Решение № 842 от 13.10.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 842 гр. Пазарджик, 13.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20215220101047 по описа за 2021 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от ИВ. Г. К. от гр. Пазарджик срещу Областна дирекция на МВР - гр. Пазарджик за признаване за незаконно на уволнението и като служител на ответника и отмяната му, за възстановяването и на длъжност системен оператор в ОД на МВР и осъждането на ответника да и заплати обезщетени за оставане без работа за период от 6 месеца в резултат на уволнението в размер 7814,52 лв., както и за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата 1301,42 лв., дадена на отпаднало основание - обезщетение поради дисциплинарно уволнение, дължимо на ответника от работодателя.

В исковата молба се заявява, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като противоречи на материалния закон - Кодекса на труда, и не са налице материалните предпоставки за издаването и. Ищцата твърди, че е нарушено правото и на защита, като не и е била предоставена възможност да се запознае с документите, на които се основава издадената впоследствие заповед за уволнение. Била е поканена да даде обяснения, но без в поканата да се споменава, че ще и бъде търсена дисциплинарна отговорност, т.е. не са и искани обяснения конкретно за вменените и дисциплинарни нарушения. Освен това заявява, че в заповедта не се сочи законният текст, въз основа на който се налага наказанието уволнение, както изисква чл. 195, ал. 1 от КТ. В заповедта е записано, че наказанието се налага "в условията на повторност", а КТ изобщо не съдържа такова понятие за дисциплинарните нарушения и не предвижда такъв критерий при налагането на 1 дисциплинарни наказания - това е нарушение на материалния закон. По-нататък се сочи, че ищцата нито е запозната с вътрешните правила, които според заповедта е нарушила, нито в действителност е нарушавала някакви действащи вътрешни правила. Твърди, че стриктно е изпълнявала трудовите си задължения, вкл. в деня на твърдяното нарушение. Не оспорва, че на работното и място в този ден е била проведена проверка за съдържание на алкохол в издишания въздух, но тя била странно организирана, включвала и служители в отпуск и според нея целяла да покаже всеобхватност на проверяваните. Счита, че комисията, назначена за проверката, е действала незаконно, без съответните правила и правомощия, тъй като данните за употреба на алкохол според становище на КЗЛД са данни за здравословното състояние, съответно чувствителна категория лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679. По-нататък, твърди, че никой на този ден не я е видял да носи и употребява алкохол, както и не е намерен такъв на работното и място, но в заповедта е написано, че е нарушила задължението си като работник по чл. 126 от КТ "да се явява на работното място в състояние, което му позволява да изпълнява възложените му задачи" и "да не употребява през работното време алкохол". Задачи не са и възлагани, не е констатирано да употребява алкохол по време на работа и е изпълнявала задълженията си, като няма нито едно доказателство да е била в състояние, което и пречи да ги изпълнява. Съществено нарушение на правото и на защита е и посочването от страна на работодателя, че е "нарушила" и в скоби: "не е изпълнила" свои трудови задължения - разликата на двете деяния е огромна и при такава формулировка, при която липсва точно очертаване на деянието, ищцата не може да разбере защо точно е уволнена. Заявява също, че не е посочено кои вътрешни правила е нарушила и с какъв акт са въведени те. По отношение на сочените в заповедта заповеди на министъра на вътрешните работи заявява, първо, че министърът не е неин работодател, такъв е областната дирекция, ерго с тази заповед не са приети от нейния работодател вътрешни правила, и второ, няма данни ищцата да е била запозната включително и със заповедта на министъра, и не става ясно откъде работодателят черпи информация, че точно тази заповед е част от "вътрешните правила, приети в предприятието", а при това МВР не е предприятие. Във връзка с изложеното за тежестта на нарушението ищцата заявява също, че няма данни при нея да са влизали външни хора и в частност чужди граждани, както е посочено в заповедта за уволнение, както и незнайно защо в заповедта е посочено, че алкохолът е наркотично вещество.

Исковете са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, както и по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

В отговора ответникът работодател е изложил становище за неоснователност на иска. Сочи, че от ищцата са поискани обяснения, като е била уведомена за датата, мястото и самото извършено нарушение. Няма изискване специално да се споменава, че се касае точно за процедура по налагане на дисциплинарно наказание. Достатъчно е нарушението да е описано по разбираем за работника начин, но не е нужно да се посочват всички негови обективни и субективни елементи или правната квалификация, нито да се сочи кои факти работодателят е приел за установени. Сочи освен това, че дори работодателят неправилно 2 да е определил правната квалификация на нарушението, това не е основание само по себе си за отмяна на дисциплинарното уволнение на формално основание, стига нарушението наистина да е извършено. Пояснява се, че под "в условията на повторност" работодателят е имал предвид, че на ищцата е било наложено предходно дисциплинарно наказание, което не е заличено. Твърди, че са неоснователни възраженията за това, че нарушението не е извършено, както и за това, че служителката не е запозната със заповедта на министъра приложен е протокол за запознаването и с нея от 2015 г. Макар МВР да не е работодател на ищцата, тази заповед е приета за вътрешен акт и от работодателя Областна дирекция на МВР. Сочи също, че няма същностна разлика между употребата на алкохол на работното място и явяването на работа след употреба на алкохол - и в двата случая се нарушава способността да се изпълнява работата и се намалява безопасността на условията на труд, увеличава се рискът от трудова злополука. при това не е нужно да са настъпили някакви допълнителни вредни последици, за да бъде квалифицирано подобно нарушение като тежко - евентуалните допълнителни последици само правят тежестта му още по-голяма. За да е налице нарушение, е достатъчно явяването в такова състояние, не е нужно да е започнало изпълнение на трудовите задължения. Не се изисква и повишен професионален риск, още повече, че при значително опиянение всяка професия става рискова. Ако се смята, че е допустима употребата на алкохол, би имало регламентиран праг на допустима норма за наличие на алкохол, както е по ЗДвП, а такава няма. Сочи се по-нататък, че употребата на алкохол е установена с техническо средство - алкотест "дрегер", но и самата ищца не е отрекла, че е употребила алкохол, освен лекарствата "Лодоз" и "кснакс". Съдебната практика не дава категоричен отговор дали техническото средство следва да отговаря на определени технически характеристики, но е налице протокол за сервизното му обслужване, от което да се направи извод за неговата техническа годност, а самият протокол от проверката на служителите е частен документ, който няма материална доказателствена сила, а се преценява наред с останалите доказателства по делото.

