Решение № 260358 от 10.06.2024, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове: Румяна Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна Найденова въззивно гражданско дело № 2511 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д.Г.Т. срещу решение № 20252662/16.11.2020г., постановено по гр. д. № 78223/2018г. на СРС, 68 с-в.

С цитираното решение СРС е признал за установено на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК, че Д.Г.Т., дължи на етажните собственици от Административно-жилищен комплекс на ул.“*****, сумата от 7 209,91 лв. (седем хиляди двеста и девет лева и деветдесет и една стотинки), представляващи непогасената част от задължение за довършване на строителство и въвеждане в експлоатация на „Административно – жилищен комплекс, офиси, подземен гараж и трафопост” , строящ се в съответствие с издадено Разрешение за строеж № 745/19.10.2007г. на главния архитект на гр. София, дължима от ответника въз основа на решение на Общото събрание на етажните собственици , прието на 20.03.2016г., с което е предоставена последна възможност за изпълнение на решенията, приети от Общото събрание на етажните собственици на 09.03.2013г., на 20.04.2013г. и на 25.07.2013г. , в качеството му на собственик на апартамент № Б1 701 в посочената сграда и на паркомясто № 86 в същата сграда към датите на падежите на тези задължения – 15.08.2013г. за първата вноска, 15.10.2013г. за втората вноска и 16.11.2013г. за третата вноска, заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.07.2016г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедното производство по гражданско дело № 43024/2016г. по описа на СРС, 68 състав.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства и при допуснати съществени процесуални нарушения. Моли се решението да бъде отменено, а предявените искове да бъдат изцяло охвърлени, като се присъдят направените пред двете инстанции разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият, е депозирал отговор на въззивната жалба. С него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Претендира се присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.

Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

Жалбоподателят твърди, че е налице валидно взето решение на ОС от 09.03.2013г. Оспорва представения протокол и законосъобразността на това проведено общо събрание, като твърди, че същото не е било свикано по надлежния ред.

За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл.40, ал.2 ЗУЕС. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок - чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл.40 ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципът, че нищожност може да се установява без срок.

Доколкото няма твърдения, нито данни, че жалбоподателят е предявил иск пред съответния съд по реда на чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на решението от 09.03.2013г., както и че процесното решене на Общото събрание на етажните собственици е било отменено, то това решение подлежи на изпълнение, включително и по реда на чл.

38, ал.2 ЗУЕС и обвързва въззивника.

Ето защо, съдът приема, че законосъобразността на решението на Общото събрание на етажните собственици от 09.03.2013г. не може да бъде изследвана в рамките на настоящото производство. Няма данни да е предявен иск по чл. 40 ЗУЕС срещу взетите решения по протокола от 09.03.2013г., поради което неоснователно е това оплакване на въззивника.

Неоснователни са и изложените доводи, че не е ясно въз основа на кое решение на етажната собственост СРС е приел, че се дължи исковата сума.

В заявлението по чл. 410 ГПК – т. 12 „обстоятелства, от които произтича вземането“ заявителят е посочил протокол № 1/09.03.2013г. на ОС на ЕС, с което е взето решение всеки съсобственик да заплаща определена сума. Представено е и самото решение. Посочен е и протокол от 20.03.2016г., като е изяснено, че в него са обявени имената на собствениците, неплатили своите вноски и съответно им е дадена възможност да изпълнят задълженията си. Ето защо, не е налице твърдяното от въззивника процеусално нарушение.

С оглед на изложеното, правилни са изводите на СРС, че предмет на заповедното и исковото производство е едно и също задължение, както и че с решението на Общото събрание на етажните собственици от 20.03.2016г. само е предоставена нова възможност на етажните собственици - длъжници за изпълнение на задълженията, възникнали по силата на предходни решения на Общото събрание на етажните собственици от заседания, удостоверени с Протокол № 1/09.03.2013г., Протокол № 2/20.04.2016г. и Протокол №

4/25.07.2013г. Протоколът от Общото събрание на етажните собственици от заседанието на 20.03.2016г. е приложен към заявлението по чл.410