Решение № 1496 от 26.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1496 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110154920 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Съдът е сезиран с предявен от Арчър Инжинеринг“ ЕООД срещу „Т.

Груп“ ЕООД положителен установителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 6782, 80 евро (13266,00 лева) с вкл. ДДС , представляваща обезщетение за неизпълнение в размер на платен аванс в размер на 30 % по договор за монтаж на мебели от 27.05.2024 г., подлежащ на възстановяване, поради неизпълнение, ведно със законна лихва за период от 21.06.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 38049/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищецът твърди, че на 27.05.2024 г. между него и ответника е сключен Договор за монтаж на мебели. Съгласно уговореното между страните ищецът възложил на ответника да извърши монтаж на обзавеждане на обект Куимпер, Франция (съгласно чл. 1 от Договора – Quimper, France). Твърди, че съгласно уговореното в чл. 2 от Договора монтажът на обзавеждането следвало да се извърши в срок от 30.05.2024 г. до 10.06.2024 г.

Договорната стойност на услугата предоставяна от изпълнителя била на стойност 36 855,00 /тридесет и 1 шест хиляди осемстотин петдесет и пет/ лева без ДДС, като между страните е било уговорено, че заплащането ще се извърши, както следва: едно авансово плащане в размер на 30% от общата стойност на договорен със сума за монтаж в размер на 11 055.00 /единадесет хиляди петдесет и пет/ лева без ДДС; окончателно плащане в размер на 70 % от стойността на договорената сума, а именно от 25 800,00 /двадесет и пет хиляди и осемстотин/ лева без ДДС при приключване на монтажа на обзавеждането, в срок до 3 /три/ работни дени от издаване на фактура от страна на изпълнителя по договора – „Т. груп“ ЕООД.

Твърди, че е заплатил сумата в размер на 13 266 лв. платежно нареждане от 28.05.2024 г. с изрично основание – плащане по „Проформа фактура 0000000033 Аванс 30 % по Договор за монтаж“. След плащането му е била предоставена Фактура № 0000000545/28.05.2024 г. Посочва, че въпреки че е изпълнил всички свои задължения по договора, ответникът не е изпълнил своите като не е извършил уговорената работа. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че между страните е бил сключен Договор за монтаж на мебели от 27.05.2024г. Сочи, че страните са провели предварителни договори по вайбър, а на 24.05.2024г., ищецът се е свързал с ответника за нов обект във Франция, след като вече помежду им имало един приключен обект в Румъния. Твърди, че ищецът не е предоставил информация, че работата следва да бъде вършена нощем. Посочва, че на 28.05.2024 г. е бил проведен разговор с представители на ищеца, като отново не било споменато, че работата следвало да се извършва нощем, а единствено, че тя следвало да започне на 31.05.2024 г. Твърди, че организирал свои служители и запазил хотел във Франция, като за първи път на 30.05.2024 г. ищецът е споменал, че работата следва да се върши през нощта. Посочва, че след като служителите пристигнали на мястото управителят на ищеца настоял работата да започне на 30.05.2024 г. Твърди, че по време на монтажните работи, възложителят е заявил устно на изпълнителя, че клаузата относно окончателното плащане на останалите 70% от договора нямало да се спазва, като окончателното плащане щяло да бъде извършено със закъснение от месец- месец и половина. Твърди, че поради многократните нарушения на клаузите на договора и неговото неизпълнение от страна на възложителя, 2 изпълнителят е отказал да изпълнява работа, за която не се е договорил.

Твърди, че се съгласил да работи една допълнителна нощ, при условия, че сумата по аванса ще покрие разходите за още една нощ, както и, че след прекратяване на правоотношението страните няма да имат никакви финансови претенции една към друга. Посочва, че за тази нощ са били изградени общо 3 броя гондоди-стелажи. Твърди, че на следващия ден 01.06.2024г., управителят на ищеца е инициирал подписване на споразумение за прекратяване на договора по взаимно съгласие, за да може след това да подпише нов договор за монтаж с друга фирма за същия обект и да продължи работа. В него било посочено, че отношенията между ищеца и ответника за напълно уредени и нямат финансови претенции една към друга. Твърди, че споразумението не било подписано между страните. Оспорва между страните да е налице разваляне на договора. Твърди, че е изпълнил част от възложената работа и е направил значителни разходи по изпълнението. Твърди, че извършил монтаж общо на 6 броя гондоли-стелажи са били приети и предадени на възложителя, с оглед на което ищецът дължал възнаграждение за извършването им. В допълнение на това твърди, че сторил следните разходи:

714 евро за път от България до Франция, 625, 90 евро за път от Франция до България, 700 евро за хотел във Франция, 430 евро работни часове, 120 осигуровки за 4 дни, 1557 евро разходи по граждански договори, 480 евро командировъчни по трудови договори, както и 500 евро разходи за път.

Общият размер на разходите бил 5112, 90 евро или 10 027 лв., а платеното от ответника авансово възнаграждение е било в размер на 11 055 лв. С оглед на това прави възражение за прихващане със сумата в размер на 10 027 лв. Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.

79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД.

Основателността на исковата претенция е обусловена от кумулативно установяване на следните предпоставки (юридически актове), а именно: 1.

