Решение № 4600 от 30.10.2019, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 3455/2019
- Вид
- Решение № 4600
- Подписан
- 30.10.2019
- В сила
- 30.11.2019
- Състав
- НИКОЛАЙ СВИЛЕНОВ СТОЯНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.175 · Граждански процесуален кодекс
- чл.390, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 или ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 или ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.390, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.405, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.155 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, т.9 · Наказателно-процесуален кодекс
Р
Е Ш Е Н И Е
№............. гр. Варна, 30.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3455 по описа на
ВРС за 2019-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разгледждане е иск, предявен от А.П.А., ЕГН **********, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ в чл.86 ЗЗД за осъждане на „Б.
И.“АД, ЕИК***, за сумата от 2 800.00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди на МПС мотоциклет „Х. * ***“, ДК №***, собственост на ищеца, причинени в резултат на реализирано на 30.07.2017г., около 09:15 ч. ПТП, в гр.В., на кръстовището между улиците „П.“ и „Я. П., по вина на К. Л. Й., като водач на л.а. „П. ***“, ДК №***, собственост на А. С. И., застрахован по полица „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, които вреди се равняват на пълната стойност на увредения мотоциклет, поради наличие на тотална щета, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба - 01.03.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът твърди, че на 30.07.2017г., около 09:15 часа, в гр. В., на кръстовището между улиците "П." и "Я. П.", водачът на лек автомобил "П. ***", рег. № *** – К. Л. Й., нарушил правилата за движение, като навлязъл в кръстовището на червен светофар на светофарната уредба, поради което отнел предимството на водача на мотоциклет „Х. * ***“, ДК №*** – Р. Т.. За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които съставили Протокол за ПТП №***/***г., като срещу виновния водач било образувано ДП №342/2017г. по описа на сектор ПП-ОД на МВР-В. и Прокурорска преписка № 9509/2017г. на РП-В..
В резултат на произшествието били причинени сериозни увреждания на собственото на ищеца МПС – „Х. * ***“, ДК №*** – като средствата за възстановяване на увреденото МПС многократно надхвърляли стойността му.
Управляваният от виновния водач лек автомобил бил застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" съгласно сключена полица № ***, действаща към датата на настъпване на инцидента. Ищецът уведомил застрахователя на собственика на автомобила и със заявляние от
21.08.2017г. била образувана щета №*** с претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. След извършена проверка на щетата от застрахователя, ищецът бил писмено уведомен, че поради тотална щета по смисъла на чл.390, ал.1 КЗ застрахователят отказвал плащане на застрахователното обезщетение, до представяне на документи, удостоверяващи прекратяване на регистрацията на увреденото МПС.
По тези причини и като счита, че дерегистрацията не е задължителна за да получи правото си на обезщетение, ищецът претендира изплащане на същото от ответника, като застраховател по „ГО“ на деликвента, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба и разноските по делото.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 ГПК ответниктът депозира отговор, с който не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по "гражданска отговорност" между себе си и собственика на лекия автомобил, към датата на произшествието.
Искът обаче оспорва изцяло с възражения, че същият е недопустим, неоснователен, недоказан и завишен по размер. Оспорва претендираните вреди да са в резултат на непозволено увреждане, по вина К. Й., водач на лекия автомобил. Оспорва и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди, включително сочения механизъм на произшествието. Оспорва съдържание и вярност на представения Протокол за ПТП № *** от ***г. Оспорва размера на предявения иск, като твърди, че не отговаря на действително претърпяните вреди. Навежда твърдения за неизправност на насрещната страна по смисъла на чл.380 от КЗ – непредставяне на извънсъдебна претенция и изискани от застрахователя документи, както и чл.390, ал.1 КЗ за дерегистрация на мотоциклета.
Прави възражение за съпричиняване на вредите, поради неизпълнението на задълженията на пострадалия „да следи пътната обстановка и да спре, ако се създаде опасност“ и „да направи всичко възможно за избягване на инцидента“.
Моли за отхвърляне на исковата претенция, евентуално за намаляването й по размер, както и за съответно присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и с становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните са безспорни следните обстоятелствата, потвърдени и от материалите по делото: че към датата 30.07.2017г., собственикът на МПС "П. ***", рег. № ***, е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна полица №***, действаща от 18.12.2016г. до 17.12.2017г., сключена с ответното дружество; че на дата 30.07.2017г., около 09:15 часа, в гр. В., на кръстовището между улиците "П." и "Я. П.", е настъпило ПТП между л.а. "П. ***", ДК №*** и мотоциклет „Х. * ***“, ДК №***, последният – собствен на ищеца.
Приобщен по делото е протокол за ПТП №***/***г., издаден от служители на МВР, посетили лично местопроизшествието. От протокола се установява състоянието на пътя и местоположението на всички участници в ПТП спрямо пътното платно, съобразно изготвената схема.
Още се установяват вредите по участниците в ПТП, в т.ч. по мотоциклета на ищеца по делото, за кокто в случая е отбелязано цялостно увреждане.
Приобщен по делото е и протокол за оглед на местопроизшествие, също от 30.07.2017г., изготвен правилата на чл.155 и сл. НПК, лично от служители на МВР, посетили лично мястото, както и от две поемни лица и вещо лице, всички – поставили подписите си в протокола. В него са отразени цялостно и подробно обстоятелствата на мястото на инцидента, който съответстват на данните от КП №***/***г.
Към протокола за оглед по НПК е приложена и подробна скица на местопроизшествието, изготвена от вещото лице, която съответства на схемата на ПТП по КП №***/***г.
