Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 27 от 10.01.2023, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 1506/2022
Вид
Решение № 27
Подписан
10.01.2023
В сила
19.04.2023
Състав
КАПКА ЖИВКОВА ВРАЖИЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.102 ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.102 ал.3 т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.113 ал.1 и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.113 ал.1 и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.117 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.125 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.180 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.180 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.180 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.180 ал.3 и ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.180 ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 180а · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.182 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.86 ал.1 и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.86 ал.1 и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.96 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.180 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.53 ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Пазарджик, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20225220201506 по описа за 2022 година

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „С.“ ООД- гр.Пазарджик, ЕИК ***, представлявано от управителя Р. С. М., депозирана чрез пълномощника адв.Н. Б. от АК- Пазарджик, против Наказателно постановление № 666099-F648569 от 05.10.2022г., издадено от Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Пловдив, с което на основание чл.180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.102 ал.3 т.1, чл.86 ал.1 и ал.2 и чл.113 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 683.67 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до твърдения за незаконосъобразност на издаденото НП, свързана с неправилното приложение на материалния закон.

Жалбоподателят, без да оспорва факта на извършеното нарушение, намира, че в случая същото е следвало да бъде квалифицирано и санкционирано съгласно нормата на привилегирования състав, предвиден в разпоредбата на чл.180 ал.4 ЗДДС, доколкото дължимият ДДС е бил начислен и платен от ДЗЛ, макар и със закъснение, преди издаването на АУАН. В подкрепа на този извод сочи конкретни решения на касационната инстанция в лицето на АС- Пазарджик. Счита, че с обжалваното НП се нарушава принципът на пропорционалност между тежестта на нарушението и наложената за него санкция, утвърден с нормите на правото на ЕС и практиката по неговото приложение. С тези доводи моли съда да измени НП и намали наложената имуществена санкция в размер на 400 лева.

В съдебно заседание за дружеството жалбоподател, редовно призовано, се явява надлежно упълномощеният му процесуален представител- адв.Б., който поддържа жалбата, като ангажира допълнителни писмени доказателства във връзка с нейната основателност.

1

Излага и аргументирано писмено становище/бележки/ в подкрепа на искането си за изменение на НП чрез преквалифициране на нарушението и намаляване размера на наложената за него имуществена санкция. Претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, се представлява от процесуален представител- гл.юрисконсулт- Т. С., който оспорва жалбата, като настоява, че НП е издадено в съответствие с процесуалния и материалния закон и поради това пледира за неговото потвърждаване. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, като провери основателността на жалбата по изложените в нея доводи и взе предвид становищата на страните, след извършен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 07.01.2022г. търговско дружество „С.“ ООД подало заявление за регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС, по повод което на инспектори към ТД на НАП- Пловдив било възложено извършването на проверка относно основанията за прилагане на посочената законова норма. В тази връзка било установено, че за периода от 01.04.2020г. до 31.03.2021г. дружеството е достигнало облагаем оборот в размер на 50 137 лева, формиран от основната му дейност- поддръжка и ремонт на асансьори и товарни платформи. Съгласно чл.96 ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. В този смисъл „С.“ ООД следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 07.04.2021г., а съответно до 21.04.2021г.- да бъде регистрирано с нарочен акт от ТД на НАП, като считано от последната дата- да започне да начислява ДДС за извършените облагаеми доставки.

В случая дружеството жалбоподател подало заявление на основание чл.96 ал.1 ЗДДС едва на 07.01.2022г., поради което било регистрирано от органите на НАП считано от 27.01.2022г.датата на връчване на

Акт за регистрация по

ЗДДС

№130422200260196/21.01.2022г.. Поради това, за периода от 21.04.2021г. (датата, на която е следвало да бъде издаден акт за регистрация, ако лицето беше подало заявление в срок) до 27.01.2022г. (датата на действителната регистрация на дружеството по ЗДДС) дружеството е следвало да бъде регистрирано по ЗДДС и да начислява ДДС за извършените от него доставки, съгласно чл.102 ал.3 от ЗДДС.

През горепосочения период, за времето от 01.10.2021г. до 31.10.2021г. търговско дружество „С.“ ООД реализирало оборот в размер на 4102 лева, формиран от неговата основна дейност и установен от аналитичен регистър на счетоводна сметка 703 „Приходи от продажба на услуги“, отразяваща касови и банкови плащания по издадени фактури на клиенти. Поради това за процесния данъчен период от 01.10.2021г. до 31.10.2021г. дружеството е следвало да начисли ДДС в размер на 683.67 лева, съобразно размера на 2 реализираните облагаеми доставки и съгласно чл.125 от ЗДДС- да отрази издадените от него първични счетоводни документи в дневника си за продажбите и справката-декларация за месец октомври 2021г.. Размерът на подлежащия на начисляване данък е определен по реда на чл.67 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС и съгласно формулата на чл.53 ал.2 от ППЗДДС- данъчната основа се умножава по ставката на данъка- 20%, а когато не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че той е включен в договорената цена. Посочените отчетни документи- СД и дневник за продажбиге е следвало да се подадат в ТД на НАП- Пловдив, офис Пазарджик в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до 14.11.2021г./вкл./, което не било сторено. Дължимият ДДС в размер на 683.67 лева бил начислен от дружеството едва с Протокол по чл.117 от ЗДДС №7/31.03.2022г. и включен в дневника за продажби и СД по ЗДДС №13001869988/11.04.2022г. за м.03.2022г.

