Решение № 59 от 30.03.2022, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Административно наказателно дело 735/2021
- Вид
- Решение № 59
- Подписан
- 30.03.2022
- В сила
- 17.05.2022
- Състав
- Милена Асенова Карагьозова
Цитирани разпоредби
- чл.182, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал.2, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 ал.1 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.2, предл.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8, изр. 2, предл. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т.65 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 59 гр. Горна Оряховица, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Милена Ас. Карагьозова при участието на секретаря Мария Ат. Първанова като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно наказателно дело № 20214120200735 по описа за 2021 година Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от ЦВ. Д. Д. против електронен фиш серия К № 3520526, издаден от ОД на МВР - В. Търново, с който за допуснато нарушение по чл. 21 ал.2,вр.ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал.2 т. 4 от ЗДвП, на Д. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300.00 лева. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност. Твърди се, че на адреса на дружеството, представлявано от Д., на 18.06.21г. е получен спорния ЕФ, като е подадена своевременно декларация във връзка с авторството, като е декларирано, че К. СП. П., който бил назначен на длъжността „шофьор“ с трудов договор № 864 от 03.01.2018г./с вече прекратено трудово правоотношение с дата 01.06.2020г./, е управлявал МПС с рег.№ СВ ****НТ и е извършил твърдяното нарушение, което било видно от пътен лист, приложен към жалбата. Счита, че отказът да се анулира издадения срещу ЦВ. Д. Д. електронен фиш, е незаконосъобразен.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Депозирано е писмено становище/л.52 от делото/, с което се поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
1
Районна прокуратура
В.Търново– ТО Горна Оряховица – редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 08.04.2020 г. в 07:13 часа на територията на община Лясковец на път I4/София-Варна/ при км 153+343 в посока към град Варна бил заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № 00209D33F1A0 товарен автомобил „Рено Мастер” с рег. № СВ ****НТ, движещ се в посока към град Варна със скорост 92 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч.
За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против жалбоподателя Д. в качеството му на представител на ЮЛ „*****” ЕООДсобственик на автомобила/л.13 от делото/, бил издаден обжалваният електронен фиш серия К 3520526, в който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се е движел със скорост 92 км/ч./л.11/.
На 23.04.2021г. пълномощник на Д. Б.Б. декларирала, че на 08.04.20г. процесното МПС е управлявано от К. СП. П.. С изх. номер на писмо от 16.06.21г.
Д. е уведомен на 18.06.21г./л.58,л.60/, че ЕФ серия К 3520526 няма да бъде анулиран, тъй като не било представено копие от СУМПС на лицето, посочено като водач. На 30.06.2021 г. е подадена жалбата против електронния фиш /л.4/.
Жалбата е подадена в законния 14-дневен срок от узнаването на отказа за анулиране на фиша по чл. 189, ал. 8, изр. 2, предл. 2 от ЗДвП от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на приетите писмени доказателства по делото.
От справката за регистрацията и собствеността на заснетия автомобил се установява, че жалбоподателят Ц.Д. е законен представител на ЮЛ-собственик, на което е регистрирано посоченото моторно превозно средство. Видно от писмените материали по преписката, в законния срок жалбоподателят е представил декларация с данни за друго лице, управлявало този автомобил по времето и на мястото, посочени в електронния фиш, но не и копие на СУМПС на това лице/изискване на чл.189 ал.5 от ЗДвП/. Поради това законосъобразно и в 2 съответствие с разпоредбата на чл.188, ал.2, предл.1 от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изискването за представяне на копие от СУМПС гарантира срещу произволното деклариране на друг водач, нямащ отношение към договорките за предоставяне на едно МПС за ползване. Собственикът на МПС е свободен в преценката си кому да предостави едно свое превозно средство, но гаранцията за това кой би понесъл евентуалната отговорност при осъществяване на нарушение, включително като процесното, е именно в това предварително собственикът да се е снабдил с копие от СУМПС, което да предостави в процедурата по чл.189 ал.5 от ЗДвП, знаейки на кого е предоставил МПС и гарантирайки се с дадената му от това лице възможност да се сдобие с копие от СУМПС. Ако не осъществи тези действия по осигуряване на копие от свидетелството, собственикът поема риска да бъде санкциониран като такъв съобразно чл.188 ал.1 пр.1 от ЗДвП и именно в качеството му на собственик, респ.законен представител на юридическо лице/чл.188 ал.2 от ЗДвП/, без законът да се интересува от реалния извършител на административното нарушение. В конкретния случай дружеството „*****“ се установи да е било работодател на св.К.П.. Представен е трудов договор № 864/03.01.2018г. и заповед № 465/01.06.2020г./л.6-7 от делото/, от които документи безспорно се установява съществувалото трудово правоотношение на датата на извършеното нарушение-08.04.2020г. П. е изпълнявал функцията на шофьор във фирмата, но в своите свидетелски показания не потвърждава, че на 08.04.2020г. той е управлявал именно МПС с рег.№ СВ****НТ, а не друг автомобил на фирмата. Този факт не се установява безспорно и от приетия като доказателство пътен лист, тъй като той е изготвен от служител на дружеството и в него липсва подпис на П./л.8/. От документа не се изяснява, а така също и от свидетелските показания на св.П., че именно последния е поел зададения му курс от дружеството с процесното МПС. Като работодател „*****“ е следвало да разполага с данните от СУМПС на П./пр.номер на документа/, които дори не са посочени в декларацията/л.27/.
