Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 457 от 17.05.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 232/2019
Вид
Решение № 457
Подписан
17.05.2019
В сила
17.05.2019
Състав
МАРИНА ЕВГЕНИЕВА ГЮРОВА, АНДРЕЙ АНГЕЛОВ АНГЕЛОВ, ЕМИЛ ИВАНОВ ДЕЧЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№……………. гр. София, 17.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XIV въззивен състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНДРЕЙ

АНГЕЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЕМИЛ ДЕЧЕВ

Мл. съдия МАРИНА

ГЮРОВА в присъствието на секретаря Мариана Косачева и участието на прокурора Татяна Садай, като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрова ВНОХД № 232 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 03.07.2018 г., постановена по НОХД № 21673/2016 г., по описа на СРС, Наказателно отделение, 115 състав, съдът е признал подсъдимия С.Г.Г. за виновен в това, че на 07.12.2016 г., около 05:00 ч., в гр.

София, на бул. „Околовръстен път“, след кръстовището с ул. „Суходолска“, управлявал моторно превозно средство - автомобил, с рег. № ********, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,52 на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно чл. 6 от Наредба № 30/2001 г. на Министерство на здравеопазването, Министерство на вътрешните работи и Министерство на правосъдието за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, поради което и на основание чл.

343б, ал. 1, вр. чл. 54 НК, му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е било отложено за срок от 3 (три) години, както и наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лв.

На основание чл. 343г НК, съдът е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 (осем) месеца.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 256,60 лв., както и сумата от 5 лв., представляваща държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу присъдата, в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК, е постъпил протест от представител на Софийска районна прокуратура, в който се излага несъгласие с определения от съда срок на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС“, а именно осем месеца, като се поддържа, че с него не могат да бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК. Държавното обвинение посочва, че освен чистото съдебно минало на привлеченото към отговорност лице по делото липсват други смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят определяне на това наказание в размер по-нисък от размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Предвид това, се изразява становище, че при определяне на срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ не е отчетена обществената опасност на дееца и не са спазени разясненията дадени в Постановление № 1/17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС. С оглед изложеното се моли обжалваната присъда да бъде изменена, като срокът на наложеното на подсъдимия Г. наказание „лишаване от право да управлява МПС“ бъде увеличен на 1 (една) година и 6 (шест) месеца.

Срещу присъдата, в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК, е постъпила и въззивна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия С.Г.Г. - адв. С.С., в която се излагат аргументи за неправилност на обжалваната в цялост присъда. Посочва се, че при постановяване на атакувания съдебен акт, решаващият състав не е преценил цялата доказателствена съвкупност. Изтъква се, че от приетата по делото съдебно - медицинска експертиза се установява, че алкохолното съдържание в кръвта на С.Г. - 1.52 промила не е доказано да е било такова към момента, в който същият е бил спрян, а в един по-късен момент - около 40-50 минути след спирането му. Жалбоподателят посочва, че първоинстанционният съд не е обосновал защо не приема изводите, направени от вещото лице, в съдебно-медицинската експертиза, като не е обсъдил задълбочено събраните в хода на делото доказателства. Не е отчетено според защитата и заявения от подсъдимия прием на лекарственото средство „А-Я“, което представлявало спиртен извлек от растителен продукт. Предвид това се моли обжалваната присъда да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за невинен, като алтернативно - ако привлеченият към отговорност все пак бъде признат за виновен, да бъде намалено наложеното му наказание на три месеца лишаване от свобода или друго по-леко наказание.

В закрито заседание на 22.01.2019 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, е преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция.

В откритото съдебно заседание по решаване на делото, бе проведено съдебно следствие, в което по реда на чл.

279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 НПК бяха приобщени обясненията на подсъдимия дадени в досъдебното производство.

Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение поддържа протеста. Излага, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпление. Посочва, че съгласно Постановление

№ 1/17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС срокът на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ не може да бъде по-кратък от срока на наказанието „лишаване от свобода“, поради което моли съда да увеличи наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС“ в размер на 1 (една) година и 6 (шест) месеца.

Защитникът на подсъдимия - адв. С.С. поддържа депозираната въззивна жалба. Застъпва становището, че са нарушени Методическите указания относно експлоатацията на Алкотест 7410+, поради което е отчетена стойност на алкохол, която води до наказателно преследване, както и че на подсъдимия не са му били разяснени правата при взимането на проба за алкохол.

Сочи, че подсъдимият е бил възпрепятстван да отиде да даде кръвна проба, което е сторил сам по-късно. Излага, че към момента на спирането за проверка алкохолното съдържание в кръвта на подсъдимия е било е по-ниско от отчетеното с дрегера в един по-късен момент. Счита, че наложеното на подсъдимия наказание е несъразмерно тежко. Моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена, а подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно да бъде приложен чл. 9, ал. 2 НК.

Подсъдимият С.Г.Г. поддържа казаното от защитника си, като в последната си дума моли за справедливо решение.

