Решение № 156 от 23.03.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Благоевград, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221200501064 по описа за 2022 година съобрази следното:

Второинстанционното производство е образувано по жалба, подадена от адвокат В. А., пълномощник на А. И. Б. и Д. И. К., срещу решение № 8901 от 28.07.2022 г., постановено по гражданско дело № 309 от 2020 г. на Районен съд Гоце Делчев, с което са отхвърлени предявените от наследодателя им И.

Д. К. искове с правни основА.я чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 108 от ЗС. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. От събрА.те по делото доказателства се установило, че наследодателят е бил собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Гоце Делчев. Въпросният имот представлявал част от нива, находяща се в местността „Сайрян чаир“, с площ от 2 дка, при съседи Н. Б. и К. А. Имотът бил закупен с договор от 22.02.1956 г. Последвало коопериране на земеделските земи, но той не бил включен в масивите на ТКЗС. По-късно част от имота влязла в регулацията на гр. Гоце Делчев, като били образувА. парцели, които към момента са застроени. Останалата част от имота, която не била застроена, се обработвала от наследодателя до смъртта му. През 1991 г., 1 когато настъпила реституцията, И. К. подал необходимото заявление и предприел съответните стъпки за възстановяването на имота по реда на ЗСПЗЗ. Тъй като частта, която ползвал, била включена в регулацията на гр.

Гоце Делчев, с Решение № 6365 от 10.09.1998 г. било възстановено правото на собственост върху лозе от 520 кв. м., находящо се в строителните грА.ци на гр. Гоце Делчев, в местността „Сейрян чаир“, имот № 4226, парцел 13, кв.

212. Спазена била процедурата по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, с издаване на скица и удостоверение. Вещото лице потвърдило, че спорната грА.ца по предходно действащия план на гр. Гоце Делчев е именно технически ситуирана така, както е посочено и в скицата към удостоверението по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. От заключението на експерта категорично било доказано, че е налице грешка при заснемането на спорната грА.ца и в техническата част на експертизата е посочено нейното местоположение по начин, по който ищците твърдят, че е била винаги. Вещото лице изложило една точна и вярна логическа последователност на ситуирането в различните планове на спорната грА.ца, като дало много добро обяснение, подкрепено с доказателства и техническа част, кога е допусната грешката при заснемането на спорната грА.ца, кое е довело до тази грешка и къде е била ситуирана същата преди допуснатата грешка. Това, в каква конфигурация стрА.те са ползвали имота и в какви грА.ци, било установено и от свидетелските показА.я. Свидетелят Н. В. много добре обяснил докъде е била грА.цата на имота на Б.и, кога са започнали споровете и как точно са се ползвали двата имота от стрА.те. Съдът не следвало да кредитира показА.ята на свидетелката Т., тъй като същите били очевидно неясни, непоследователни, нелогични и противоречиви. Свидетелката Т. не успяла с категоричност и точност да поясни къде е била разположена спорната грА.ца между двата имота. От доказателствата по делото се установило, че спорната част от имота се е ползвала в трайно установени грА.ци, без да са се променяли в годините конфигурацията, площта и грА.ците на имота. С тази площ и грА.ци имотът бил отразен в плана от 1992 г., както и до настоящия момент. През 2009 г. била одобрена кадастрална карта за гр. Гоце Делчев, в която била допусната грешка при заснемането на имота, като 153 кв. м. от него били заснети като част от имота на ответниците. Те били заключени под формата на триъгълник в западната част на процесния имот и източната грА.ца на имота на ответниците. Спорната част се владеела и ползвала много 2 преди реституцията на имотите. Владението било осъществявано от ищеца К. и семейството му до лятото на 2018 г., когато ответниците, възползвайки се от допуснатата грешка в кадастъра, без никакво правно основА.е премахнали оградата и заявили, че това място е тяхно, попада в техния имот и ищците повече не могат да го ползват. Спорната грА.ца била стара и с трайно обозначено местоположение. Имотът бил ползван в тези грА.ци, без да има спор с никого, до 2018 г., когато ответниците решили, че те са собственици на спорната част. В отговора на исковата молба, освен отричане на правата на ищците, не се съдържали никакви твърдения относно спорната част от имота, грА.цата, за която се спори, и площта на имота. В нито един момент по делото ответниците не заявили собственически претенции, а единствено отричали собствеността на ищците. Моли се за отмяна на атакувА.я съдебен акт и уважаване на предявените искове.

Подаден е отговор на жалбата от С. Н. Б., Е. Н. Р. и С. Д. Б., чрез адвокат А.

К.-М.. В него се изтъква, че атакуваното решение е законосъобразно, правилно и обосновано. Изложените съображения в жалбата били неоснователни. Още с доклада на районния съд била разпредЕ. доказателствената тежест за всяка от стрА.те, същият доклад не бил оспорен и не бил допълнен по искане на стрА.те, поради което следвал да се има предвид при доказване на твърденията на всяка от стрА.те. В подкрепа на твърденията, всяка от стрА.те ангажирала писмени и гласни доказателства.

Изпълнена била подробна СТЕ, която разкрила подробна фактическа обстановка относно действащ и отменени ПУП и кадастрална карта на гр.

Гоце Делчев. Заключението не било оспорено от стрА.те, прието било като компетентно и следвало да се цени в неговата цялост. Изводите на първата инстанция били обосновА. именно с това заключение и представените от стрА.те писмени и гласни доказателства. Ищците не направили нови доказателствени искА.я в срок и не навели нови обстоятелства. Неправилно във въззивната жалба били тълкувА. установените от районния съд фактически констатации по делото. Налице били писмени документи, доказващи, че на 03.05.2011 г. първоначалният ищец Иван К. е дарил имота на дъщеря си А. Б.. Това прехвърляне не давало право на ищците да тълкуват по различен начин фактическите констатации на съда. По предявения иск с правно основА.е чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, разрешаването на спора имало за цел да установи принадлежността на правото на собственост върху спорната част 3 от имота, засегната от непълнотата или грешката в плана. Именно затова съдът правилно извършил преценка въз основа на събрА.те по делото доказателства, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Ищците не доказали по безспорен начин принадлежността на правото на собственост върху спорната част, което било разпределено в тяхна тежест. По-голямата част от въззивната жалба представлявала повторение на съображенията, изложени в писмената защита, депозирана пред районния съд, които той бил обсъдил. Решението било постановено след правилно обсъждане на показА.ята на свидетелите. За да достигне до изводите си да отхвърли изцяло предявените искове, съдът обсъдил както заключението на вещото лице, така и показА.ята на свидетелите на двете стрА.. Основно значение при преценката на съда имали писмените документи и заключението на вещото лице относно това, кой е приложеният план на гр. Гоце Делчев досежно процесните имоти. Моли се за потвърждаване на атакувА.я съдебен акт.

Жалбата и отговорът са редовни и допустими.

СтрА.те не поискаха приемане на доказателства от окръжния съд. Не се наложи ново изслушване на свидетелите и вещото лице по реда на чл. 267, ал.

2 от ГПК. Не беше необходимо и служебно събиране на доказателства от въззивната инстанция.

Делото се насрочи и разгледа в открито съдебно заседА.е.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е огрА.чен от изложеното в жалбата.

Окръжната инстанция констатира, че решението на Районен съд Гоце Делчев е валидно. Същото не е постановено при нарушение на правните норми, които регламентират условията за редовност на съдебните актове по съществото на спора. Решението е издадено от съд с правораздавателна компетентност, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържА.е. То се явява и допустимо. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск.

След като се запозна с доказателствените материали, приобщени от районния съд, и ги анализира, окръжната инстанция достигна до същите изводи, които са направени в обжалваното решение, и препраща към тях на основА.е чл. 272 от ГПК.

4

Твърди се наличие на грешка в кадастралната карта на гр. Гоце Делчев, в резултат на която 153 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** неправилно са заснети като част от поземлен имот с идентификатор ***.

Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, докладвано от съдиите Маргарита Соколова и Теодора Гроздева, иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в КП или КК като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по ЗКИР за поправяне на непълноти и грешки в КК и КР. В производството по иска за собственост съдът трябва да изследва и наличието на непълнота или грешка в КК. ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, грА.ците и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост върху тях. За отразените данни за имотите в КК законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 от ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на същото. Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР определя непълнотите или грешките в КК като несъответствия в данните за недвижимите имоти в КК и КР спрямо действителното им съС.ие. Когато тези несъответствия не са свързА. със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по административен ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в КК и КР са свързА. със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Спорът за материално право най-често се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот. Искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост, с оглед правилното му отразяване в КК. Установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, трябва да бъде към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на КК юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото. Необходимо е да се извърши преценка дали КК отразява вярно грА.ците на имота. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на 5

ЗКИР, регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в КК като имотни грА.ци на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на КК, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните грА.ци в имотни. От установеното следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в КК и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване по делото ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2010 г., ОСГК, докладвано от съдията Теодора Гроздева, и Тълкувателно решение № 3 от 15.VII.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г., ОСГК, докладвано от председателя на отделение Благовест Пунев, а също така и всички други факти, водещи до промяна на грА.ците. При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в КК непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Съдебното решение, придружено от скица, ще бъде основА.е за изменение на КК от оргА.те по кадастъра, както и за записване в КР на действителния собственик по реда на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР. Когато имотът се намира в урегулирана територия и имотните грА.ци не съвпадат с регулационните, на изменение, съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, ще подлежи и влезлият в сила ПУП.