Решение № 260039 от 05.10.2020, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е № 260039 гр. ВРАЦА, 05.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 11.09.2020 г., в състав:

Председател:

ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

Членове:

ПЕНКА Т.ПЕТРОВА

Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА в присъствието на секретар

ГАЛИНА ЕМИЛОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 326 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№

5257/19.03.2020 г. на "***" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, чрез юрисконсулт К.Т., против Решение № 129/24.02.2020г. по гр.д.№ 114/2020 г. на Районен съд-Враца, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че М.С.Л., с ЕГН ********** ***, не дължи като погасени по давност сумите по издадения изпълнителен лист по ч.гр. дело № 4093/2012 г. на ВРС, за събирането на които е образувано изп. дело № 323/2018 г. по описа на ЧСИ В. Й., с район на действие ВОС, както и лихвите, таксите и разноските по изпълнителното дело, а именно - 551.68 лв. главница, 295.35 лв. неолихвяема сума, 325.63 лв. лихви, 377.30 лв. такси по изпълнението и разноски по изп. дело и 152.06 лв. с ДДС такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, общо 1 702.02 лв., и е осъден жалбоподателят да заплати на М.С.Л. сумата от 518.08 лв.-деловодни разноски.

В жалбата се поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон, в противоречие с трайната практика на съдилищата и е необоснован.

Жалбоподателят изразява несъгласие с изложените от районния съд мотиви, че претенциите за лихви се погасяват с изтичането на 3-годишна давност. Счита, че мораторната и законовата лихва би следвало да се погасяват с общия 5-годишен давностен срок, тъй като вземането е обективирано в изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение, която следва да бъде приравнена към съдебно решение по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. В подкрепа на това свое становище се позовава на съдебна практика.

В жалбата се сочи, че давността е прекъсвана многократно в рамките на изпълнителното производство, а именно - с направеното в молбата за образуване на делото искане за извършване на изпълнителни действия; с депозираната на 02.02.2017 г. молба за конституиране на нов взискател, съдържаща и искане за извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника; с изпратено на 09.01.2018 г. запорно съобщение до работодателя, с което е наложен запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение; с депозираната на 26.06.2018 г. молба за образуване на ново изпълнително дело, съдържаща искания за налагане на запор върху трудово възнаграждение и за насрочване на опис на движими вещи. Развиват се съображения, че за прекъсването на давностния срок е достатъчно да са били направени искания от кредитора за извършването на изпълнителни действия, а не самото им извършване. Излагат се аргументи, че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК не води до погасяване на материалното право и взискателят може да поиска иницииране на ново изпълнително производство, поради което от извършването на последното валидно изпълнително действие от 28.10.2014 г. до преобразуване на делото на 26.06.2018 г. и датата на налагане на запора върху трудовото възнаграждение от 31.07.2018 г. не са изминали повече от пет години и не е изтекла общата погасителна давност.

Твърди се, че в периода от образуване на изпълнителното производство по изп.д.№ 569/2014 г. на 04.11.2014 г. до 26.06.2015 г. - датата на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС на РБ, давност не е текла, а в периода от 26.06.2015 г. до датата на депозиране на исковата молба не е изтекла общата погасителна давност. Тези твърдения се подкрепят с позоваване на съдебна практика на ВКС и на практика на ЕСПЧ.

Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата М.С.Л., чрез пълномощника си адв.К.Г., в който оспорва основателността на жалбата. Навежда доводи, че давността се прекъсва с извършването на валидно изпълнително действие, а извършеното с молбата за образуване на изп.д.№ 569/2014 г. възлагане на ЧСИ на правомощията по чл.18 ЗЧСИ не представлява извършване на такова действие и не е могло да доведе до прекъсване на давността. Посочва, че изпълнителното производство е прекратено на 28.10.2016 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради което изпратеното запорно съобщение от 09.01.2018 г. не представлява изпълнително действие, годно да прекъсне давността. Излага съображения, че молбите за образуване на двете изпълнителни производства не водят до прекъсване на давността съгласно разясненията по т.10 от ТР № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, а запорът от 31.07.2018 г. е правно ирелевантно действие, тъй като към тази дата вземането вече е било погасено по давност.

Въззиваемата счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че по време на първоначално образуваното изп.д.№ 569/2014 г. не тече давност за вземането, докато е траел изпълнителния процес, съгласно ППВС № 3/1980 г. Навежда доводи, че посоченото ППВС е отменено с ТР № 2/2015 г., като последното следва да се прилага и относно правоотношения, възникнали преди приемането му. Алтернативно посочва, че дори и да се приеме, че е налице такова спиране, то давност отново е изтекла в периода от датата на издаване на изпълнителния лист - 12.11.2012 г. до образуването на изпълнителното дело през 2014 г. и от 26.06.2015 г. до наложения запор от 31.07.2018 г.

В отговора се изразява становище, че погасителната давност е изтекла за времето от датата на издаване на изпълнителния лист на 12.11.2012 г. до 12.11.2017 г., като в подкрепа на същото се излагат подробни фактически и правни доводи.