По случая е образувано ДП №342/2017г. на сектор
ПП-ОД на МВР-В. и Прокурорска преписка № 9509/2017г. на РП-В., в хода на разследването по които са използвани цитираните КП, протокол за оглед по НПК, скица към него, а също и свидетелски показания, видно от прието Постановление от 29.09.2017г. на ВРП. Въз основа на тези доказателства в постановлението е удостоверено, че при разследването е установено, че „Причината за ПТП е навлизане на червен светофар на светофарната уредба от страна на водача Й. и така отнемане на предимство на водача Т., който е получил телесни увреждания“.
С постановлението ДП е прекратено, на осн. чл.24, т.9 НПК.
На л.55-93 от делото е приобщена пълната преписка при ответника от процесната щета, ведно със заявление за щета, оглед, оценка, снимков материал и други, всичките – обследвани от експерта по САТЕ.
Въз основа на установените от ответника щети от ПТП, видно от данните от застрахователната преписка, ответникът е изготвил заключение за стойността на ремонта на щетите – 7490.18лв.
С писма от 2018г. (л.26 и л.27 от делото), по заявлението на ищеца да му бъде платено обезщетение за увреденото му МПС, ответникът на два пъти е посочил, че в резултат на процесното ПТП се полага на ищеца обезщетение за тотална щета по увреденото му МПС, но такова не може да бъде изплатено докато и защото няма данни за дерегистрацията на МПС.
От заключението по приетата САТЕ, което съдът цени като обективно и мотивирано, се установява, че механизмът на реализиране на произшествието и на причиняване на щетите по увреденото МПС съответства изцяло на описания в констативния протокол за ПТП, протокола за оглед по НПК и в постановлението за прекратяване на ДП. В този смисъл е налице причинна връзка между ПТП и щетите по увреденото МПС. Сумата, необходима за ремонт на увреденото МПС възлиза на 7744.96лв., а средната пазарна цена на мотоциклета е 2800.00лв. Ако бъдат приспадната остатъчните авточасти по мотоциклета (презумптивно 20% от стойността му – обяснения в о.с.з.) разликата би възлязла на 2100.00лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта: Възраженията на ответника са бланкетни и неясни, не се констатира от съда порок в допустимостта на производството.
Фактическият състав на иска по чл.432, ал.1 КЗ се свързва с пълното и главно доказване от ищеца на: Реализирането на твърдяното ПТП; виновното противоправно причиняване на същото от деликвента; претърпяните вреди по вид и размер; причинната връзка между тях и деянието на деликвента; наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между него и ответното дружество; размерът и изискуемостта на вземането на ищеца.
В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които базира възраженията си: Нуждата от дерегистрацията на МПС с тотална щета, за да се плати обезщетение; наличието на съпричиняване (на конкретно твърдяните основания); евентуално – че е платил на пострадалия дължимото обезщетение за случая. С оглед оспорването следва да докаже и възраженията си за невярност на данните от констативния протокол за ПТП.
За произшествието и застрахователната отговорност: Протоколът за ПТП е съставен от длъжностно лице, служител на МВР, в кръга на службата му и по установените нормативи за форма и ред, с оглед на което притежава обвързваща доказателствена сила до доказването на противното (чл.189, ал.2 ЗДвП), по отношение на лично възприетите от съставилия го компетентен държавен орган обстоятелства – факта на настъпилото ПТП, състоянието на пътя, уврежданията по авариралото МПС, местоположението на автомобилите спрямо пътното платно и датата и часа на възприемане на посочените факти.
Освен това в случая констативният протокол съответства изцяло на изготвения по правилата на НПК протокол за оглед на местопроизшествие, изготвен реда на чл.155 и сл. от НПК, лично от служители на МВР, посетили лично мястото, както и от две поемни лица и вещо лице, всички поставили подписите си в протокола, към който има и подробна схема на местопроизшествието, изготвена от техническо вещо лице, която съвпада със схемата на ПТП по КП. Които документи, не само официални, но и изготвени по реда на НПК по ДП, напълно подкрепят извода за вярност на вписаните в тях обстоятелства при реализирането на инцидента и уврежданията на участниците в него.Ето защо обсъжданите документи притежават обвързваща доказателствена сила относно факта на ПТП, състоянието на пътя, уврежданията по авариралото МПС, местоположението на автомобилите спрямо пътното платно и датата и часа на тези факти.
Насрещно доказване не беше проведено от ответника, поради което данните следва да се възприемат изцяло. Отделно от това, щетите се потвърдиха и от описа, извършен от ответника по заявлението за настъпилото застрахователно събитие, както и от заключението на САТЕ.
Във връзка с въпроса за причинната връзка между инцидента и щетите е приета автотехническа експертиза, заключението по която съдът цени и приема за обективно, мотивирано и за неоспорено. В нея е описан механизмът на произшествието и повреждането на увредения автомобил при настъпването на процесното произшествие, като е посочено, че същият отговаря на описания в протоколите за ПТП, съответно е налице причинна връзка между ПТП и щетите по увреденото МПС.
Нещо повече – в конкретния случай са приобщени два броя писма
(л.26 и л.27 от делото), в отговор на заявлението на ищеца за заплащане на обезщетение за увреденото му МПС от процесното ПТП. С писмата ответникът на два пъти е направил изявление, че полагаемото се на ищеца обезщетение за тотална щета по увреденото му МПС не може да бъде изплатено, докато и защото няма данни за дерегистрация на МПС. Чрез тези изявления ответникът е направил несъмненото признание по см. на чл.175 ГПК за съставомерността на процесния инцидент и застрахователната отговорност на ответника по него, като аргументът за отказ от плащане е различен – липсата на дерегистрация. И тъй като признанието по реда на чл.175 ГПК съответства на горепосочените доказателства, то също се зачита.