Решение № 4088 от 12.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4088 гр. София, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20231100501916 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от И. Й. Ч., чрез адв. Р. Р., срещу решение № 12107 от 02.11.2022 г. по гр.д. № 721/2022 г. на СРС, ГО, 70 състав, в частта, с която по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено в отношенията между страните, по предявения от „Топлофикация София“ ЕАД против И. Й. Ч. иск, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 1/. на основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ – сумата 298,79 лв., представляваща стойност на доставената и незаплатена топлинна енергия в топлоснабден имот, апартамент № 12, аб. № 423661/4000080161, находящ се в гр. София, ул.

**** 4, за периода 01.04.2018 г. – 30. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 31.05.2021 г.

(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата 42,32 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г.

– 15.04.2021 г.; 3/. на основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ – сумата 33,39 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода 01.04.2018 г. – 30.

04.2020 г., ведно със законната лихва от 31.05.2021 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 30612/2021 г. по описа на СРС, ГО, 70 състав.

С въззивната жалба се поддържа недопустимост на първоинстанционното решение.

Твърди се, че производствата по чл. 410 и чл. 422 ГПК в случая са недопустими, тъй като 1 ответницата живее в Република Австрия, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК не се издава, когато длъжникът няма обичайно местопребиваване на територията на Република България. Твърди се също, че заплащането на такса за извършена услуга дялово разпределение не се дължи на ищеца, а на дружеството, което я извършва, поради което искът за установяване дължимостта на сумата за услугата дялово разпределение е предявен при липса на процесуална легитимация на ищеца и се явява недопустим. Излагат се съображения и за неправилност на първоинстанционното решение, като се твърди се, че по делото не е установено ответницата да притежава качеството „клиент на топлинна енергия“ за процесния имот, че в случая не следва да се начислява цена на топлинна енергия за сградна инсталация, тъй като имотът се намира в нова жилищна сграда, със самостоятелни разпределителни кутии с индивидуални топломери за всеки имот, че не следва да се обсъжда заключението на съдебносчетоводната експертиза, тъй като вещото лице не е взело предвид представените от ответницата разписки за извършени плащания, че не е доказан размерът на цената на услугата дялово разпределение. Иска се обезсилване на решението в обжалваните части, евентуално – отмяната му в същите и отхвърляне на предявените искове изцяло. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски, включително определяне на адвокатско възнаграждение на въззивницата за настоящата инстанция, по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Не е подаден отговор на въззивната жалба от ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД.

От И. Й. Ч., чрез адв. Р. Р., е подадена и частна жалба срещу определение от 09.01.2023 г. по гр.д. № 721/2022 г. на СРС, ГО, 70 състав, с което е оставена без уважение молбата на ответницата по чл. 248 ГПК, за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно не е присъдил в полза на ответницата разноски за платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство, а в случай, че се приеме, че адвокатът е осъществявал безплатна правна помощ – съдът неправилно не е определил и присъдил, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, в полза на адвоката съответното възнаграждение. Иска се отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата по чл. 248 ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор на частната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. Р.М., с който се излагат съображения за неоснователност на същата и се иска потвърждаване на обжалваното определение.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело участие в производството пред настоящата инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо.

2

Неоснователно е оплакването на въззивницата за недопустимост на производствата по чл. 410 и чл. 422 ГПК, тъй като ответницата живее в Република Австрия, а съгласно чл.

411, ал. 2, т. 5 ГПК (предишна т. 4) заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК не се издава, когато длъжникът няма обичайно местопребиваване на територията на Република България. Съгласно разясненията, дадени в т. 3 б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност в страната, издадената заповед не може да бъде обезсилена от заповедния съд. При връчване на заповедта за изпълнение заповедният съд проверява само дали длъжникът има постоянен адрес или седалище в Република България. В случай, че такива има и може да се извърши редовно връчване било чрез лице от домашните, било чрез залепване на уведомление, не може да се преценява дали лицето има обичайно местопребиваване или място на дейност в страната. След като е налице редовно от външна страна връчване на заповедта, същата се стабилизира с изтичане на срока за възражение и влиза в сила, като липсата на предпоставката по чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК (сега т. 5) може да се релевира единствено по пътя на възражението пред въззивния съд (по реда на чл. 423, ал.1, т. 2 ГПК). В случая, към 30.08.2021 г. ответницата е бил узнала за издадената заповед за изпълнение от 22.06.2021 г. и с молбата си от 30.08.2021 г., подадена чрез процесуалния й представител адв. Р. Р., е направила възражение по чл. 414 ГПК, поради което както заповедното, така и исковото производство по реда на чл. 422 ГПК са допустими.

Неоснователно е и оплакването на въззивницата за недопустимост на обжалваното решение в частта му по иска за установяване дължимостта на сумата за услугата дялово разпределение поради постановяването му при липса на процесуална легитимация на ищеца.

Процесуалната легитимация е обусловена от правното твърдение на ищеца, заявено с исковата молба. В случая с исковата молба се твърди, че „Топлофикация София“ ЕАД е носител на правото на вземане към ответницата за процесната сума за услугата дялово разпределение, поради което искът се явява предявен от процесуално легитимирано лице и е допустим. Дали ищецът е и материалноправно легитимиран е въпрос, който касае основателността на иска и който ще бъде обсъден по-долу в настоящото решение.

Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:

1. По отношение на иска за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 153, ал. 1 ЗЕ, сумата 298,79 лв., представляваща стойност на доставената за периода 01.04.2018 г. – 30. 04.2020 г. топлинна енергия:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и 3 водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) или облигационният ползвател на имота, в случай че между последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.) Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия е всеки собственик на имота, титуляр на вещно право на ползване на имота или ползвател по силата на облигационно право на ползване на имота в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (в този смисъл решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира средство за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

В случая страните са обвързани от действително неформално договорно правоотношение, по силата на което ищецът - енергийно предприятие се е задължил да предоставя топлинна енергия, а ответницата - потребител се е задължила да заплаща цената за същата, при договорените условия и срокове. Това е така, тъй като ответницата, в процесния период, е била носител на вещното право на ползване на имота, видно от нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване № 48/13.06.2013 г. по описа на нотариус С.М.. Този извод не се променя от обстоятелството, че собственик на имота е била дъщерята на ответницата (видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 50/30.04.2010 г. по описа на нотариус С.М.), тъй като от разпоредбите на чл. 152, ал. 1 ЗЕ и чл. 57 ЗС следва, че вещният ползвател е този, който е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на имота. Няма данни в исковия период друго лице да е било вещен ползвател или ползвател на облигационно основание на жилището, със сключен с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Предвид изложеното, доводите на въззиваемата за липса правоотношение между страните за процесния имот са неоснователни. на договорно

В спорния период са действали общите условия публикувани на 11.07.2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.08.2016 г. По делото няма данни и твърдения въззивницата-ответник, в срока и по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, да е възразила срещу ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за доставка на топлинна 4 енергия между страните.

Налице е изправност на ищеца. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че в процесния период имотът е бил топлоснабден. Ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер в ЕС за потребената топлоенергия, като на общия топломер са извършвани необходимите метрологични проверки. От отчетената ежемесечна енергия е приспадана, за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, топлинната енергия за технологични разходи (загуби в АС), съгласно нормативните изисквания, като между абонатите е разпределяно само чистото количество топлинна енергия. Извършваните измервания в абонатната станция, начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени, действащи през процесния период.