Решение № 489 от 05.04.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 677/2024
- Вид
- Решение № 489
- Подписан
- 05.04.2024
- В сила
- 30.04.2024
- Състав
- Светослав Николаев Узунов
Цитирани разпоредби
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 130, ал. 2 · Закон за съдебната власт
- чл. 24, ал. 1, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 489 гр. Пловдив, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20245330200677 по описа за 2024 година намери следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4215815, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Н. Г. Г. , ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски и прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
От справката от системата АИС-АНД е видно, че обжалваният електронен фиш е връчен на 15.01.2024г. като страните не спорят по датата на връчване. Жалбата е входирана на 22.01.2024г. по електронен път, т.е. същата се явява подадена в преклузивния 14-дневен срок. Жалбата освен това е подадена от процесуално легитимирана страна – лице, срещу което е издаден електронният фиш, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните 1 съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 23.11.2020г. в 14,59 ч., в гр.
Пловдив, бул. Цариградско шосе – пътен възел „Скобелева майка“ северно платно на надлеза в посока „запад“, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, МПС с рег. № ****, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 90 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 40 км.ч. Собственик, на когото е регистриран автомобилът, е „Садина Плант“ ООД, чийто управител е И. Р. И..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по делото статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
В тази връзка следва да се посочи, че правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно Протокола за проверка № 10-СИСИС/21.02.2020г., допустимата грешка при отчитане на измерена скорост до 100 км.ч е +/- 3км/ч. при реални условия на измерване на скорост при полеви тест. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на процесния автомобил от 93 км/ч. След приспадане на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан деецът с ЕФ, а именно 90 км/ч. От справката за собственост е видно, че автомобилът е собственост на „Садина Плант“ ООД, като глобата е наложена на управителя на дружеството – жалб. Г. (съгласно извършена служебна справка в търговския регистър), на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.
Нарушението се доказва и от останалите приложени писмени доказателства:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
Cordon M2 № MD1196, представляващо преносима система за видеоконтрол. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложената по делото справка от Българския институт по метрология АУ000029 № 33913/09.07.2018г. и което се потвърждава от служебно 2 извършената справка в публичния сайт на Българския институт по метрология https://ebim.bim.government.bg/bg/Information/Information/ForeignDeviceTypeDetails? identifier=KzrkqrhY%2FUA%3D, видно от която средството за измерване CORDON M2 притежава удостоверение за одобрен тип с № UP/I-034-02/1704/10, Рег. № 558-02-01-01/1-17-3, - техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер В-46, видно от горепосочената справка;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приложения по делото Протокол № 10-СИСИС/21.02.2020г.
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Към Протокола по чл. 10 от Наредбата е представена и снимка на разположението на измервателния уред.В протокола изрично е отразено, че АТСС е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, което е удостоверено с подпис на служителя, настроил мобилното средство.
Макар нарушението да е безспорно установено, наказателното постановление подлежи на отмяна поради това, че е изтекла давността за преследване на лицето.
С Тълкувателно Постановление №1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. В този смисъл институтите на давността в двете й разновидности преследвателна погасителна давност, след изтичането на която се погасява 3 възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в понеблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите които нямат изрична уредба в административно-наказателния процес (чл. 11 ЗАНН) следва, че нормите на давността, уредени в НК, ще намерят съответно приложение и в административно наказателния процес във всеки един случай, когато в ЗАНН няма изрична уредба.
В цитираното Тълкувателно Постановление № 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че „разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК“. Пак в мотивите на тълкувателното решение, макар и да е коментирана от една страна единствено липсата в ЗАНН на уредбата за абсолютната преследвателна давност по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, следва изрично да се посочи, че е упоменато, че „приемането на обратната теза, а именно – че институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава не намира приложение при наказателно преследване за административни нарушения, ще доведе като краен резултат до неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението.“, тоест тълкувателното решение визира целият институт на погасителната давност, а не само абсолютната такава. Отделно от това, в ЗАНН липсва каквато и да е уредба на давностни срокове по отношение на електронните фишове, като трайно прието е в доктрината и в съдебната практика, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН се явяват неприложими в производствата по налагане на наказания с такива държавнически актове.
Поради това и няма съмнение, че тази празнота следва да се запълни именно с приложението на института на обикновената и абсолютната погасителна 4 давност, предвидени съответно в чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК – така и Решение № 1166 от 23.11.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д.
№ 1571/2023 г.
Трайно установено положение, както в теорията, така и в практиката , е, че преследвателната погасителна давност ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административно наказателната отговорност на дадено лице. Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението- чл.
80, ал.3 НК и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Преследвателната давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност- чл. 81, ал.2 НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административно-наказателното преследване, независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност-чл. 81, ал.3 НК.
Така, постановките на цитираното Тълкувателно Постановление №1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС, което е задължително при прилагането на закона на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, предполага прилагането на института на обикновената давност и в административнонаказателното правораздаване. Доколкото обикновената преследвателна давност на наказанието „глоба“ съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е в размер на 3 години, то същата в настоящия случай се явява изтекла към момента на връчване на електронния фиш.
В случая се установява, че деянието е извършено на 23.11.2020г. В чл.
81, ал. 1 и ал. 2 от НК са предвидени случаи, при които давността спира и се прекъсва. В случая е налице действие по прекъсване на давността, а именно – издаването на процесния електронен фиш от дата 02.12.2020г., доколкото същото представлява действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то спрямо лицето, срещу което е насочено преследването.
Впоследствие обаче, видно от писмо вх. № 18088/16.02.2024г. от Сектор „Пътна полиция“-Пловдив, не са били предприети в 3-годишен срок каквито 5 и да е действия, които да са свързани със спиране или прекъсване на давността. Поради това и давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК ще се яви изтекла на 02.12.2023г. Към момента на връчване на процесния ЕФ от дата 15.01.2024г. (което само по себе си е действие, което прекъсва давността), давността вече ще е била изтекла, като е следвало административнонаказателното производство да се прекрати.
Следва да се посочи и че целта на института на давността в административно-наказателното производство не съставлява просто една формална проверка, която следва да се извършва от органите на властта, нито е санкция за бездействието на съответния орган. Основната идея на всяка една наказателна система е налагането на съответно наказание да се извършва с определена цел. В административнонаказателния процес, целите на налаганите наказания са посочени в чл. 12 от ЗАНН и са да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани. С оглед изминалия дълъг период от време, наложеното наказание намалява ефективността от държавна реакция против нарушението, като е възможно към момента на влизане в сила на властническия акт нарушителят да се е поправил и превъзпитал под въздействието на други фактори. При това положение, наложеното наказание след толкова дълъг период от време се явява загубило своя социален и правен смисъл, доколкото не може да изпълни основната си цел, а именно – да поправи и превъзпита нарушителя.
Поради гореизложеното следва да се приеме, че административнонаказателната отговорност на дееца е погасена по давност и наказателното постановление следва да се отмени, а административнонаказателното производство следва да се прекрати (с аргумент от чл. 34, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 11 от ЗАНН вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК).