Решение № 1274 от 05.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1274 гр. Пловдив, 05.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20245330202553 по описа за 2024 годИ. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-001529/15.03.2024 г., издадено от Началник Група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на И. В. Г., ЕГН ********** са наложени следните административни наказания: на основание чл.183, ал.2, т.11 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.А от ЗДвП.

Жалбоподателката, с жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния й представител, поддържа аргументи за несъставомерност на вмененото й деяние по т.2 от обжалваното НП и за приложение на маловажен случай по отношение на описаното в т.1 от НП деяние. Прави искане изцяло да се отмени НП. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител по закон или пълномощие. До съда е депозирана писмена молба-становище от страната, в която излага съображения за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Евентуално, при уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и моли съда да го намали до минимума, предвиден в Наредба № 1 от 2014 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за 1 установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съдът установи следната фактическа обстановка:

На 20.12.2023 г. в гр. Пловдив жалбоподателката И. Г. при управление на личния си лек автомобил марка „Фолксваген Поло“ с рег.№ ****, навлязла в паркинг, находящ се на ****, за да изчака приятелката си – св. А. С. Д.. На същия паркинг бил паркиран лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ ****, собственост на св. М. А. Д.. Около 11:00 часа на същата дата жалбоподателката, без да се убеди, че пътят за управляваното от нея МПС е свободен и няма да създаден опасност за другите участници в движението, предприела извършване на маневра движение назад, при която допуснала ПТП с материални щети с паркирания лек автомобил, собственост на св. Д..

Жалбоподателката слязла от управлявания от нея лек автомобил и заедно със св. Д. огледали ударения при извършената маневра лек автомобил, но не констатирали видими материални щети.

Д. поела ангажимент да уведоми Д., за това че именно приятелката й е ударила автомобила му. Така и направила. Когато забелязала, че свид. Д. се върти около автомобила си и се чуди, тя му посочила, че именно приятелката й И. Г. е ударила автомобила и му посочела неин телефон, с която той се свързал, като се уговорили да се видят след празниците , за да се разберат.

Така между Г., нейният приятел – св. М. П. К. и собственика на лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ **** – св. Д., бил осъществен телефонен контакт, а по-късно и среща на мястото на настъпилото ПТП, при които жалбоподателката изразила готовност да поеме разходите по отстраняване на нанесените материални щети върху автомобила на св .Д., но същият посочил сума, с която Г., не се съгласила. Жалбоподателката предложила на св.Д. да подпишат двустранен констативен протокол за ПТП, но последният не се съгласил и се обадил на тел. 112, които го посъветвали да подаде заявление в полицията,, каквото и сторил.

На 01.02.2024г. в деловодството на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив постъпило заявление от св. М. Д. във връзка с настъпилото ПТП с молба за откриване на извършителя и заплащане на нанесените му материални щети. В хода на извършената проверка от св. С. Г. В., на длъжност „****“, бил установен собственика на лек автомобил марка „Фолксваген Поло“ с рег.№ **** в лицето на жалбоподателката Г., били снети обяснения от нея и св. Д., както и извършен оглед на двата автомобила, участвали в ПТП.

След като св. В. констатирал материални щети и по двата автомобила, съставил двустранен констативен протокол за ПТП № 1/20.02.2024г. и приел, че с поведението си жалбоподателката Г. е нарушила разпоредбите на чл.40, ал.1, т.2 и чл.123, ал.1, т.3, б.А от ЗДвП, за което съставил срещу нея Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA, Акт № 2

1166253 от 20.02.2024г.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление, с което жалбоподателката била санкционирана на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.А от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН; на следващо място от гласните доказателствени средства - показанията на ****я С. Г. В. и на свидетелите А.

С. Д., М. П. К. и М. А. Д., както и писмените доказателства: Протокол за ПТП № 1/20.02.2024г., докладна записка, заявление, обяснения, справки в Централната база на КАТ, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед.

Разпитан в съдебно заседание в качеството на свидетел – **** С. В. потвърждава авторството на АУАН и поддържа направените в него констатации. Посочва повода за извършената от него проверка по преписката и предприетите действия по установяване на нарушението, изразяващи се в разговор и снемане на обяснения от участниците в пътно-транспортното произшествие, огледи на двата леки автомобила, съставяне на Протокол за ПТП. Изказва предположения, че е имало установен контакт между собствениците на двете МПС, участвали в пътния инцидент, но не е сигурен.

Съдът кредитира с доверие показанията на ****я, с изключение на онази част от тях, в която свидетеля сочи, че наказаното лице не е изпълнила задължението си за съставяне на двустранен протокол. В тази част показанията на св.В. останаха изолирани и в противоречие със събраните гласни доказателства, в частност с показанията на св. К. и св. Д..

