Определение № 18531 от 18.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 37854/2025
- Вид
- Определение № 18531
- Подписан
- 18.05.2026
- В сила
- 18.05.2026
- Състав
- АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1, предл. трето · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 160 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 10 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 8, 10 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 8, 10 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18531 гр. София, 18.05.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110137854 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искови молби с вх. №№ 224145/25.06.2025 г.;
224146/25.06.2025 г. (по която първоначално е образувано гр. дело № 39255/2025 г. на Софийския районен съд, 128. състав); 232206/02.07.2025 г. (по която първоначално е образувано гр. дело № 39255/2025 г. на Софийския районен съд, 173. състав); 232207/02.07.2025 г. (по която първоначално е образувано гр. дело № 39314/2025 г. на Софийския районен съд, 26. състав), и 232208/02.07.2025 г. (по която първоначално е образувано гр. дело № 39315/2025 г. на Софийския районен съд, 42. състав), на ищеца ***. срещу ответниците *** и „***, с която са предявени претенции по отношение на следните договори за потребителски кредити между ищеца и първия ответник, и за гарантиране на задълженията на ищеца по тези договори от втория ответник:
– по искова молба с вх. № 224145/25.06.2025 г. – договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция с №№ 4611726/10.10.2022 г., като по първия договор ищецът е получил 2000 лева със задължение да ги върне на 17 седмични вноски при годишен процент на разходите (ГПР), записан в договора, от 40,53 %, задължение по договора за кредит от 2250,97 лева, и уговорено възнаграждение за „гаранцията“ на втория ответник от 1234,03 лева;
– по искова молба с вх. № 224146/25.06.2025 г. – договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция с №№ 4857307/24.07.2023 г., като по първия договор ищецът е получил 3000 лева със задължение да ги върне на 15 двуседмични вноски при ГПР, записан в договора, от 40,39 %, задължение по договора за кредит от 3333,15 лева, и уговорено възнаграждение за „гаранцията“ на втория ответник от 1631,85 лева;
– по искова молба с вх. № 232206/02.07.2025 г. – договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция с №№ 4747742/14.03.2023 г., като по първия договор ищецът е получил 2500 лева със задължение да ги върне на 15 седмични вноски при ГПР, записан в договора, от 40,40 %, задължение по 1 договора за кредит от 2777,70 лева, и уговорено възнаграждение за „гаранцията“ на втория ответник от 1362,30 лева;
– по искова молба с вх. № 232207/02.07.2025 г. – договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция с №№ 4803631/23.05.2023 г., като по първия договор ищецът е получил 1000 лева със задължение да ги върне на 13 седмични вноски при ГПР, записан в договора, от 40,24 %, задължение по договора за кредит от 1096,81 лева, и уговорено възнаграждение за „гаранцията“ на втория ответник от 476,19 лева;
– по искова молба с вх. № 232208/02.07.2025 г. – договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция с №№ 4756956/24.03.2023 г., като по първия договор ищецът е получил 600 лева със задължение да ги върне на 11 седмични вноски при ГПР, записан в договора, от 39,99 %, задължение по договора за кредит от 649,55 лева, и уговорено възнаграждение за „гаранцията“ на втория ответник от 252,45 лева, като се твърди, че в чл. 4 от всички договори за кредит е предвидено едно и също задължение за ищеца – да обезпечи връщането на кредита с осигуряване на две физически лица – поръчители, със значителни финансови възможности и без заемни задължения; банкова гаранция, или с обезпечение от одобрено от първия ответник дружество, като това е бил вторият ответник.
Последният не предоставял обезпечения без заплащане на описаното по-горе възнаграждение. Двете дружества – ответници, се твърди, че са свързани лица – второто е дъщерно на първото, поради което се поддържа, че всъщност не се представя услуга, а с възнаграждението за поръчителство само се увеличава годишният процент на разходите, който не е правилно отразен в договорите за кредит, което ги прави изцяло нищожни. Поради това се предявяват следните групи искове:
1. отрицателни установителни искове спрямо първия ответник за установяване на нищожност на договорите за кредит поради противоречие със закона – липса на реквизит – правилно посочен ГПР, евентуално – положителни установителни искове за установяване на недействителност на клаузите, които изискват поръчителство, с които са съединени кумулативно 2. осъдителни искове за осъждане на първия ответник да върне на ищеца сума, равна на разходите по кредита – съответно за всеки от петте договора:
– по искова молба с вх. № 224145/25.06.2025 г. – 2,56 €, частично от 10,35 €;
– по искова молба с вх. № 224146/25.06.2025 г. – 2,56 €, частично от 170,34 €;
– по искова молба с вх. № 232206/02.07.2025 г. – 2,56 €, частично от 141,99 €;
– по искова молба с вх. № 232207/02.07.2025 г. – 2,56 €, частично от 49,50 €, и
– по искова молба с вх. № 232208/02.07.2025 г. – 2,56 €, частично от 25,33 €, като всяка от тези първи две групи е съединена кумулативно с претенции спрямо втория ответник:
2
3. отрицателни установителни искове за установяване на нищожност на договорите за предоставяне на гаранция, тъй като са сключени или без основание – не обезпечават дълг по действителен договор, или в противоречие с добрите нрави – с цел увеличаване на договорното задължение по договора за кредит, и кумулативно съединени с тях
4. претенции за осъждане на втория ответник да върне на ищеца сума, равна на разходите по договора за гаранция – съответно за всеки от петте договора:
– по искова молба с вх. № 224145/25.06.2025 г. – 2,56 €, частично от 630,95 €;
– по искова молба с вх. № 224146/25.06.2025 г. – 2,56 €, частично от 834,35 €;
– по искова молба с вх. № 232206/02.07.2025 г. – 2,56 €, частично от 834,58 €;
– по искова молба с вх. № 232207/02.07.2025 г. – 2,56 €, частично от 243,47 €, и
– по искова молба с вх. № 232208/02.07.2025 г. – 2,56 €, частично от 129,08 €.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от първия ответник – ***, с който предявените искове се оспорват като частично недопустими, а всички – и като неоснователни. Поддържа се, че при предявяване на осъдителни искове за връщане на неоснователно платено, ищецът няма право да съединява с тях установителни искове за нищожност на договора, тъй като не получава никаква смислена допълнителна защита. По основателността се поддържа, че ГПР бил правилно определен в договорите за кредит, тъй като към момента на сключването им нямало как да се определят разходите за гаранция, които не били част от предмета на договорите за кредит, а съвсем отделни договори, които ищецът бил сключил напълно доброволно и то след тези за кредит.
Освен това задължението за обезпечаването на гаранцията не било безусловно. Изчисленията били правилни. Ищецът можел да предостави и друго обезпечение по свой избор. Поради това исковете срещу първия ищец били неоснователни и следвало да се отхвърлят. Претендират се разноски.
Прави се възражение за прекомерност на разноските на адвоката на ищеца.
В законоустановения срок е подаден отговор от втория ответник – „***, с който предявените искове се оспорват като частично недопустими, а всички – и като неоснователни. Поддържа се, че при предявяване на осъдителни искове за връщане на неоснователно платено, ищецът няма право да съединява с тях установителни искове за нищожност на договора, тъй като не получава никаква смислена допълнителна защита. Сключените договори за предоставяне от втория ответник на обезпечение не били включени в обхвата на ЗПКр, и затова тези договори не можели да противоречат на правилата относно потребителските кредити, тъй като имали друг предмет.
Свързаността между двамата ответници нямала правно значение, защото били 3 отделни субекти на правото. Договорите за предоставяне на обезпечение не били без основание, тъй като намалявали финансовия риск и имали икономическо значение. Договорът нямало как да е сключен в противоречие с добрите нрави, тъй като ищецът бил поискал сключването му. Размерът на възнаграждението не можел да се преценява от съда. Иска се отхвърляне на всички искове. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските на адвоката на ищеца.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр; чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП; чл. 34, ал. 1 ЗЗД, и чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти:
– че между страните са сключени договор за паричен заем и за предоставяне на гаранция с №№ 4611726/10.10.2022 г., като по първия договор ищецът е получил 2000 лева със задължение да ги върне на 17 седмични вноски при годишен процент на разходите (ГПР), записан в договора, от 40,53 %, задължение по договора за кредит от 2250,97 лева, и уговорено възнаграждение за „гаранцията“ на втория ответник от 1234,03 лева;
– че между страните са сключени договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция с №№ 4857307/24.07.2023 г., като по първия договор ищецът е получил 3000 лева със задължение да ги върне на 15 двуседмични вноски при ГПР, записан в договора, от 40,39 %, задължение по договора за кредит от 3333,15 лева, и уговорено възнаграждение за „гаранцията“ на втория ответник от 1631,85 лева;
– че между страните са сключени договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция с №№ 4747742/14.03.2023 г., като по първия договор ищецът е получил 2500 лева със задължение да ги върне на 15 седмични вноски при ГПР, записан в договора, от 40,40 %, задължение по договора за кредит от 2777,70 лева, и уговорено възнаграждение за „гаранцията“ на втория ответник от 1362,30 лева;
– че между страните са сключени договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция с №№ 4803631/23.05.2023 г., като по първия договор ищецът е получил 1000 лева със задължение да ги върне на 13 седмични вноски при ГПР, записан в договора, от 40,24 %, задължение по договора за кредит от 1096,81 лева, и уговорено възнаграждение за „гаранцията“ на втория ответник от 476,19 лева;
– че между страните са сключени договори за паричен заем и за 4 предоставяне на гаранция с №№ 4756956/24.03.2023 г., като по първия договор ищецът е получил 600 лева със задължение да ги върне на 11 седмични вноски при ГПР, записан в договора, от 39,99 %, задължение по договора за кредит от 649,55 лева, и уговорено възнаграждение за „гаранцията“ на втория ответник от 252,45 лева.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковите молби; поисканите от ищеца счетоводни експертизи. По направеното в отговора на исковата молба оспорване на необходимостта от експертиза, съдът намира, че няма как без специални математически знания да изчисли размера на ГПР по всеки договор, поради което експертизата е необходима.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК следните доказателства: задължаване на ответниците да представят поисканите от ищеца документи, тъй като същите не са необходими на този етап за правилно разрешаване на делото, доколкото повечето вече се намират по него, а от счетоводните данни може да се установи съдържанието на всички други.
Настоящият съдебен състав намира, че възраженията за недопустимост на установителните искове, направени от ответниците, са неоснователни, като съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 2 от Решение от 23.11.2023 г. по дела C‑321/22 Provident Polska, потребителят винаги има интерес да предяви и установителен иск за неравноправност на клаузи в сключен от него договор, ако това може да обслужи друга претенция – в случая тази по осъдителния иск срещу първия ответника, поради което тези искове са допустими.
Разпечатката съдържа 43 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16947e49-41bc-480b-9ec0-1d02be843a9d