Решение № 5456 от 26.11.2025, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 5456

Пазарджик, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XVI състав, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА

При секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА административно дело № 20257150700078 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на „Ф. 2020“ ЕООД, ЕИК ********* против Решение № 1012-12-358#1/09.01.2025г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-12-01766675/04.12.2024г. и са изменени задължителни предписания № ЗД-1-12-01766684/05.12.2024г. на контролен орган на ТП на НОИ - Пазарджик.

На основание чл. 162, ал. 1 АПК и при съобразяване съдебната практика на Върховен административен съд, настоящият състав е връчил атакувания акт на А. Х. Ф.-Т. [ЕГН], с оглед констатацията, че същата е засегнато лице, на което актът не е бил съобщен. Указано й е, че на основание чл. 162, ал. 3 АПК, в случай, че обжалваният акт е неблагоприятен за нея, има право на самостоятелна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението за настоящото. А. Х. Ф.-Т. се е възползвала от дадената й възможност и на 01.09.2025 г. е депозирала жалба, поради което с нарочно определение Ф.-Т. е конституирана като жалбоподател по делото.

Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение и потвърдените с него задължителни предписания, както и изменените такива са незаконосъобразни като издадени при неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, а с оглед новоустановените факти предписанията не трябва да бъдат за заличаване, а за корекция на данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Претендират отмяна на административния акт и връщане на преписката на административния орган. Моли за присъждане на сторените разноски.

Ответникът – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Пазарджик, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбите и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Моли за неговото потвърждаване на административния акт и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

А. Х. Ф.-Т. е регистрирана като собственик и управител на „Ф. 2020” ЕООД гр. Сърница, ЕИК ********* на 19.10.2020 г. В ТД на НАП лицето е подало декларация, с която е заявило начало на дейност и осигуряване като самоосигуряващо се лице - собственик на „Ф. 2020” ЕООД гр. Сърница, ЕИК *********, считано от 01.11.2020 г. С оглед предвидената от закона възможност е заявила, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица.

По данни от Търговския регистър е установено, че с договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 07.08.2023 г. А. Х. Ф.-Т. продава на Х. А. Ф. всичките си дялове от капитала на „Ф. 2020” ЕООД и същият става едноличен собственик и управител на дружеството. Обстоятелствата са публикувани в ТР на 11.08.2023 г. и считано от същата дата управляващ и представляващ дружеството е Х. А. Ф..

От осигурителя „Ф. 2020” ЕООД е представен трудов договор сключен между Х. А. Ф.-управител и А. Х. Ф.-Т.-работник, с който последната е назначена на длъжност „продавач-консултант”, считано от 15.08.2023 г. Установено е, че по данни от Регистъра на трудовите договори е констатирано, че за А. Х. Ф.-Т. няма подадено уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ за сключен договор от 15.08.2023 г. с „Ф. 2020” ЕООД.

Констатирано е още, че в представените ведомости за работни заплати за периода от м.08.202З г. до м.06.2024 г. Ф.-Т. фигурира на длъжност „продавач-консултант” от 15.08.2023 г., като работните дни са посочени като дни във временна неработоспособност за сметка на ДОО.

При проверка на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от м.08.2023 г. до м.06.2024 г. от осигурителя „Ф. 2020” ЕООД гр. Сърница, ЕИК ********* за Ф.-Т. е установено, че същите не съответстват на данните в представените ведомости за работни заплати. Подадените данни са за дейност като самоосигуряващо се лице с ЕИК ********* (код за вид осигурен „12”) въпреки отпадналото основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. З, т. 2 КСО. За посочения период няма подавани данни за А. Х. Ф.-Т. с код вид осигурен „01 ” работник и служител.

При тази фактология и след обективирането й в констативен протокол на основание чл. 108, ал. 1 КСО на „Ф. 2020” ЕООД са дадени Задължителни предписания № ЗД-1-12-01766675 от 04.12.2024 г. да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за А. Ф.-Т. с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице” за периода от 01.08.2023 г. до 30.06.2024 г. и Задължителни предписания № ЗД-1-12-01766684 от 05.12.2024 г., с които „Ф. 2020” ЕООД е задължено да се подадат данните по чл. 5, ал. 4 КСО с Декларация обр. 1 за Ф.-Т. [ЕГН], за м. 08.2023 г. — да се подадат 4 дни във временна неработоспособност за сметка на ДОО, (отразени в т. 16.2 на декларация обр. 1); осигурителен доход — 0.00 лв. (отразен в т. 21 на декларация обр. 1) вид осигурен — код „12”; последен ден в осигуряване 06.08.2023 г., (отразен в т. 15 на Декларация обр. 1). Задължителните предписания са изпратени до „Ф. 2020“ ЕООД, като връчването им е осъществено на А. Ф.-Т., за което е представено пълномощно от управителя на дружеството.