3 наличието на действително правоотношение, породено от сключен между ищеца като възложител и ответника като изпълнител договор за монтаж на мебели от 27.05.2024 г.; 2. ищецът да е изправна страна, да е изпълнил своите задължения по договора; 3. да е уговорено, че ответникът следва да изпълни непременно в уговорения срок, а именно от 30.05.2024 г. до 10.06.2024 г.; 4. да е налице пълно неизпълнение, респ. ответникът да не е извършил уговорения монтаж на обзавеждането в уговорения срок; 5. както и че претърпените от ищеца вреди от неизпълнението възлизат на претендираната сума от 13266,00 лв. с вкл. ДДС

В тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване предпоставките по т. 1, 2, 3 и 5, а по отношение на предпоставката по т. 4 е било достатъчно твърдението, че е налице пълно неизпълнение от страна на ответника.

В тежест на ответника е било да докаже, че е изправна страна по договора, че е изпълнил част от възложената работа, а именно извършил е монтаж на 6 стелажа, като страните са уговорили, че стойността на извършената от него работа се равнява на заплатения аванс от 13266,00 лв. с вкл. ДДС, както и че неизпълнението на останалата работа се дължи на постигната между страните договорка след монтажа на посочените 6 стелажа да приключат отношенията си във връзка с процесния договор.

В отношенията на страните по делото е безспорно, а и от представения договор за монтаж (договор за изработка) на мебели от 27.05.2024 г. се установи, че по силата на същия ищецът е възложил на ответника в периода от 30.05.2024 г. до 10.06.2024 г. да извърши монтаж на обзавеждане на обект във Франция (чл. 1 и 2 от договора). Срещу изпълнение на възложената работа страните по договора са уговорили възнаграждение на ответника в размер на 36855,00 лв. без вкл. ДДС, като съгласно клаузата на чл. 3.2. заплащането е следвало да се извърши на два етапа – 30% аванс при подписване на договора и 70% при приключване на монтажа на обзавеждането в срок от три работни дни от издаване на фактура от изпълнителя.

По делото е безспорно и че ищецът е заплатил на ответника аванс в размер на 30% от уговореното възнаграждение или 11055,00 лв.

Съдът намира обаче, че ищецът не е бил изправна страна по процесния договор по следните съображения:

4

От показанията на свидетеля Т., както и от извлечението от вайбър се установи, че управителят на ищцовото дружество многократно, за относително кратък период от време и при започнало изпълнение е променял условията за изпълнение, а именно: началото за изпълнение, по-конкретно времето за разтоварване на процесните гондоли (вместо на 30.05.2024 г. от 12:00 часа, в същия ден ищецът е заявил на ответника, че следва да бъдат на обекта в 8 часа); първоначално е заявил, че само ще се разтоварва на 30.05.2024 г., а след това е настоявал монтажът да започне същия ден; настоявал е монтажът да бъде извършен през нощната част от денонощието, без предварително да е била постигната такава уговорка, отначало от 21:00 часа, а след това от 19:00 часа; заявил е, че няма да бъде спазена клаузата относно плащането на уговореното възнаграждение. Събраните по делото гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Н.И.Т. съдът цени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК, доколкото се установи, че свидетелят е съпруг на управителя и едноличен собственик на капитала на ответното дружество, като намира същите за логични от житейска гледна точка, последователни – доколкото отговарят на хронологичния ход на събитията около процесния договор, и достоверни – доколкото кореспондират на и се подкрепят от останалите доказателства по делото – писмени доказателства, както и от заключението на ССчЕ.

По делото се установи, че именно описаното некоректно поведение на ищеца е било в основата за изострянето на отношенията между страните по процесния договор, респ. причината да не се достигне до пълно и точно изпълнение уговорената работа.

На следващо място, по делото е безспорно, а и се установи от събраните гласни доказателства на свидетеля Т., че не е налице пълно неизпълнение, респ. че ответникът е изпълнил част от договора, изразяваща се в монтажа на шест броя гондоли, равняваща се на около 1/3-1/4 от цялата работа, който факт не се оспорва от ищцовото дружество, респ. че изпълнената част е била полезна за ищеца. Ищецът обосновава наличието на пълно неизпълнение с безспорния факт, че между страните не е подписан приемо-предавателен протокол, с който да е била приета работата на ответника. Това обстоятелство е обяснимо с договорната клауза на чл. 7.1. от договора, съгласно която двустранен приемо-предавателен протокол за подписва при окончателното приключване на монтажа. Независимо от липсата на такъв протокол обаче от 5 поведението на законния представител на ищеца, което се установява от приложената вайбър кореспонденция и показанията на свидетеля Т., изработеното от ответника е прието от ищеца с конклудентни действия – страните по делото са постигнали съгласие работниците на ответника да останат и да работят още една вечер, за да има възможност ищецът да ангажира друга фирма, която да застъпи и да продължи изпълнението, а не да започне изпълнението на всичко отначало. Ищецът не е оспорил качеството на изпълнението, не твърди, че изработеното е некачествено, респ. че не е годно да служи по предназначение или че не му е полезно.

Предвид различията на страните във връзка с изпълнението на договора, породено от поведението на представителя на ищеца, от представената по делото електрона кореспонденция по вайбър и на ел. адрес, както и от показанията на свидетеля Т., се установи, че същите са постигнали принципно съгласие от начина, по който да се освободят от задълженията си по процесния договор, а именно договорът между тях да бъде прекратен, като монтажните дейности се преустановяват до размера на платения от ищеца аванс, респ. че страните няма да имат последващи финансови претенции, макар то (съгласието) да не е облечено в изискуемата писмена форма.