Решение № 906 от 30.04.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 7976/2021
- Вид
- Решение № 906
- Подписан
- 30.04.2022
- В сила
- 28.05.2022
- Състав
- Георги Росенов Гетов
Цитирани разпоредби
- чл. 182, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 26 · Закон за пътищата
- чл. 8, ал. 4, т. 4 · Наредба за специално ползване на пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 906 гр. Пловдив, 30.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330207976 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. В. В., ЕГН: **********, с адрес: **** против Електронен фиш серия К № 4709669 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди, че въведеното ограничение на скоростта с пътен знак В26 на процесния пътен участък е незаконосъобразно и че не са спазени нормативните изисквания за поставяне на пътния знак.
Моли електронният фиш да бъде отменен. Претендира разноски. В допълнително становище с вх. № 1285/10.01.2022 г. на лист 46-47 от делото от адв. К.У., с пълномощно по делото, се излагат подробни съображения в подкрепа на възражението за незаконосъобразно въведено ограничение на скоростта на процесния пътен участък. Твърди се, че макар физически да има поставен пътен знак с ограничение на скоростта от 60 км/ч, то той да е разположен там от нелегитимиран субект. Поддържа се да липсва проведена съгласувателна процедура с АПИ. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт Г. Б., приложено на лист 3 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния 1 фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си. Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Д. В. В., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 02.11.2021 г., установено от справка от АИС АНД на лист 33 от делото, а жалбата е подадена на 16.11.2021 г. чрез административнонаказващия орган, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 08.04.2021 г. в 14:25 часа на републикански път II-64, км 49+800 в посока от гр. Пловдив към с. Труд жалбоподателят Д. В. В. управлявал собствения си лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № *** със скорост на движение от 82 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, която била сигнализирана на водачите с пътен знак В26, разположен приблизително на км 49+860. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с № MD1196. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 85 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 82 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП против жалбоподателя В. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 4709669, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.
По доказателствата:
2
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От извадка от Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване (лист 36-37 от делото) се установява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46, като срокът на валидност на одобряването на типа е до 13.06.2027 г.
От Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196 е преминало последваща периодична проверка на 12.02.2021 г. със заключение, че отговаря на метрологичните изисквания и са налични защитните стикери върху средството за измерване. Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-10765/12.04.2021 г. се установява, че на дата 08.04.2021 г. мобилна система за видеоконтрол Cordon М2 с № MD1196 е заснела статични изображения с начален час на работа 12:30 ч. и краен час на работа 23:30 ч. и с място на контрол републикански път II-64 км 49+800, с посока на движение на контролираните МПС от юг към север, където е действало ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч, сигнализирано с пътен знак В26.
От приложената по преписката снимка от радар Cordon-M2 № MD 1196 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 85 км/ч, а заснемането е извършено на 08.04.2021 г. в 14:25 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя Д. В. В..
От писмо с вх. № 80615/23.12.2021 г. от директора на Областно пътно управление – Пловдив (лист 40 от делото) и извадка от Географскаинформационна система (ГИС) на АПИ (лист 41 от делото) се изяснява, че пътният участък на км 49+800 от републикански път II-64 в посока от гр.
Пловдив към с. Труд попада в обхвата на действия на пътен знак В26, с който е сигнализирано ограничение на скоростта от 60 км/ч. Установява се, че знакът е поставен на км 49+860 и зоната му на действие обхваща участъка до км 49+736, където започва кръстовище. Изяснява се още, че посоката на нарастване на километража на пътя е от с. Труд към гр. Пловдив.
От писмо с вх. № 12843/16.02.2022 г. от директора на Областно пътно управление – Пловдив (лист 56 от делото) се установява, че пътният знак В26 (60 км/ч), находящ се на км 49+860 от път II-64 „Карлово – Пловдив“ фигурира в екзекутивния проект за организация на движението, който се изготвя от проектант и се заверява от него и от представител на ОПУ – Пловдив. За крайпътния обект „Фабрика за парфюми и козметика Рефан“ е проведена процедура по реда на Наредба за специално ползване на пътищата, 3 като от ОПУ Пловдив е съгласуван технически проект, неразделна част от който е „Проект за организация на движението“. Установява се още, че организацията на движението в района на пътната връзка е изпълнена по одобрен проект, съгласуван с ОД на МВР Пловдив.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – републикански път II64, км 49+800 в посока с. Труд; датата – 08.04.2021 г.; точният час на извършване на нарушението – 14:25 часа; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят Д. В. В.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 82 км/ч при максимално разрешена скорост от 60 км/ч, сигнализирана с пътен знак В26; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип Cordon M2 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.
Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и изготвеното статично изображение, заснето от техническото средство. От протокола за използване на АТСС се установява, че работата с него е започнала на 08.04.2021 г. в 12:30 часа и е приключила в 23:30 часа на същата дата, като контролът е осъществяван на републикански път II-64, км 49+800 в посока от юг към север, а посоката за задействане на АТСС е при приближаване спрямо техническото средство. В този времеви интервал и на посоченото място е заснето и процесното статично изображение от техническото средство тип 4
Cordon-M2 с № MD 1196.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 08.04.2021 г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че жалбоподателят В. е извършил от обективна и субективна страна административното нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. От обективна страна на 08.04.2021 г. в 14:25 часа на републикански път II-64 км 49+800 в посока с. Труд жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № ***, като се е движил със скорост от 82 км/ч при максимално разрешена скорост от 60 км/ч, сигнализирана с пътен знак В26.
Така направеното описание на нарушението и на мястото на извършване на деянието еднозначно определят част от земната повърхност, която попада на територията на страната. Това позволява мястото на деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, поради което не възниква съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на процесния автомобил в нарушение на правилата за движение.