Срещу посочените задължителни предписания от „Ф. 2020” ЕООД е подадена жалба в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО, пред Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Административният орган се е произнесъл с процесното решение, с което е потвърдил изцяло задължителните предписания № ЗД-1-12-01766675 от 04.12.2024 г. и е изменил Задължителните предписания № ЗД-1-12-01766684 от 05.12.2024 г., издадени на дружеството, да се подадат данните по чл. 5, ал. 4 КСО с Декларация обр. 1 за Ф.-Т., както следва: за м. 08.2023 г. — да се подадат 8 дни във временна неработоспособност за сметка на ДОО, (отразени в т. 16.2 на декларация обр. 1); осигурителен доход — 0.00 лв. (отразен в т. 21 на декларация обр. 1) вид осигурен — код „12”; последен ден в осигуряване 10.08.2023 г., (отразен в т. 15 на Декларация обр. 1).

За да измени задължителните предписания директорът на ТП на НОИ е приел, че въпреки, че договорът за прехвърляне на дружествени дялове е сключен на 07.08.2023 г., заличаването на Ф.-Т. като собственик и управител на „Ф. 2020” ЕООД, ЕИК ********* в Търговския регистър е осъществено на 11.08.2023 г., поради което е приел, че неправилно контролният орган е определил като последен ден в осигуряване на г-жа Ф.-Т. като самоосигуряващо се лице датата 06.08.2023 г.

Административен съд - Пазарджик, след като съобрази събраните в хода на производството доказателства, които прецени с оглед доводите и становището на страните, намира жалбата за подадена в преклузивния срок по чл. 118, ал. 2 от КСО, от надлежна страна по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е допустима.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби при издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 117, ал. 3 КСО - директора на ТП на НОИ - Пазарджик.

Задължителните предписания също са издадени от компетентен орган - ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Пазарджик – Р. А. С. (съгласно Заповед № ЗР-5-12-01721665/15.10.2024 г. – л. 52). Съгласно чл. 107, ал, 1 КСО контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт, каквито според т. 1 на ал. 2 от същия са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на Националния осигурителен институт.

Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, при изпълнение на служебните си задължения контролните органи на НОИ дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт, а според чл. 15 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г., контролът за спазване на наредбата се осъществява от НАП и НОИ, във връзка с възложените им дейности. Според чл. 33, ал. 5, т. 4 и т. 7 от КСО, контролът по спазване на осигурителното законодателство, събирането на информация и поддържането на информационна система за осигурените лица, осигурителите и самоосигуряващите се лица се осъществява от НОИ. В процесния случай задължителните предписания са издадени от контролен орган в ТП на НОИ – Пазарджик, въз основа на данни, установени с констативен протокол и в рамките на вменените му правомощия по събиране на информация за осигурените лица и осигурителите, както и осъществяване на контрол по спазване на осигурителното законодателство. Компетентността на контролните органи на ТП на НОИ да предпишат заличаване на данни произтича по-конкретно от разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, вр. чл. 15 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3. Според ал. 3 от същата разпоредба, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.

В тази връзка следва да се приеме, че процесните задължителни предписания са издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Пазарджик – ст. инспектор по осигуряването, при изпълнение на служебни задължения - тоест от компетентен орган, в качеството му на контролен орган по чл. 107, ал. 2, т. 1 от КСО, упражняващ административни правомощия по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. Същите са оспорени от „Ф. 2020“ ЕООД пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ – Пазарджик. Решението е издадено от Директор на ТП на НОИ – Пазарджик, който е материално и териториално компетентният по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО административен орган. Спазен е указаният едномесечен срок за произнасяне.

Освен издаден от компетентен по степен и материя административен орган, контролният административен акт е изготвен при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание на акта по чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 117, ал. 5 от КСО, като оспореното административно решение е надлежно мотивирано от фактическа и правна страна. Съответно не са налице основания за отмяна на акта по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Настоящата инстанция обаче, намира, че е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което следва да бъде квалифицирано като съществено такова, съставляващо основание, по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, за отмяна на обжалваното решение и потвърдените и изменени с него задължителни предписания.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че осигуреното лице А. Ф.-Т. в лично качество, а не като пълномощник на дружеството осигурител, не е била уведомена по реда на чл. 26 АПК, от същата не са искани и сведения (чл. 44 АПК) и не е участвала в производството по издаване на административния акт, с който е предписано именно тя да бъде заличена от осигурителя, както и да бъдат подадени данни по чл. 5, ал. 4 КСО. Видно е, че задължителните предписания, са адресирани до „Ф. 2020“ ЕООД, като страна в производството по издаване на административния акт, видно и от списък на страните по чл. 152 АПК е описано единствено дружеството осигурител. Действително връчването е осъществено чрез Ф.-Т. в качеството й на пълномощник на „Ф. 2020“ ЕООД, но на същата няма данни да дадена възможност за участие в развилото се административно производство.