност е въпрос по същество, то следва да бъде съобразено, че няма как водачът да е бил уведомен, че управляваното от него ППС е било със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП.

С оглед правната същност и целта на предвидената възможност за спиране на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт, като вид обезпечителна мярка в съдебния административен процес, насочена към предотвратяване осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност, съдът приема, че в случая са налице условията по чл.166, ал.2 от АПК да бъде дадена временна защита по отношение на фактическото и правно положение на жалбоподателя в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, за да се предотврати влошаването на това положение до приключването на образуваното съдебно - административно производство с влязло в сила решение. Предвид изложеното и след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира, че са налице условията по чл.166, ал.2 от АПК и искането за спиране изпълнението на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е основателно и следва да бъде уважено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 и ал.2 от АПК във вр. с чл.172, ал.6 от ЗДвП, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА по искане на А. С. Г. от с. Хрищени, ул. „Лоза“ № 1, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП № 26-1228-000262/25.02.2026г., издадена от Началник група към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, до приключване с влязло в сила решение на образуваното по оспорването на посочения административен акт съдебно производство по административно дело № 277/2026г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: