Решение № 54 от 31.03.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Велико Търново, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20224001000018 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 613а, ал. 1 от Търговския закон, във връзка с чл.

258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 4/14.01.2022 година по т. д. (несъстоятелност) № 122/2021 година на Окръжен съд Велико Търново е обявена неплатежоспособността на „БОН-1962“ ЕООД и е определена началната ѝ дата – 1.01.2021 година.

С посоченото решение е открито производство по несъстоятелност за „БОН1962“ ЕООД.

Със същото решение е постановено прекратяване дейността на дружеството.

С посоченото решение „БОН-1962“ ЕООД е обявено в несъстоятелност.

Със същото решение е спряно производството по несъстоятелност до предплащане от длъжника или негов кредитор на началните разноски по производството, определени от съда в размер на 5 340 лева. Указани са последиците при непоискано възобновяване на производството в едногодишен срок от вписване на решението.

С посоченото решение „БОН-1962“ ЕООД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Велико Търново държавна такса за производството по делото в размер на 250 лева.

1

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Х. Х. - Й. – пълномощник на „БОН-1962“ ЕООД, против Решение № 4/14.01.2022 година по т. д. № 122/2021 година на Окръжен съд Велико Търново в частите, с които 1.01.2021 година е определена за начална дата на неплатежоспособността; дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати държавна такса по сметка на Окръжен съд Велико Търново. В жалбата се излага, че изводът на първостепенния съд за началната дата на неплатежоспособността е погрешен – не се подкрепя от доказателствата по делото. В случая изискуемостта и ликвидността на публичното вземане, установено с ревизионен акт, са настъпили на 9.09.2021 година. Към датата на депозиране на молбата за откриване на производство по несъстоятелност в актива на „БОН-1961“ ЕООД са включени вземания от трети лица в общ размер на 25 898.59 лева, възникнали преди 1.01.2021 година. Към 30.09.2021 година задълженията на дружеството към доставчици са 17 116.60 лева. Преди влизане в сила на ревизионния акт вземанията на дружеството са били повече от неговите задължения. При подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност (след влизане в сила на ревизионния акт) задълженията на дружеството възлизат на 31 858.42 лева. Дружеството е с отрицателен финансов резултат едва след издаването на ревизионния акт. Към 1.01.2021 година не е установено публичното задължение с ревизионния акт, а наличните към този момент краткотрайни материални активи (вземания) на юридическото лице са били достатъчни за покриване на известните му тогава задължения към доставчици. Съставът на Окръжен съд Велико Търново не е коментирал въпроса дали към 1.01.2021 година наличните задължения към доставчици са били изискуеми и ликвидни, а и към този момент дружеството не е имало отрицателен финансов резултат. Юридическото лице е преустановило дейност по волята на своите органи още през 2020 година, а не през 2021 година, както неправилно е прието от съда по несъстоятелността. Последното плащане на публични задължения е осъществено на 25.06.2020 година. Към този момент и до издаването на ревизионния акт за „БОН-1962“ ЕООД са съществували единствено задължения към доставчици в размер на 17 116.60 лева, за които няма данни да са били изискуеми и ликвидни през 2020 година или на по-късен етап. Релевантен за определяне на началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор. Касае се за обективно обусловена невъзможност за изпълнение, а не резултат на субективна преценка, фактическо бездействие или нежелание на длъжника. В случая молителят е преустановил дейност по собствено желание, поради което няма как да е отчитал приходи за 2020 – 2021 година. Задълженията към доставчиците, посочени от експерта, не са били изискуеми и ликвидни към момента на преустановяване на дейността, поради което не са заплатени от длъжника. Вещото лице е изразило становище, че финансовата несъстоятелност на дружеството е настъпила с начисляване на публичните задължения с ревизионния акт.

Съгласно чл. 620, ал. 1 от Търговския закон по молбата за откриване на 2 производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, държавна такса предварително не се събира. Тя се събира от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото. Производството върви по реда на чл. 632 от Търговския закон – не е налична маса на несъстоятелността, а съобразно заключението на експерта молителят не разполага с имущество и ликвидни краткотрайни материални активи, с които да покрие разноските в производството по несъстоятелност, поради което „БОН-1962“ ЕООД неправилно е осъдено да заплати държавна такса в производството.

Направено е искане да се отмени Решение № 4/14.01.2022 година по т. д. № 122/2021 година на Окръжен съд Велико Търново в обжалваните части и да се постанови друго такова, с което за начална дата на неплатежоспособността да се определи 9.09.2021 година, да се освободи „БОН-1962“ ЕООД от държавна такса.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на представителя на дружеството-жалбоподател, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по т. д. № 122/2021 година на Окръжен съд Велико Търново е образувано по молба на адвокат Х. Х. - Й. – пълномощник на „БОН-1962“ ЕООД, за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството. В молбата се излага, че основната дейност на дружеството е била търговия с обувки и кожени изделия. Активна търговска дейност е извършвана от юридическото лице до началото на 2020 година, когато е преустановена поради обективни икономически фактори и пандемията от корона вирус.

Междувременно по отношение на дружеството е извършено ревизионно производство, приключило с Ревизионен акт № Р-04000420006955-091-001/8.06.2021 година, потвърден с Решение № 98/25.08.2021 година на Директора на Дирекция ОДОП, гр. Велико Търново. С ревизионния акт на дружеството са начислени задължения за корпоративен данък и данък върху добавената стойност общо в размер на 14 357.07 лева. Юридическото лице няма налични активи, нито реализира печалба, с която да заплати посоченото задължение.

Липсата на активи и достатъчно налично бързоликвидно имущество са достатъчно доказателство, че „БОН-1962“ ЕООД е в състояние на трайна неплатежоспособност, настъпила на 8.09.2021 година (датата на влизане в сила на ревизионния акт).

Направено е искане съдът да постанови решение за откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл. 630 от Търговския закон за „БОН-1962“ ЕООД; да задължи кредиторите да предплатят необходимите парични средства за покриване на началните разноски по реда на чл. 629б от Търговския закон; при непривнасяне на необходимите парични средства от кредиторите – да постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 от Търговския закон, с което да обяви неплатежоспособността на дружеството, да определи за начална дата на неплатежоспособността 8.09.2021 година, да открие производство по несъстоятелност за дружеството като допусне обезпечение чрез налагане на предвидените в Търговския закон мерки, да постанови прекратяване на дейността на предприятието, да 3 обяви „БОН-1962“ ЕООД в несъстоятелност и да спре производството.

Решение № 4/14.01.2022 година по т. д. (несъстоятелност) № 122/2021 година на Окръжен съд Велико Търново е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.

Безспорно е, че „БОН-1962“ ЕООД е в състояние на неплатежоспособност.

Неплатежоспособността е обективно, трайно състояние на длъжника, дефинирано в чл. 608, ал. 1 от Търговския закон. За съществуването на неплатежоспособност не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни, т.е. обективно да е в невъзможност да плати. Началната дата на неплатежоспособността на длъжника се определя не според конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на определен кредитор, а при съобразяване общото икономическо състояние на длъжника и момента на спиране на обслужването на неговите задължения.

Икономическото състояние е променлива величина в резултат на стопанския живот на предприятието. От него зависи възможността на длъжника да погасява своите задължения без опасност за кредиторите, поради което същото е от значение за установяване изпадането в неплатежоспособност и за основателността на молбата за откриване на производство по несъстоятелност – възможността да се погасяват задълженията без опасност за интересите на кредиторите, фактите и обстоятелствата, от които е обусловено това обективно състояние, трябва да се анализират в тяхната динамика.

В рамките на първата фаза на производството по несъстоятелност подлежи на установяване икономическото състояние на длъжника, за да се извърши преценка за неговата възможност да погасява задълженията си без опасност за интересите на кредиторите, което включва съпоставка на стойността на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения по баланса на търговеца.

От заключението на експерта Р. В. Б., което съдът приема за законосъобразно и обосновано, се установява, че последният приход от „БОН-1962“ ЕООД е отчетен по касов апарат на 31.08.2019 година. По данни от оборотните ведомости и отчета за приходите и разходите дружеството е прекратило търговската си дейност от 1.01.2020 година. През 2020 година не са отчитани приходи от дейността, а единствено разходи в минимален размер – 40.26 лева. През 2020 година от касата на юридическото лице е изплатена на едноличния собственик на капитала частично неразпределена печалба в размер на 19 800 лева и му е предоставена сумата 3 522.59 лева, отразена по разчетна сметка със собственика. На 24.06.2020 година е извършено последното плащане, свързано с дейността на дружеството – заплатени са корпоративен данък – 160.86 лева, и данък по ЗДДФЛ – 992.37 лева. След 24.06.2020 година не са осъществявани плащания от дружеството. „БОН-1962“ ЕООД има задължения към доставчици по фактури, издадени през 2015 година, 2017 година, 2019 година, посочени в заключението, общо в размер на 17 116.60 лева. По Ревизионен акт № Р04000420006955-091-001/8.06.2021 година, влязъл в сила на 9.09.2021 година, задълженията 4 на длъжника са в размер на 14 741.82 лева, включително лихви, изчислени към 8.10.2021 година. По данни от счетоводния баланс на дружеството към 8.10.2021 година юридическото лице има вземания общо в размер на 25 898.59 лева, от които: 2 000 лева – вземания от клиенти (отразено вземане само на синтетично ниво по дебит на сметка 412 Клиенти, без налични данни за клиент и от коя дата е възникнало вземането); 3 522.59 лева – вземане от собственика на капитала (предоставени парични средства през 2020 година);

20 376 лева – вземане от други дебитори – аналитична партида „Рали мод 82“ ЕООД (свързано лице) – предоставени парични средства през 2018 година, подлежащи на връщане.

Към момента посочените вземания не са събрани, не може да се определи дали същите ще бъдат събрани и в какъв срок. Според Р. В. Б. няма реална възможност посочените вземания да се съберат. До 25.06.2020 година затрудненията на дружеството да покрива краткосрочните си задължения са били временни, а през периода 25.06.2020 година – 30.09.2021 година са се превърнали в затруднения с траен и необратим характер.

Финансовите затруднения на молителя и невъзможността да покрива краткосрочните си задължения започват от 25.06.2020 година. След тази дата „БОН-1962“ ЕООД не е могло да изпълнява своите безспорни изискуеми парични задължения към посочените в заключението кредитори.