Решение № 9906 от 28.07.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 9906

Варна, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - III тричленен състав, в съдебно заседание на девети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЯНКА ГАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДАНИЕЛА НЕДЕВА

ИВЕЛИН БОРИСОВ

При секретар ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИН БОРИСОВ канд № 20267050701772 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на А. Б. А., [ЕГН], против Решение № 528/04.05.2026г. по АНД № 5196/2025г. по описа на РС – Варна, с което е потвърдено НП № 25-0433-002240/20.11.2025г. на Началника на Първо РУ към ОД на МВР – Варна, с което на А. Б. А., на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.137а, ал.1 от с.з.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като се поддържа, че същото е необосновано и е постановено при нарушение на материалния закон. Твърди се, че решаващият състав е основал мотивите си на повърхностна преценка и превратно тълкуване на свидетелските показания, както и на двусмислено възприемане на доказателствените материали по делото. Счита, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел Е. А., тъй като жалбоподателят е разполагал с достатъчно време да откопчае коланът си и да подготви документите си за проверка, и при пристигането на полицейския служител до автомобила, вече да е без поставен колан. Оспорва доводите на решаващия състав, че не е допуснато нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в конкретния случай нито в АУАН, нито в НП е посочена категорията на МПС-то, което е управлявал жалбоподателят. Подчертава, че в самото постановление липсва изписване на законовия текст, който регламентира определянето на максималния размер на отнетите контролни точки, което също не е отчетено от ВРС. По изложените съображения се иска отмяна на решението на въззивния съд и на наказателното постановление. Претендира се и присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. В депозирани писмени бележки, чрез процесуалния си представител, подадената касационна жалба се поддържа на изложените в нея основания.

Ответникът не се явява и не изпраща представител. В депозирани писмени бележки оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по жалба на А. Б. А. против Наказателно постановление № 25-0433-002240/20.11.2025г. на Началника на Първо РУ към ОД на МВР – Варна, с което на лицето, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.137а, ал.1 от с.з.

От фактическа страна въззивният съд е приел, че на 28.10.2025г. А. А. управлявал лек автомобил марка “Рено Меган” с ДК № [рег. номер] по [улица]в гр.Варна, без да постави обезопасителен колан. Около 09,49ч., на кръстовището на посочения булевард с [улица]той бил спрян за проверка от Х. Н. Л. и Д. Г. А. -служители в Първо РУ при ОД на МВР-Варна, които забелязали, че водачът е без поставен колан за безопасност. В тази връзка на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на А. за това, че управлява процесния автомобил, без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 20.11.2025г. било издадено и атакуваното наказателно постановление.

За да потвърди наказателното постановление, въззивният съд е приел, че в разглеждания случай извършването на нарушението не се извлича от презумптивна доказателствена сила на съставения акт, а от анализираните в акта свидетелски показания. Съдът установил, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си. Въззивният съд посочил, че контролните точки не са наказания по смисъла на чл.13 от ЗАНН, а отнемането им има контролно –отчетен характер и настъпва по силата на закона /чл.157 от ЗДвП/. Съдът приел за безспорно, че жалбоподателят действително е управлявал процесния автомобил, без да е използвал съответния обезопасителен колан. Санкционната норма е издирена надлежно, като наказанието е наложено на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДП, предвиждащ специално наказание във фиксиран размер за водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан, какъвто е и настоящият случай.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, съобразно препращащата норма на чл.63в от ЗАНН.

При субсидиарното прилагане на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е възражението, че първоинстанционния съд е допуснал съществено процесуално нарушение при събирането и оценката на доказателствата по делото. По повод приетата за установена по делото фактическа обстановка, настоящият съд приема, че ВРС е събрал всички необходими и относими доказателства и е изложил подробни и обосновани изводи относно тяхната оценка. И двамата свидетели /полицейските служители, извършили проверката/ потвърждават, че при спиране на автомобила за проверка, водачът е бил без поставен обезопасителен колан. Касационният състав не възприема застъпената от касатора теза, че не е неясно как проверяващите са установили този факт. Същите подробно са изяснили механизма на установяване на това обстоятелство във всеки един случай на проверка, включително и в настоящата такава. Посочените гласни доказателства сочат на извод, че служителите на реда са имали визуална възможност да възприемат неизпълнението на задължението за използване на обезопасителен колан от страна на водача. На логичните и кореспондиращи показания на двамата свидетели не биха могли да бъдат противопоставени тези на сина на санкционираното лице, като в тази връзка ВРС е изложил подробни и обосновани мотиви, които настоящият състав изцяло споделя, и към които препраща. Правилно въззивният съд е мотивирал решението си и с липсата на възражение срещу констатациите в АУАН. Действително, вписването на възражения в АУАН е право, а не задължение на лицето, но доколкото в случая се оспорва основния установен в хода на административнонаказателното производство факт, логично би било това оспорване да е заявено още при съставяне на акта. Възражение срещу констатациите в АУАН не е подадено и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Пасивното поведение на наказаното лице в хода на производството пред АНО, преценено в съвкупност със събраните по делото доказателства, е допълнителна индиция в подкрепа на достигнатия от ВРС извод за законосъобразно осъществено в случая административнонаказателно санкциониране.

Лишени от основание са възраженията на касатора за допуснато нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП регламентира задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Видно от текста на процесното НП, управляваният от жалбоподателя автомобил е индивидуализиран, както със своята категория /лек автомобил/, така и със съответната марка и модел. Изложеното в достатъчна степен позволява на санкционираното лице да разбере административното обвинение и да реализира правото си на защита, поради което не е налице допуснато съществено процесуално нарушение на посочените разпоредби.

Неотносими са възраженията на касатора досежно неправилно отнетите с НП контролни точки. Както подробно е разяснил и първостепенния съда, отнемането на контролни точки на водача, макар да е свързано с извършеното административно нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, и да е обективирано в издаденото НП, не представлява административно наказание (арг. от чл. 13 ЗАНН), поради което съдът не следва да обсъжда релевираните в тази насока доводи в касационната жалба.

При тези данни въззивният съд е достигнал до правилен краен извод за законосъобразност на наказателното постановление, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, своевременно направеното искане в писменото становище на процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, следва да бъде уважено. На основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН, А. Б. А., [ЕГН], следва да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 66.47 евро за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 27е НЗПП във вр. с чл. 37 ЗПП, съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 528/04.05.2026г. по АНД № 5196/2025г. по описа на РС – Варна.

ОСЪЖДА А. Б. А., [ЕГН], да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 66.47 евро /шестдесет и шест евро и 47 евроцента/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