Решение № 804 от 18.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 804 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20261000500999 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1599/12.12.2025 г„ постановено по гр.д. № 385/2024 г. по описа на ОС София, VI-ти състав са отхвърлени изцяло обективно съединени искове с правно основание чл. 2бЗОДОВ вр. чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, предявени от Б. А. К., срещу Софийски районен съд, за заплащане на сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева) обезщетение за причинените му неимуществени вреди, както и имуществени вреди в размер на 200 /двеста/ лева, за закупувани от него лекарства през исковия период от 31.03.2017 г. до 12.10.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 27.01.2023 г. до окончателно погасяване на задължението, в резултат на нарушаване правото му на своевременно разглеждане на НОХД № 20897/2016г. по описа на СРС, НО, 18 с-в, като неоснователни.

Присъдени са разноски, като Б. А. К. е осъден да заплати на СРС разноски на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, в размер от 200 лв.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец Б. А. К. оспорва решението изцяло и моли същото да бъде отменено, а исковете – уважени. Посочва, че за да отхвърли исковете, съдът приема, че ПРОКУРАТУРАТА и СЪДЪТ са един и същ държавен орган и влязлото в законна сила 1 съдебно решение срещу прокуратурата касае и съда, постановил присъдата по обвинението.

Съгласно ЗСВ това не е така - съдебната власт и съдилищата са самостоятелен държавен орган по глава четвърта, а прокуратурата - такъв по глава шеста от Закона, т.е., те са два различни държавни органа с различни функции и не може единият орган да носи отговорността за действия на другия такъв. Съдът основава отхвърлянето с обстоятелството, че има влязло в законна сила решение срещу Прокуратурата на същото основание, двата органа са държавни, ерго - има вече влязло в законна сила решение по казуса. Твърди, че решението е в противоречие и с разпоредбата на Конвенцията на ЕС досежно „разумния срок" за провеждане на съдебните процедури.

Отделно от горното твърди, че посоченото влязло в сила съдебно решение, на което ОС основава своите мотиви, има за предмет заплащане на вредите от воденето на процеса в неразумен срок само от прокуратурата - за немислимо продължителното време на водене на ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО (от 13 юли 2007 г. до 16.XI.2016 г.) и ПОДДЪРЖАНЕ НА ОБВИНЕНИЕТО в неразумен срок -повече от пет години, а настоящият иск съдържа претенция за ОТГОВОРНОСТ НА СЪДА за водене на СЪДЕБНОТО НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО в неразумен срок поради безпричинни отлагания на съдебните заседания (общо 15 на брой в течение на 5 години)) В този смисъл основанието на настоящия иск е различно от основанието, на което е постановено влязлото в сила решение срещу Прокуратурата. Предмет на настоящото производство са различни факти и вреди, а именно четири месеца забава от внасянето на обвинителния акт до произнасянето на съда за насрочването на първото по делото съдебно заседание, на два пъти с общо осем месеца забава поради ЛИПСА НА РЕЗЕРВЕН СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ, осигуряването на който е неизпълнено задължение на съда, три месеца и половина поради НЕОСНОВАТЕЛНО ИЗИСКВАНЕ за конституиране на правоприемник на увреденото юридическо лице, за което по делото има приложен документ за заличаването му в Търговския регистър още на 31.1.2007 г., близо шест месеца с две отложени съдебни заседания поради неоправдано ОЧАКВАНЕ НА ДОКУМЕНТ ОТ БАНКАТА, в която са били сметките на увреденото юридическо лице - също при наличие на документ в папката на делото, че архивите от посочената година не се пазят, почти девет месеца с две отлагания заради НАПРЕДНАЛ ГРАФИК, което е в резултат на лоша организация на работата на съда, както и пет месеца и половина „поради епидемиологичната обстановка" без обяснения с какво тази обстановка е попречила на съдебните заседания при пълното оборудване на съдебните зали с необходимите предпазни средства, както и пет месеца и половина за написване на мотивите към присъдата.

Въззиваемата страна СРС оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че е неоснователно твърдението на въззивника, че Прокуратурата и Съдът са два различни органа, поради което единият орган не може да носи отговорността за действията на другия. Твърдението се явява в противоречие с разпоредбите на ЗОДОВ, предвид, че държавата отговаря за вреди в резултат на действия на съда и/или прокуратурата. В делата по ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България и Софийски 2 районен съд имат качество на процесуални субституенти, представляващи държавата по образувани съдебни производства за нарушено право на разглеждане на дела в разумен срок, като в настоящия случай, ищецът е предявил иск за бавно правосъдие първо срещу прокуратурата, като искът е предявен за целия период на наказателното производство, което води и до неоснователност на иска срещу СРС, тъй като държавата, чрез прокуратурата вече е била осъдена с влязло в сила решение да заплати обезщетение по гр. дело № 68525/2022 г.. по описа на СРС, 33 състав, (в. гр. дело №. гр. дело № 7684/2023 г. по описа на СГС) за периода от 13.07.2007 г. до 12.10.2021г., т.е. за период включващ разглеждане на съдебното производство и пред СРС. Видно от посоченото решение на жалбоподателя е определено глобално обезщетение за целия период на воденото наказателно производство. След като отговорността е единна, както първоинстанционният съд правилно е посочил в обжалваното решение, то е неоснователно да се ангажира втори път, макар формално искът да е насочен срещу различен орган на съдебната власт. Претендира разноски.

Представителят на САП прокурор Панчева изразява становище за неоснователност на депозираната жалба и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.2б ал.1 т.3 ЗОДВПГ и чл.84 ал.3 ЗЗД.

