Решение № 1721 от 16.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1721 гр. Пловдив, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20235330204374 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. С. А. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 22-1030-006305 от 31.08.2022г. на И.М.Г., на длъжност Началник група в ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив с което:

1.на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл.104а от ЗДвП;

2.на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. 1,2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и

3.на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 о т ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

В издаденото НП е посочено че на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 6 точки.

С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП и навеждат доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност. Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, приета за установена от административнонаказващия орган. Навеждат доводи за нарушение на императивната разпоредба на чл.18 от ЗАНН по отношение посочените в НП нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – не представя СУМПС и контролен 1 талон към него. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв.С. П., който поддържа жалбата и искането за отмяна на НП. в пледоарията си представи доводи в подкрепа на искането за отмяна на НП.

Прави искане за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. Преди даване ход на делото, с административната преписка представя молба-становище с което счита жалбата за неоснователна. Представят се доводи законосъобразно и правилно издадено НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното НП е издадено въз основа констатациите съдържащи се в съставен на 06.08.2022г. от свидетел П. Л. К., на длъжност **** при сектор Пътна полиция Пловдив против жалбоподателя С. А. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия G A № 700632 за това, че на 06.08.2022г. в 11:43 часа в гр.Пловдив, ул.Кукленско шосе до номер 57 управлява товарен автомобил Нисан Терано, с регистрационен номер ****, чужда собственост извършва следното нарушение: 1. Използва мобилен телефон по време на движение без устройство позволяващо използването му без участието на ръцете; 2. Не представя СУМПС и контролен талон към СУМПС; 3. Не представя СРМПС, част 2 на МПС което управлява. Водачът е сам в автомобила с което виновно е нарушил: 1. чл.104а от ЗДвП – на водача на МПС е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му; 2. чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория; 3. чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП – не носи свидетелство за регистрация на МПРС, което управлява. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя който го е подписал, без вписване на възражения или обяснения в акта. Актът е подписан от посочените в него лица. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В законоустановения срок пред АНО не са постъпили писмени възражения от жалбоподателя относно съставения АУАН и нарушенията посочени в него.

Обжалваното НП е издадено на 31.08.2022г. и с него е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършени нарушения по чл.104а от ЗДвП, по чл.100, ал.1, т.1 и по чл.100, ал.1, т.2 от 2

ЗДвП. В издаденото НП по идентичен с акта начин са описани нарушения и е посочена нарушената правна норма от ЗДвП. Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 04.07.2023г.

Поради несъгласие с посочените в НП нарушения по ЗДвП и наложените административни наказания, в срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото НП от жалбоподателя.

Разпитан като свидетел в съдебно заседание П. Л. К. потвърди авторството на съставения АУАН серия G A № 700632 от 06.08.2022г.

Свидетелят посочи че при установяване на нарушение по ЗДвП извършват проверка и на място на проверката, съставят АУАН за нарушението което са констатирали. Свидетелят посочи че няма конкретен спомен за нарушенията и за нарушителя посочени в акта, както и че това са едни от най-често извършваните всекидневно нарушения и че е написал стотици актове като приложения по делото. Свидетелят посочи че работи в екип с негов колега, посочен в акта като свидетел на съставянето на акта и очевидец при установяване на нарушението. Поради не наличие на основание за критика съдът кредитира показанията на свидетел К. като обективни и логични. Не се констатираха по които свидетелят да се счита за предубеден или заинтересован.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Не се констатираха и никакви обстоятелства, по които свидетелят да се счита за предубеден или заинтересован.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП от материално и териториално компетентен орган.

Съдът намери, че е налице и съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и НП.

По т.1 от НП жалбоподателят А. е наказан за административно нарушение по чл.104а от ЗДвП, която правна норма гласи че „ на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му“.

Съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателствени материали се установява жалбоподателят да е извършил така вмененото му във вина нарушение по т.1 от наказателно постановление. Установява се, че от обективна страна на описаните в НП време и място – на 06.08.2022г. в гр.Пловдив, на ул.Кукленско шосе до номер 57 жалбоподателят А. управлявал товарен автомобил Нисан Терано с рег. № ****, чужда 3 собственост, като е използвал мобилен телефон по време на управление на превозното средство без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. От показанията на свидетеля очевидец П. К. се установи, че жалбоподателят е извършил деянието по време на движение докато е управлявал моторно превозно средство. Установява се и че именно наказаният А . е управлявал процесния лек автомобил към момента на извършване на деянието, както и че в автомобила е бил сам. Това обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя. Следователно той е имал правното качество „водач“ по смисъла на §6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, поради което е годен субект на административното нарушение, за което е наказан. Така в обективната действителност са се осъществили всички факти от хипотезата на правната норма по чл.104а от ЗДвП и за жалбоподателя е възникнало задължението да съобразява поведението си с разписаното правило за поведение. Въпреки това, съгласно твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя по време на управлението на МПС жалбоподателят е държал мобилен телефон в ръката си, като си е служил с него, но не е използвал устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете.. С това си поведение жалбоподателя А. е осъществил изпълнителното деяние на нарушението по чл. 104а от ЗДвП. Това нарушение е формално и с осъществяването на изпълнителното му деяние то е било довършено, без необходимост от настъпването на конкретен вредоносен резултат.

От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателят А. е формирал в съзнанието си представа относно проявлението в обективната действителност на всички елементи от състава на нарушението. Съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, като боравейки с уредите му за управление, е привел същото в движение и се е придвижвал по платното за движение. Съзнавал е и че по време на движение използва мобилен телефон, но без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете. Въпреки това той е пристъпил към осъществяване на деянието.

По направеното възражение, че със справка от мобилния оператор, чиито услуги жалбоподателят ползвал, би могъл да докаже, че не е използвал мобилен телефон по време на движение, то следва да се посочи, че такова доказателство не е представено и събрано по делото, поради което не би могло да бъде коментирано неустановеното съдържание от такава справка.

Това обаче не е довело до неизясняване на делото от фактическа страна.

Искането за изготвяне на такава справка съдът остави без уважени, тъй като съгласно Закона за електронните съобщения мобилните оператори изготвят справки за срок до 6 месеца назад от датата на справката. В случая от датата на извършване на нарушението по ЗДвП е изминало време повече от дена година, поради което и мобилните оператори не биха могли да изготвят справка въз основа на информация която не се пази в техните сървъри.

Правилно е определена и приложимата в случая санкционна разпоредба, 4 като на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП наказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Видът и размерът на приложимото наказание са определени от законодателя във фиксиран размер, който размер съдът не е в правомощие да изменя в насока неговото намаляване. Съдът не констатира допуснато нарушение при определянето и индивидуализацията на наказанието. По тези съображения наказателното постановление е законосъобразно и обосновано по т.1 и трябва да бъде потвърдено в тази си част.

По т.2 от НП отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл.100, ал. 1, т.1 от ЗДвП, съгласно който „водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него“. И в тази част съдът намира обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и обосновано, като извършеното нарушение е категорично доказано от обективна и субективна страна, а материалният закон е приложен правилно от наказващия орган. От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от обективна страна на посочените в НП време и място – на 06.08.2022г. в гр.Пловдив, на ул.Кукленско шосе до номер 57 жалбоподателят А. управлявал товарен автомобил Нисан Терано с рег. № ****, чужда собственост. Следователно той е бил водач на МПС по смисъла на §6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП и годен субект на административното нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Това обстоятелство е категорично доказано по делото, като същевременно то не е и спорно между страните. Изпълнителното деяние на нарушението се осъществява чрез бездействие и се изразява в неносене на СУМПС и на контролния талон към СУМПС от водача на превозното средство. С изменение и допълнение на ЗДвП публикувани в Д.В. бр. 67 от 04.08.2023г. законодателно бе отменено задължението за носене на контролния талон към СУМПС. Това обстоятелство само по себе си не променя характера на нарушението и следващата се отговорност за водача на МПС който не е изпълнил това свое задължение. Съдът счита, че е установено по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят не е представил при поискване СУМПС и контролния талон към свидетелството си за управление на МПС. Именно с това си поведение жалбоподателя А. е осъществил изпълнителното деяние на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Същото е формално и от обективна страна е било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното деяние, без необходимост от настъпване на някакъв допълнителен резултат.

Разпечатката съдържа 36 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16992126-a944-4d50-96df-223f1f68bb6b