В хода на делото и в представените писмени защити страните поддържат изложеното.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Ищцата работи в системата на МВР тя работи от 1981 г. без прекъсване на различни длъжности в администрацията. Към момента на оспорваното уволнение тя е работела в ОД на МВР – Пазарджик на длъжност системен оператор към група “Миграция”. Работното и място било на гише в зала, достъпна за външни посетители – ищцата и друга служителка на група “Миграция” наред с останалите си задължения приемали и обработвали документи, свързани с постоянното пребиваване на чужденци в страната, а служителките на останалите намиращи се в същата зала работни места обслужвали български граждани във връзка с техните документи за самоличност.

На 23.12.2020 г. двама от другите служители на група “Миграция” – свидетелите П.

(началник на групата) и Янчев, забелязали, че ищцата още с идването си на работа 3 изглеждала “неадекватна”; според свидетеля П. залитала при ходене и с пристигането си в залата, където било работното и място, се опитала да отключи вратата на друго гише – не това, на което работи, а това на банковия служител, където се плащали такси. И двамата свидетели заявяват, че не за пръв път през последната година я виждали на работа в това състояние и че по техни наблюдения то и е пречело да изпълнява работата си ("имало е моменти, при които за известно време не може да работи с хора и документи" - Янчев;

"когато не е пияна, се справя добре, но в случаите, когато употребява алкохол, след нея остава каша, която я оправяме десет дена. (...) има непълноти в документите, не са изпратени където трябва" - П.). Писмени обяснения ("сведения") с дата 14.01.2021 г. до работодателя за случилото се на 23.12.2020 г. и за предходни такива случаи в този смисъл съдържат и преписите от трудовото.досие - тези документи изхождат както от посочените двама свидетели, така и от няколко други колеги на ищцата. Няма изрични данни за това, по какъв повод са създадени тези документи, но може да се предполага, че това е станало по искане на работодателя и във връзка с решението му да предприеме действия по налагане на дисциплинарно наказание.

Заради видяното сутринта на 23.12.2020 г. П. като пряк ръководител на ищцата взел решение да организира проверка за употребен алкохол и по-късно през деня комисия, определена със заповед на директора на ОД на МВР, извършила проверка с апарат “дрегер” (от използваните от Пътна полиция за проверки на водачите на автомобили) за наличие на алкохол в издишания въздух на всички служители на група “Миграция”. Единствено при ищцата било регистрирано наличие на алкохол, съответстващо на концентрация 2,55 промила. Със заповед на директора на същия ден тя била временно отстранена от работа на основание чл. 199 от КТ, а с нова заповед от 29.12.2020 г. била допусната до работа отново след нова проверка за наличие на алкохол, дала този път отрицателен резултат.

Ищцата обяснила, че предходната вечер е употребявала алкохол до около полунощ, а след това през нощта и на сутринта е пила единствено таблетки "Лодоз" и "Валидол", а на сутринта - половин таблетка "Ксанакс" - първото от лекарствата за нормализиране на повишено кръвно налягане, а второто и третото - за снемане на тревожност, тъй като се събудила около 2,00 ч. през нощта със сърцебиене, изпотяване и треперене.

Няма причина за съмнение в установеното от работодателя, че в издишания от ищцата въздух е установен алкохол, отговарящ на концентрация в кръвта от 2,55 на хиляда. По делото няма никакви данни, водещи до съмнение както в изправността на техническото средство, така и в това, че причината за този резултат е алкохол, изпит от ищцата известно време преди това. Дори част от нейното състояние, както е описано от свидетелите, да се е дължало и на действието на изпитите лекарства, измерената концентрация на алкохол е достатъчна за заключение, че основна роля в създаването на това състояние е имал изпитият алкохол.

На 03.02.2021 г. на ищцата и била връчена покана за даване на писмени обяснения в срок до 4

08.02.2021 г. В текста на поканата се сочело, че тя “е извършила две нарушения на трудовата дисциплина: виновно е нарушила (не е изпълнила) основни трудови задължения съгласно член 126, точка 2 от Кодекса на труда “да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените му задачи и да не употребява през работно време алкохол или друго упойващо вещество”, което съставлява нарушение на трудовата дисциплина съгласно член 187, алинея 1, точка 2 от Кодекса на труда - "явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи" и виновно не е изпълнила" цитирани точки от заповед на министъра от 05.08.2014 г. (заповед, забраняваща употребата на "алкохол, наркотични и други упойващи вещества" в работно време, както и в извънработно в помещения и превозни средства на МВР, както и явяването на работа в състояние, непозволяващо изпълнението на възложените задачи, причинено от такива вещества), "което е нарушение на трудовите задължения по член 126, точка 10 от Кодекса на труда, предложение първо - "да спазва вътрешните правила, приети в предприятието", което съставлява нарушение на трудовата дисциплина по член 187, точка 7 от Кодекса на труда - неизпълнение на законните нареждания на работодателя".