Ищецът Б. А. К. твърди, че на 30.11.2016г. Софийска районна прокуратура /СРП/ внесла в Софийския районен съд обвинителен акт, с който го обвинявала за извършено престъпление по чл. 202 ал. 2, във вр. чл. 201, във вр. чл. 26 ал.1 НК. Било образувано НОХД № 20897/2016г. по описа на СРС, НО, 18 състав. Ищецът сочи, че с разпореждане от 31.03.2017г. съдията докладчик е насрочил делото за разглеждане на 22.05.2017 г., като първото заседание било отложено поради липса на съдебни заседатели. На 23.10.2027г. ищецът постигнал споразумение с прокуратурата, но съдът не одобрил същото и отложил делото за разпит на свидетели. На 12.02.2018г. поради отсъствие на прокурор и за търсене на правоприемник на увреденото юридическо лице, делото отново се отложило. Били проведени още няколко съдебни заседания на 28.05.2018 г., на 22.10.2018 г., 14.02.2019 г., на 06.04.2019 г., на 16.09.2019 г., на 16.12.2019 г., на 12.03.2020 г., на 24.08.2020 г., след което ищецът получил присъда на 12.10.2020г., а мотивите към същата получил на 25.03.2021г.

След като същият подава въззивна жалба по така постановената присъда, СГС отменя присъдата и връща делото за ново разглеждане от друг състав, което се случва на 12.10.2021г. и е образувано НОХД № 11757/2021 г. по описа на СРС, НО, 108 състав. Делото било прекратено поради изтекла абсолютна погасителна давност. Ищецът сочи още, че е бил подсъдим в продължение на пет години, през които напрежението, стресът и тревогите са разбили здравето му и получил заболявания, а именно гастрит, сърдечни и нервнопсихически проблеми. Сочи, че е подал заявления до Инспектората на ВСС с вх. № РС – 22 – 120/25.03.2022 г. с искане за обезщетение по НОХД № 11 757/2022 г. и № РС – 22 – 3

352/08.09.2022 г. с искане за обезщетение по НОХД № 20897/2016г., но бил изготвен констативен протокол и становище, изпратени на Министъра на правосъдието. Претендира сумата от 50 000 лева (допуснато увеличение на иска с протоколно определение от 16.04.2024 г., постановено по гр.д. № 451/2023г. на РС-Костинброд) обезщетение за причинените му неимуществени вреди, както и имуществени вреди в размер на 200 /двеста/ лева, за закупувани от него лекарства през исковия период от 31.03.2017 г. до 12.10.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 27.01.2023 г. до окончателно погасяване на задължението, в резултат на нарушаване правото му на своевременно разглеждане на НОХД № 20897/2016 г. по описа на СРС-наказателно отделение, 18 с-в.

Ответникът Софийски районен съд оспорва иска по чл. 2б ЗОДОВ като недопустим, а по същество и като неоснователен и недоказан. Твърди, че не са представени доказателства за проведена процедура по Глава трета „а“ ЗСВ, поради което искът е недопустим. По същество оспорва да е налице забавяне, което се дължи на поведението на съда. Претендираните вреди счита, че са недоказани и не се намират в причинно-следствена връзка с поведението на ответника СРС. С молба вх.№ 2384/16.04.2024 г. по описа на РС- Костинброд, както и становище с вх. № 10034/17.10.2024 г., оспорва иска като недопустим, тъй като гр.д. № 68525/2022 г. по описа на СРС, 33 състав /в.гр.д. № 7684/2023 г. по описа на СГС/ е образувано по идентичен иск на ищеца Б. А. К. срещу Прокуратура на РБ, с който на основание чл.2б ЗОДОВ, и предмет заплащане на обезщетение за претърпени вреди от забавено наказателно производство, образувано по пр.пр. № 51834/2006 г. по описа на СРП, обединена с пр.пр. № 750/2007 г. за периода от образуване на наказателното производство до прекратяване на НОХД № 20897/2016г. по описа на СРС, а именно от 13.07.2007 г. до 12.10.2021г., т.е. включващ и периода на разглеждане на съдебното производство пред СРС.

Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че във връзка с подадени от С.

Б. М. Б. и М. А. А. /пълномощник на „Интертрансевро“ ООД/ жалби срещу ищеца Б. К. са образувани две досъдебни производства, продължили впоследствие в едно общо такова. С постановление от 22.03.2007г. по пр.пр.№ 7580/2007г. по описа на СРП е образувано предварително производство срещу Б. А. К. за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр.чл. 201, ал. 1 НК /л. 139, т. I ДП/. С постановление за образуване на досъдебно производство от 13.07.2007 г. по пр. пр. № 51834/2006 г. по описа на СРП е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.

260, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК /л. 1 -2 от ДП, т. II/. В първите призовки, изпратени до ищеца Б. А. К., същият е посочен като обвиняем, макар и все още да не е бил привлечен официално в това качество /л. 157 от ДП, т. I/.

Ищецът е давал неколкократно обяснения в производството, преди да бъде привлечен в качеството си на обвиняем /така напр. на 21.02.2007 г. и на 01.03.2007 г. - л. 62 и л. 71 от ДП, т. II/. Същият е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 206, ал.3 пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК с постановление от 29.06.2015 г., което му е предявено на 4

02.09.2015 г., на която дата е и разпитан в качеството на обвиняем, като му е взета мярка за неотклонение „Подписка“ /л. 255 - 256 от ДП, т. Ш/. С постановление от 22.03.2016 г. ищецът е привлечен повторно като обвиняем за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т.

1 вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 ПК, като същото му е предявено на 11.04.2016 г., на която дата е и разпитан в качеството на обвиняем /л. 277-278 от ДП, т. III/. Налице е и трето привличане на ищеца в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл.