Решение № 333 от 31.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Варна, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20233110105567 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Районен съд Варна е сезиран с предявени при условията на обективно, кумулативно съединяване специални положителни установителни искове с правно основание осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество „В. и. К. - В.“ ООД, ЕИК *** , със седалище и управление: ***, представлявано от инж. В. Б. Р. - Управител, чрез пълномощника юрисконсулт В. Г., е предявило исковете си против ответника В. Й. М., ЕГН **********, с адрес: ***, като със същите цели да бъде установено със СПН съществуването на паричните вземания, за които заповедният съд е издал в полза на заявителя /ищец в исковото производство/ Заповед № 925/ 24.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК , издадена от РС Варна , XLII-ри състав, по частно гражданско дело № 2179 по описа на съда за 2023 г.

Видно е от материалите по заповедното дело, че по силата на цитираната заповед заповедният съд е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора: сумата от 1601.28лв.(хиляда шестстотин и един лева и двадесет и осем стотинки), представляваща главница за ползвани и неплатени В и К - услуги по партида с абонатен номер ***, за периода от 06.07.2021 г. до 20.01.2023 г., за обект - имот, находящ се в ***; сумата от 86.84 лв. (осемдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки),представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 12.08.2022 г. до 20.02.2023г .,ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда - 23.02.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК,както и направените съдебно-деловодни разноски в размер на 33,76 лв.

(тридесет и три лева и седемдесет и шест стотинки), за заплатена държавна такса и 50,00 лв.

(петдесет лева), за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 26 от НЗПрП.

1

В уточнителната си молба от 11.05.2023 г. ищцовото дружество, чрез юрисконсулт В. Г. е направило следните пояснения :

Посочено е, че в исковата молба е изписана грешно сумата представляваща лихва за забава , която сума следва да се чете 86.84 лв., че на дата 26 април 2023 г. по партида с абонатен номер *** била платена сума от 115,53 лв., в това число главница в размер на 31,15 лв. , като били заплатени и присъдените с издадената заповед за изпълнение разноски в размер на 83,76 лв.

Във връзка с извършеното плащане „*** „ ООД е оттеглило иска за сумата от 31.15 лв. представляваща главница за ползвани В и К услуги за периода от 20.12.2022 г. до 20.01.2023 г.

С Определение № 5780/ 15.05.2023 г., настоящият съдебен състав е констатирал, че производството по делото е образувано въз основа на искова молба , предявена във ВРС с рег. вх.

№ 33239/04.05.2023 г., уточнена с молба с рег. вх. № 35005/23г., като е прекратил частично исковото производство за оттеглената част от установителния иск за главница и обезсилил частично заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта , в която е прекратено исковото производство . Исковият съд е прекратил частично производството по гр.дело № 567/2023 г. по описа на РС Варна, XLII - ри състав само в частта относно главница в размер от 31,15 лв. за период от 20.12.2022 г. до 20.01.2023 г., поради частично оттегляне на иска и на осн.чл.232 ГПК. Като правна последица от частичното прекратяване, исковият съд е обезсилил частично на осн. чл.415, ал.5 ГПК Заповед № 925/ 24.02.2023 г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена от РС Варна , 42 състав, в по частно гражданско дело № 2179 по описа на съда за 2023 г. само в частта на оттеглената частично главница за сумата от 31.15 лв. за период от 20.12.2022 г. до 20.01.2023 г.

С оглед изложеното и за допринасяне на яснота относно предмета на установителна защита, с доклада по делото исковият съд е уведомил изрично страните, ч е предмета на установителна защита не включва първоначално посочения размер и период на главница в заповедното производство, а СУМАТА от общо 1570,13 лв. /разликата между 601,28 лв. минус 31,15 лв./ главница за периода от 06.07.2021 г. до 06.07.2022г. / съгласно уточняваща молба от 11.5.2023 г./ .и за СУМАТА от 86.84 лв. -лихва за забава върху главницата за периода от 13.08.2022 г. до 20.02.2023г. ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда - 23.02.2023 г.

Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните правно релевантни факти и обстоятелства:

Ищцовото дружество „***“ ООД, представлявано от юрисконсулт В. Г. в депозирана искова молба с рег. вх. № 33239/04.05.2023 г. пред ВРС Варна е навело фактически твърдения затова, че съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги / обн.ДВ, бр.18/2015г. с последни изменения / предоставяло В и К услуги на ответника В.

Й. М., ЕГН *** , за имот на адрес :*** , който в качеството си на потребител ги получавал и ползвал на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес , релевира ищцовата страна се отчитали по партида с абонатен номер ***, чийто титуляр бил ответника.

Съгласно чл.5, т. 6 от Общите условия, сочи ищцовото дружество- потребителите били длъжни да плащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът по заповедното производство и ответник по настоящото исково - не сторил.

Съгласно чл.33, ал.2 от същите ОУ потребителят на В и К услуги бил длъжен да заплаща 2 фактурираните суми за ползваните В и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането, като след изтичане на този срок изпадал в забава.

По повод задълженията на потребителя М. за ползвани, но неплатени ВиК услуги ищцовото дружество е навело в исковата си молба твърденията, че на 23.02.2023 г.депозирало до РС Варна Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като по това заявление било образувано частно гражданско дело № 2179/2023 г. по описа на РС Варна, XLII -ри състав. На 24.02.2023 г. заповедният съд издал по цитираното частно гражданско дело Заповед № 925 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на М. да заплати на кредитора /ищеца в исковото производство / СУМАТА от 1601.28 лв. представляваща стойност на ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 06.07.2021 г. до 20.1.2023 г., СУМАТА от 86,43 лв. представляваща лихва за забава върху тази главница за периода 12.08.2022 г. до 20.02.2023 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 23.02.2023 г., до окончателното изплащане на вземането , както и сторените по делото съдебно - деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 33.76 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.

Твърди се от „***“ ООД, че на 03.04.2023 г. ответникът депозирал възражение срещу заповедта на основание чл.414 , ал.1 ГПК , а на 05.04.2023 г. заявителят - ищец в исковото производство бил уведомен , че на осн. чл. 415, ал.1 ГПК предвид подаденото възражение, може да предяви иск за установяване на вземането си.

Именно за установяване със СПН на съществуването на паричните вземания ,за които е била издадена Заповедта по чл.410 ГПК , ищцовата страна в срок е предявила иска си по чл.422 ГПК като е образувано настоящото исково производство

По същество ищцовата страна твърди, че паричните вземания са дължими като цена на ползвани ВиК услуги и желае ВРС да уважи предявения иск ведно с присъждане на разноските, сторени както в заповедното, така и в исковото производство.

Основателността на иска и размера според ищцовата страна се основава и на подробно описаните в справката, представляваща Таблица 1, за задълженията на абоната по партида с абонатен номер *** включващи една фактура: Фактура № 1156773151 от 13.07.2022 г. с главница 1570.13 лв., издадена за отчетен период 6.7.2021 - 6.7.2022 г лихва 86.84 лв. за период на забавата 12.08.2022 - 20.2.2023 г.

Твърди се в исковата молба, че на дата 26 април 2023 г. по партидата с посочения абонатен номер била платена сума в общ размер на 115,53 лв., в това число главница в размер на 31.15 лв. и присъдените с издадената заповед за изпълнение разноски в размер на 83.76 лв. Към момента на сезиране на исковия съд, *** ООД сочи, че ответникът не бил оспорил чрез писмено възражение горепосочените вземания в нормативно регламентирания срок по чл.40, ал.2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ.

Твърди се също в исковата молба, че претендираните суми са цена на реално доставени и отчетени на обекта на потребление В и К услуги, чието отчитане ставало чрез електронен карнет /таблет/.

Предвид изложеното и на стр.2 -ра от исковата си молба ищцовата страна е отправила искането си да бъдат установени със СПН паричните вземания за които заповедният съд е издал в полза на ищцовата страна Заповедта по чл.410 ГПК, като искането е било уточнено с 3 допълнителна молба и частично оттеглено за заплатената част от главница и посочен и по-горе период. Прецизирания петитум е изписан в уточняваща молба от 11 май 2023 г./ л 18 - ти от делото/.

Ищцовата страна желае уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото разноски в заповедното и в исковото производство.В подкрепа на твърденията и исканията си ищцовата страна е направила искания за събиране на доказателства .

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М., чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат от АК Варна П. Г. е депозирал подписан с КЕП отговор на искова молба.

Ответникът намира предявените искове за допустими, но неоснователни.

Ответникът е оспорил исковете и по основание и по размер, навел е възражение за изтекла погасителна давност.

Възраженията на ответника на първо място се свеждат до оспорване на доказателствената сила на справката за недобора , която ответника сочи, че е частен документ и според него с невярно съдържание.

Ответникът оспорва верността на съдържанието на справка за недобора на частен абонат № 17182242 от 20.02.2023 г., като категорично оспорва да е потребил 706м3 вода , още повече за 1 година.

Твърди се, че е издаден Констативен протокол № 100045104 от 6.7.2022 г., в който било обективирано показание от 1569 м3 . Въпросният документ бил подписан от служители на „*** „ ООД, поради което също не се ползвал с материална доказателствена сила.

Ответникът възразява , че към 6.7.2022 г. показанията на процесния водомер не са били 1569м3, а 863м3 .

Във връзка с горните възражения ответникът е направил доказателственото искане на основание чл.190 ГПК съдът да задължи ищцовото дружество да представи оригинал на Констативен протокол № 1000 045104 от 6.7.2022 г. Изразено е и становище по доказателствените искания на ищеца:

Твърдението за доброволно плащане от страна на „***“ООД ответникът оспорва като недоказано, доколкото никога доброволно не бил плащал процесната фактура.

От своя страна ответника счита, че „***“ ООД едностранно разпределило извършеното от ответника плащане по конкретната фактура.От друга страна, дори и да се приемело , че ответникът бил потребил процесното количество вода, то не се установявало че водата била доставена за процесния период от 06.07.2021 г. до 06.07.2022 г.

Ответникът заявява, че никога не бил възпрепятствал служители на ищеца да измерят ежемесечно показанията на водомера , така, както това се случвало и с останалите обекти на потребление на ответника. Нещо повече: за такъв отказ нямало нито твърдения в исковата молба, нито била проведена процедурата по чл.24 , ал. 4 от ОУ.Следователно , извежда извод ответника, оставало неясно поради каква причина била издадена фактура за реално потребено количество вода за период от една календарна година. Единственото за ответника безспорно обстоятелство по делото било, че към 15 септември 2019 г. показанията на процесния водомер били 863 м3 , които били заплатени от ответника. Дори и да било изразходвано процесното количество потребена вода, то според ответника, това се случило за период - различен от посочения в исковата молба, 4 респ. издадената заповед.