Решение № 23761 от 29.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23761 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110162893 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от М срещу А осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В исковата молба и уточняващa молбa към нея ищецът М твърди, че е заплатил на ответника без основание сума в размер на 0,73 лв. с включен ДДС, като претендира връщането й. Сочи, че е потребител на мобилни съобщителни услуги, съгласно договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., при ответника А. Твърди, че ответникът е издал фактура № 442093511/04.01.2022 г. с период на фактуриране /респективно потребление на услугите/ 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилна услуга с № ** в размер на 11,49 лв. без ДДС. Твърди, че е заплатил сумите по фактурата, както и че е надплатил сума, представляваща сбор на МАТ, различни от договорените, в размер на 0,73 лв. с ДДС (1,86 лв. без ДДС). По фактурата било издадено и кредитно известие с № 652959394, с който акт ответникът бил признал, че е надвзел посочената сума. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 0,73 лв. с ДДС, платена без основание от ищеца в полза на ответника. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А, в който се изразява становище за неоснователност на претенцията. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните по договор № 503554975 и приложения към него, както и факта на плащане на сумите, част от кои е и процесната такава в размер на 0,73 лв. с ДДС, начислени във фактура № 442093511/04.01.2022 г. за мобилна услуга с **. Твърди, че в процесната фактура е било отчетено предоговаряне на тарифния план за услугите, като предходните били уговорени съгласно Приложение № 1 Активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга A1 М клас от 14.10.2019г. и Приложение № 1 Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга от 14.10.2019г. В този смисъл намира, че всички суми в процесната фактура са били правилно начислени при съобразяване предоговарянето на тарифния план за услугите. Оспорва, че ищецът е заплатил цената на процесната фактура, включително и претендираната сума по 1 съображения, че видно от изложеното в исковата молба, договорът между страните е бил сключен за предоставянето на 2161 услуги. Също така, от исковата молба ставало ясно, че ищецът е с персонал по-малък от 10 души, от което извежда извод, че ищцовото дружество не било ползвател на всичките 2161 услуги, предмет на договор, а услугите са били ползвани от лица, които не са били служители и/или не са били свързани по някакъв начин с ищеца. В тази връзка, извежда извод, че процесната сума била заплатена в брой от такова лице в качеството му на ползвател на услугата и ако имало нещо неправомерно начислено във процесната фактура, то следвало надплатеното да се възстанови на платилото я лице, а не на ищеца, тъй като по този начин ищцовото дружество би се обогатило неоснователно за сметка на лицето, платило цената на фактурата. При тези доводи моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) сумата, чието възстановяване се иска, да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е извършено без правно основание.

Съобразно правилата, предписани в чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил реално на ответника сумата, чието връщане претендира, а ответника следва да установи, че е налице годно (валидно) правно основание за получаване, респ. за задържане на претендираната сума.

Съдът, като взе предвид доводите на страните намира, че между последните не се спори по отношение на следните правнорелевантни обстоятелства, а именно: 1. наличие на договорни отношения между А в качеството му на мобилен оператор и М в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер **; 2. във връзка с договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ** ответното дружество е издало фактура № 442093511/04.01.2022 г. с период на фактуриране /респективно потребление на услугите/ 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. за сумата от 11,49 лв. без ДДС; 3. сумите по фактурата, част от която е исковата сума, са платени; 5. че по процесната фактура ответникът е издал кредитно известие № 652959394 за сумата от 0,73 лева с ДДС с получател ищцовото дружество; 6. че във фактура, издадена за предходен на процесния период са начислени суми за месечни абонаментни такси с период на потребление 28.11.2021 г.-27.12.2021 г. Посочените обстоятелства са обявени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване с постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение от 24.10.2025 г. и с постановеното в открито съдебно заседание определение от 01.12.2025 г.