Въззиваемата моли решението да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно и да й бъдат присъдени деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция, за които представя списък по чл.80 ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба на М.С.Л. против "***" ЕАД, гр.София, с която е предявен иск с правно основание чл.439 ал.1 ГПК вр. чл.124 ал.1 от ГПК - за признаване за установено, че ищцата не дължи като погасено по давност вземането по изпълнителен лист от 12.11.2012 г. по ч.гр.д.№ 4093/2012 г. по описа на Районен съд-Враца, въз основа на който е образувано изп.д.№ 201872100400323 по описа на ЧСИ В.Й., с рег.№ 721 на КЧСИ, включително не дължи изтекли лихви и такси и разноски по изпълнителното дело.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в който се оспорва основателността на предявения иск.

Като взема предвид изложените от страните твърдения в исковата молба и отговора на същата, както и събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства, настоящият съдебен състав приема за безспорна следната фактическа обстановка:

На

12.11.2012 г. по ч.гр.д.№ 4093/2012 г. по описа на Районен съд-Враца е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на "***" ЕАД за заплащане задължения на М.С.Л. по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-02237164/14.10.2009 г., както следва: сумата от 551.68 лв. - главница; сумата 87.35 лв. - възнаградителна лихва за периода 15.11.2010 г.-15.04.2011 г.; сумата 83.00 лв. - мораторна лихва за периода 15.12.2010 г. - 26.09.2012 г.; законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2012 г. до окончателното й изплащане; сумата 125 лв. - деловодни разноски.

Въз основа на този изпълнителен лист и по молба на кредитора "***" ЕАД от 28.10.2014 г. е образувано изп.д.№ 201472100400569 по описа на ЧСИ Й., рег.№ 721 на КЧСИ. С молбата на образуване на делото, взискателят е възложил на ЧСИ Й. правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ.

На длъжника е връчено уведомление за започналото изпълнително производство на 21.01.15 г.

След образуване на изпълнителното дело, ЧСИ Й. е извършил изследване имуществото на длъжника. По делото е постъпило удостоверение, издадено на 06.11.2014 г. от ТД при НАП, гр. Велико Търново, от което е видно, че М.Л. има публични задължения в размер на 44.16 лв. Въз основа на тези сведения, ЧСИ е извършил конституиране на Държавата като присъединен взискател. Постъпило е и писмо изх.№ 9945/04.11.2014 г. от Министерство на земеделието, в което е отразено, че в регистрите на ОСЗ-Враца няма данни за собственик М.С.Л.. Върху това писмо ЧСИ Й. е положил печат с резолюция за насрочване на опис на 21.09.16 г. на движими вещи на длъжника. Няма данни за опис на какви движими вещи /например МПС или вещи намерени в дома му/, собственост на длъжника, се насрочва описа. Няма данни за уведомяване и авансово внасяне на такси за извършване на насрочения опис.

С молба от

02.02.2017 г. "***" ЕАД е поискал на основание чл.429 ГПК да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, в качеството му частен правоприемник на първоначалния такъв по силата на сключен Договор за прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г. С постановление от 20.03.2017 г. съдебният изпълнител е конституирал посоченото дружество като взискател.

С молбата за конституиране новият взискател е поискал насрочване на опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника, но няма данни такъв да е бил насрочен от съдебния изпълнител.

С резолюция от 18.10.2017 г. ЧСИ е постановил, че налага запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Л., но запорно съобщение е изпратено до работодателя "***" ООД на 09.01.2018 г.

С молба вх.№

2388/02.03.2018 г. длъжникът М.Л. е поискала съдебния изпълнител да постанови акт за констатиране на настъпило по силата на закона прекратяване на производството по изп.д.№ 201472100400569, както и да приложи законните последици от това, като постанови вдигане на наложените обезпечителни мерки. С постановление от 12.04.2018 г. ЧСИ Й. се е произнесъл по тази молба, като е отказал да прекрати изпълнителното производство, приемайки че не е настъпила перемпция. Това постановление е отменено от Окръжен съд-Враца с Решение № 169/04.06.2018 г. по в.гр.д.№ 271/2018 г. по описа на същия съд. В мотивите на съдебния акт е прието, че в периода от 28.10.2014 г. до 28.10.2016 г. взискателят и ЧСИ са бездействали, поради което по силата на закона - чл.433, т.8 ГПК е настъпила перемпция и съдебният изпълнител е следвало да я прогласи.

Посочено е също, че с прекратяването на изпълнителното производство се обезсилват по право всички предприети изпълнителни действия, при което ЧСИ следва служебно да вдигне наложени заори и възбрани.

След констатираното от ОС-Враца прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, взискателят "***" ЕАД въз основа на същия изпълнителен лист от 12.11.2012 г. е образувал ново изп.д.№ 20187210400323 по описа на ЧСИ В.Й.. Със запорно съобщение от 31.07.2018 г. отново е наложен запор върху трудовото възнаграждение на М.Л..

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявеният отрицателен установителен иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.

439, ал. 1 от ГПК, съгласно която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т. е. длъжникът оспорва чрез иск вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Този иск е средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване (чл.