За изясняване на делото от фактическа страна, в хода на съдебното следствие бяха разпитани и св. А. С. Д., св.М. П. К. и св. М. А. Д..

От показанията на св. Д. се установява, че жалбоподателката е нейна приятелка и на процесната дата й споделила за претърпения инцидент и двете направили оглед на ударения лек автомобил, но не са установили видими щети. Установява се още, че по молба на жалбоподателката, св. Д. предала телефонния й номер за установяване на контакт със собственика на пострадалото МПС и такъв е бил установен първо чрез телефона на самата свидетелка.

От показанията на св.К. се установява, че е приятел на жалбоподателката и след пътното произшествие били осъществени няколко разговора между жалбоподателката и св.Д., а впоследствие осъществен и личен контакт между тях двамата и св.К. за изясняване на щетите. Свидетелят сочи, че жалбоподателката имала готовност да попълни формулярите за пътния инцидент и да заплати констатираните щети, но собственика на пострадалия автомобил не се съгласил.

От разпита на св.Д. се установява, че неговият автомобил бил 3 паркирания на процесното място, който претърпял имуществени вреди от допуснатото от жалбоподателката ПТП. Установява се още, че осъществил контакт с Г., която била готова да изготвят протокол за ПТП и да поеме щетите, но тъй като не се разбрали за сумата, свидетелят пуснал жалба в полицията. Св. Д. е категоричен в показанията си, че именно жалбоподателката направила предложение да подпишат двустранен протокол.

Съдът дава вяра на показанията на тримата свидетели като непротиворечиви и взаимоподкрепящи се относно основните правно релевантни факти, подлежащи на доказване, като липсват данни за предубеденост и недостоверно пресъздаване на ситуацията, макар св. Д. и св.

К. да се установи да са в близки отношения с жалбоподателката. Показанията и на тримата свидетели се открояват с необходимата еднопосочност, последователност и убедителност, поради което ги намира за напълно достоверни и обективни.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени и да опорочават административнонаказателното производство, самите актове или да нарушават правата на нарушителя. Актът и НП са издадени от компетентни органи в кръга на тяхната компетентност.

Нарушенията са описани изчерпателно с посочване на релевантните за деянията обстоятелства. Дадена е правна квалификация на приетото за установено. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно **** и наказващият орган са квалифицирали поведението на жалбоподателката по пункт 1 от НП, която не се е съобразила с вмененото й задължение, съгласно чл.40, ал.1 от ЗДвП, като водач на МПС преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Като е предприела маневра движение назад, без да се убеди, че пътят за МПС е свободен, при което е допуснала ПТП с материални щети, Г. е нарушила горецитираното правило за поведение от ЗДвП. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се установява с категоричност факта на извършено нарушение. Установената по делото фактическа обстановка, която категорично обосновава извод за наличие на извършено нарушение, се подкрепя изцяло от доказателствения материал, от анализа, на който може да се направи извод, че изложените в наказателното постановление фактически обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са правилно и са оценени обективно, в съответствие с материалния закон.

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира обаче, че неправилно административнонаказващия орган е ангажирал 4 отговорността на жалбоподателката за нарушението по пункт 2 от НП, а именно нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.А от ЗДвП, тъй като не са осъществени обективните и субективни признаци, обуславящи съставомерност на твърдяното за извършено административно нарушение.

Посочената за нарушена разпоредба задължава водача на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди. В хода на съдебното следствие по настоящото въззивно производство категорично се установява, че цялостното поведение на санкционираната И. Г. е било насочено към изпълнение на това й задължение като водач, участник в ПТП. Наличните по делото доказателства, в частност гласните такива, сочат, че непосредствено след настъпване на пътното произшествие, жалбоподателката е предприела действия за установяване на вредите от ПТП още на място след настъпване на инцидента. Видно от показанията на св. Д., двете с жалбоподателката са направили оглед на ударения лек автомобил, но не са констатирали видими щети. Въпреки това нарушителката изразила готовност да се свърже със собственика, за да се разберат относно нанесени материални щети по автомобила му и помолила св. Д. при необходимост да предостави телефонния й номер, отново потвърдено от показанията на последната, както и от тези на св. Д.. Впоследствие между жалбоподателката и св.Д. е бил осъществен неколкократно контакт по телефона, при който жалбоподателката отново е изразила желание да съдейства за установяване на евентуално настъпили имуществени щети. Осъществена била и лична среща между нея, св. К. и св.