Спазени са и процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното 3 средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по която да се извърши доброволното ѝ плащане.
Включването в текста на електронния фиш на израза „ПП I-4 /СофияВарна/, км 153+343, общ. Лясковец, в посока към гр.Варна” удовлетворява изискването на закона за посочване на мястото на нарушението, доколкото съдържащите в цитирания израз данни позволяват еднозначното определяне на мястото, на което се е намирал автомобилът в момента на измерване на скоростта и заснемане на нарушението.
В обжалвания електронен фиш са посочени марката, моделът и регистрационният номер на заснетия автомобил, максимално разрешената скорост в посочения участък, на който е извършено нарушението, пътният знак, с който е въведено ограничението на скоростта, скоростта, с която се е движел заснетият автомобил, както и допуснатото от водача на заснетия автомобил превишение на максимално разрешената скорост. Посочването на изброените данни в обжалвания електронен фиш е достатъчно за изпълнението на изискването на процесуалния закон за описание на нарушението.
От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р2687/08.02.2016г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Велико Търново до директора на дирекцията (л.17) се установява, че участъкът от пътя при км 153+343 на път I-4 е бил предварително оповестен като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 по реда, предвиден в действащата към момента на заснемане на нарушението Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015 г.
От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология (л.18), се установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му. От протокол за проверка № 45-С-ИСИС/22.08.2019г. (л.16) е видно, че използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с МАС № 00209D33F1A0 е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.
4
От анализа на приетите като писмено доказателство методически указания относно реда за работа със стационарна система MultaRadar SD 580 (л.19 и сл. от делото) се установява, че използваното за установяване и заснемане на нарушението техническо средство отговаря на изискванията за стационарна автоматизирана система, регламентирани в § 6, т.65 от ДР на ЗДвП.
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.
От приложената към изпратената в съда преписка снимка (л.12 от делото), представляваща по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 08.04.2020 г. в 07:13 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, тов. автомобил с рег.№ СВ ****НТ се е движел със скорост 95 км/ч. с отчетен впоследствие толеранс до приетата стойност съобразно мет.указания.
Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.
Административнонаказващият орган законосъобразно е приложил нормата на чл.188 ал.2 пр.1 от ЗДвП, съобразно която собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение. След като е установено по безспорен начин, че въпросният автомобил, с който е извършено нарушението, е собственост на ЮЛ, представлявано от жалбоподателя и този факт е намерил отражение в приложената на л.13 справка, правилно е приложена нормата на чл.188,ал.2 от ЗДвП, като е наложено наказание на законния представител на собственика на автомобила, с който е извършено нарушението. Жалбоподателят е депозирал декларация, съобразно чл.189,ал.5 от ЗДвП, в която сочи данни за лицето, извършило нарушението, но не представя копие от свидетелството за управление на МПС на лицето, което е управлявало МПС-то, с което е извършено конкретното нарушение. След като е упражнил правото си да възрази и да посочи конкретно физическо лице, което е управлявало на посочената дата автомобила, с което е извършено нарушението, но не е предоставил копие от свидетелството за управление на МПС на конкретното физическо лице, извършило процесното нарушение, няма законово ограничение и следва именно Д. като законен представител на собственика да понесе неблагоприятните последици, които законът свързва с това бездействие , а именно - издаване на електронен фиш за ангажиране отговорността му като законен представител на собственика на автомобила, с който автомобил е извършено конкретното административно нарушение.
Всяко измежду лицата, посочени в чл.188 ЗДвП при получаване на електронен фиш има възможността при условията на чл.189 ал.5 от ЗДвП да декларира кому е предоставено МПС за управление, представяйки едновременно с 5 това и изискуемото по ЗДвП копие от СУМПС.
Наказващият орган правилно е приложил и санкционната норма относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта извън населено място с 32 км в час, т.е. в рамките, определени в чл. 182, ал.2, т. 4 от ЗДвП. За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП предвижда наказание за превишаване над 31 до 40 km/h - глоба в размер на 300.00 лв. На жалбоподателя е наложена глоба именно в този фиксиран размер, с оглед на което не са налице основания на нейното изменение.