По своята правна същност кредитното известие е първичен счетоводен документ, основание за издаването, на който възниква в случаите при разваляне на договор за доставка или извършена доставка, за която търговецът вече е издал данъчна фактура, за да се поправи грешка във вече издадена фактура, за да се направи търговска отстъпка или да се обезщети купувача при получени некачествени стоки, за които е 2 също е била издадена вече фактура. Макар и да съдържа всички реквизити на фактурата, кредитното известие се отличава от нея по това, че в него задължително следва да се посочи номера на търговската фактура, чиято данъчна основа то намалява и основанието за издаването му. Или тези характеристики на първичния счетоводен документ, сочат че негов задължителен реквизит е вписването на фактурата, по която се извършва намаляване на данъчната основа и основанието на дълга. /в този смисъл Решение № 87/24.07.2015 г. по т.д. № 1171/2014 г., I т.о. на ВКС/.

В конкретния случай, съдът намира, че с издаването на кредитно известие ответникът е признал неизгодния за себе си факт, че е начислил без основание такси по фактура № 442093511/04.01.2022 г. в размер на 0,73 лв. с ДДС. Същевременно, в хода на настоящото производство от страна на ответника не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че е налице основание за задържане на получената в повече сума, поради което същата подлежи на възстановяване на ищеца.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не се установява, че плащането е извършено от ищеца. Плащането е извършено по издадена от ответника фактура на дружество – ищец (задължено лице по нея), с което безспорно се намира в договорно правоотношение. Без правно значение е дали плащането е извършено от трето за спора лице, тъй като същото е използвано за погасяване на задължения на М към ответника. Съобразно разпоредбата на чл. 73 ЗЗД, задължението може да бъде изпълнено от трето лице, дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В случая се касае за изпълнение на парично задължение, което по своя характер не представлява престация с оглед личността и затова може да бъде изпълнено от всеки. В този случай, погасителният ефект на плащането настъпва в правната сфера на длъжника, като последният отговаря пред лицето, платило вместо него задължението, за връщане на платената сума. Ето защо, дори и задължението да е фактически погасено чрез плащане от трето лице, което твърдение остана недоказано по делото, обедняването е настъпило в тежест на М, тъй като е погасено парично задължение на ищцовото дружество и последното дължи да върне сумата на фактическия платец съобразно вътрешните им отношения (арг. чл. 74 ЗЗД). По аргумент от противното от разпоредбата на чл. 56 ЗЗД, изпълнението на чуждо задължение, което не е поради грешка, а е целено, не дава права на платилия срещу кредитора по правилата на неоснователното обогатяване, а евентуално срещу длъжника поради погасителното действие на плащането (чл. 73 ЗЗД), т.е. в случая фактическият платец на сумата не би могъл да иска от кредитора връщане на платеното без основание за погасяване на чуждо задължение, а титулярът на това задължение е единствено легитимиран по правилата на неоснователното обогатяване.

На следващо място, съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че е била дължима пълната сума по фактурата, тъй като са били налице промени в тарифния план. Както беше посочено по – горе, мобилният оператор е издал кредитно известие за сумата, предмет на настоящето дело, което не е спорно, и което се издава при намаление на данъчната основа (арг. чл. 115, ал. 1 ЗДДС). Отделно от това, ответното дружество е носител на доказателствената тежест да установи валидно правно основание за получаване, респ. задържане на процесната сума, т.е. че същата е била начислена съобразно договореното между страните, включително и твърдените промени в тарифния план. В тази връзка не са ангажирани доказателства, а представеното приложение № 1 не е достатъчно да обоснове този извод, при наличието изрично оспорване от страна на ищеца, поради което с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал.

1 ГПК.

3

Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 0,73 лв. с ДДС.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество дължи на ищеца разноски.

Ищцовото дружество претендира разноски в размер на 200,00 лв., от които 50,00 лв. – държавна такса и 150,00 лв. – адвокатско възнаграждение.

Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност по реда на чл.

78, ал. 5 ГПК на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът, като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на спора, вида и обема на осъществената правна защита, броя на проведените по делото открити съдебни заседания – едно заседание, както и установения минимум по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, намира за неоснователно.

Поради това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 200 лв. разноски по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на М, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 0,73 лв. с ДДС, представляваща платени без основание такси за мобилна услуга с № **, за която сума е издадено кредитно известие № 652959394 към фактура № 442093511/04.01.2022 г., с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., по договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към него, заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба пред съда – 22.10.2024 г., до окончателното погасяване на задължението.

ОСЪЖДА А, ЕИК **, да заплати на М, ЕИК **, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 200 лв., представляваща сторени разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.