Въпреки това, св.Веска Д.- гл.инспектор по приходите в ТД на НАП- Пловдив, ОфисПазарджик съставила на „С.“ ООД АУАН № F648569 от 13.04.2022г., в отсъствие на нарушителя и в присъствието на свидетел, на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН. Впоследствие, на 29.04.2022г., така съставеният АУАН бил надлежно предявен и връчен на управителя и представител на дружеството нарушител- Р. С. М.. Въз основа на съставния АУАН на 05.10.2022г. било издадено атакуваното НП. Последното било връчено на управителя на наказаното дружество на 13.10.2022г.. Жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство, била подадена в ТД на НАП- Пловдив, Офис- Пазарджик, от надлежно упълномощен от законния представител на дружеството адвокат на 25.10.2022г., поради което същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от активнолегитимирано лице да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП, пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св.Веска Д., които като категорични, съдът кредитира изцяло. Въпреки обстоятелство, че свидетелката е служебно обвързана с АНО, не се установи наличието на личен мотив у същата да уличи жалбоподателя, като му припише поведение или деяние, което обективно да не е извършено.

Св.Д. бе категорична, че във връзка с извършена ревизия на дружеството жалбоподател, по повод подадено от него заявление за регистрация по ДДС, било установено, че същото в периода, докато не е било своевременно регистрирано в регламентирания за това срок, при достигнат по-рано законоустановен размер на облагаемия оборот, е извършило в своята дейност доставки, по които е следвало да бъде начислен ДДС. Св.Д. потвърди обстоятелството, че дружеството впоследствие е самоначислило дължимия ДДС за процесния период с протокол по чл.117 от ЗДДС, преди съставяне на АУАН.

Като инстанция по същество съдът осъществи цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В тази връзка, съдът констатира, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН, в присъствието на свидетел и в отсъствие на нарушителя, доколкото последният е бил надлежно поканен за 3 това чрез законния му представител, който не се е явил пред инспектор при ТД на НАП.

Актът е съставен от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. В акта и в НП са отразени датата и мястото на нарушението. НП също е съставено от компетентен орган, надлежно упълномощен. В АУАН и НП нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства и елементи от фактическия състав, съгласно възприетата правна квалификация.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че дружеството жалбоподател е подало заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.96 ал.1 от същия закон на 07.01.2022г., като облагаем оборот за задължителна регистрация в размер на 50 137 лева бил достигнат от него за периода 01.04.2020г.-31.03.2021г. Поради това дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС до 07.04.2021г. (в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000лв.), а е сторило това с 9-месечно закъснение- на 07.01.2022г.. Посоченото покрива състава на едно друго, различно от предмета на обжалваното НП, нарушение, а именно неизпълнение от страна на жалбоподателя на задължението за регистрация на дружеството по ЗДДС, осъществено в периода от датата, когато за същото е възникнало задължението за регистрация до датата, на която то е подало заявлението.

По-нататък, не е спорно по делото, че извършената от контролните органи проверка във връзка с подаденото от „С.“ ООД заявление за регистрация по ЗДДС, е установила, че за периода от 01.10.2021г. до 31.10.2021г. задълженото лице е реализирало облагаеми доставки на услуги по поддръжка и ремонт на асансьори и товарни платформи, в размер на 4102 лева, формиран въз основа на данните от отразени в съответната счетоводна сметка касови и банкови плащания по издадени фактури на клиенти. С оглед на така констатираното от органите на ТД на НАП, правилно е бил изчислен размерът на подлежащия на начисляване ДДС за посочения период, съгласно формулата, описана в чл.53 ал.2 от ППЗДДС, възлизащ на 683.67 лева. Процесното нарушение е осъществено чрез бездействие от лице, за което е възникнало задължение да начислява ДДС, за периода през който не е било регистрирано по ЗДДС при наличие на основания за това.

Съгласно разпоредбата на чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. При това положение напълно верен е изводът на административните органи, че ако дружеството жалбоподател е изпълнило в срок своето задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, актът за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по-късно от 21.04.2021г. и за периода от тази дата до датата на фактическа регистрация по ЗДДС- 27.01.2022г. дружеството дължи данък за извършените от него 4 облагаеми доставки.

Същевременно, разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗДДС предвижда, че регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.