Въззивният съдебен състав след оценка на събрания от първостепенния и въззивния съд доказателствен материал и след като обсъди доводите в протеста и жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в съответствие с чл. 314 НПК, провери изцяло правилността на атакуваната присъда и прецени, че са налице основания за нейното изменение в частта относно наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС“.

В производството пред първоинстанционния съд правилно е изяснена фактическата обстановка по отношение на съставомерните признаци на деянието. Същата по категоричен начин се установява от събрания по делото доказателствен материал - гласните и писмени доказателства и доказателствени средства.

Въззивният съд прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С.Г.Г. е роден на *** г. в гр. Хасково, с ЕГН **********, българин, български гражданин, неосъждан (реабилитиран), женен, с висше образование, трудово ангажиран, с настоящ адрес:***.12.2016 г., около 05:00 ч., в гр.

София, подсъдимият управлявал лек автомобил, марка „Волво“, модел „XC 60“, с рег. № ********, по бул. „Околовръстен път“, с посока на движение от ул. „Суходолска“ към автомагистрала „Люлин“, след употреба на алкохол. Свидетелите К.М. и П.Г.- служители към ОСПСОВОР-СДВР забелязали лекия автомобил, който криволичел по пътя, поради което подали светлинен и звуков сигнал за спиране. Подсъдимият бил спрян за проверка като самоличността му била установена по лична карта. В хода на проверката на свидетелите направило впечатление, че подсъдимият лъха на алкохол, като междувременно получили сигнал за автомобил, със същите характеристики като спрения за проверка, който се движи рисково по пътя, поради което решили да поискат съдействие от екип на ОПП-СДВР, който разполага с техническо средство за проверка на употреба на алкохол.

В 05:45 ч. на място пристигнал екип на ОПП-СДВР, в състава на който бил свидетелят М.Л.. На подсъдимия била направена проба за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“, с инвентарен № 0167. Отчетен бил положителен резултат за употреба на алкохол - 1.52 промила, с оглед на което на привлеченото към отговорност лице бил съставен АУАН № 451700/07.12.2016 г. - подписан без възражения от водача, и бил издаден талон за медицинско изследване № 0049430. В талона за медицинско изследване бил записан отчетения резултат от 1,52 промила, установен с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“, с инвентарен № 0167, като било посочено, че талонът е връчен на подсъдимия в 06:05 ч. и същият следва да се яви в УМБАЛ "Света Анна София" АД за даване на кръвна проба до 06:50 ч. Подсъдимият бил съпроводен от свидетелите М. и Г. до УМБАЛ „Св. Анна“, където в присъствието на полицейските служители и на дежурния лекар отказал да даде кръв за химическо изследване. Това обстоятелство било отразено в лист за преглед на пациент.

Според протокол № 33-68-16/18.08.2016 г. на успешно преминалите последваща проверка средства за измерване от "Лаборатория за проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха" - ГДНП, средството за измерване на алкохол в дъха „Алкотест Дрегер 7410+“ е преминало успешно периодична проверка на 18.08.2016 г., като извършената проверка е със срок на валидност от 6 месеца, т.е. към момента на вземане на пробата същият е бил в изправност.

Назначената за нуждите на наказателното производство съдебно - медицинска експертиза установява, че съгласно техническата спецификация на апарата, грешката при изследване с него е 5 % от измерената стойност в диапазона над 1% промила, като в случая при измерена стойност 1,52 промила, грешката на измерването на апарата е около ± 0,07 промила. Вещото лице дава заключение, че липсата на второ изследване с техническо средство и/или на взета кръвна проба, и/или на медицинско изследване на водача не позволява въз основа на обективни данни да се направи преценка дали подсъдимият е бил във фаза на резорбция или във фаза на елиминация на поетия алкохол, като ако се приеме за достоверно съобщеното от подсъдимия, че е консумирал алкохол малко преди спирането му, то към момента на спирането му той все още е бил във фаза на усвояване на поетия алкохол - резорбция. Вещото лице излага, че при кредитиране на обясненията на подсъдимия, дадени в съдебна фаза, е напълно възможно концентрацията на алкохол в кръвта му да е нараснала съществено и към момента на спирането за проверка да е била под 1,2 промила, като в рамките на около 40 мин. до проверката, нарастващата концентрация на алкохол в кръвта да е достигнала до 1,52 промила. Съдебно - медицинската експертиза установява, че медикаментът аспирин не съдържа и не поражда ендогенно образуване на алкохол, както и че максималната концентрация на алкохол в кръвта, която е възможно да се достигне от прием на терапевтична доза на билков екстракт „А-Я“ от мъж с тегло около 80 кг., е 0,023 промила, т.е. не е възможно приемът на екстракта да повлие на отчетена концентрация на алкохол в кръвта - 1,52 промила.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимия, дадени в досъдебното производство и приобщени във въззивното производство по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 НПК, показанията на свидетелите К.М., П.Г.и М.Л., съдебно - медицинската експертиза, както и от писмените доказателства и доказателствени средства, приети по делото: акт за установяване на административно нарушение, талон за медицинско изследване, лист за преглед на пациент и справка за съдимост.

Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без съществени противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.