Решение № 75 от 10.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. И.

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело № 20255001000045 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 335/ 17.10.2024 г. по т. д. № 344/2023 г. ОС – Стара Загора е осъдил „НБ***“ да заплати на П. Т. И. сумата от 200 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й, родена на 09.04.2015 г., при ПТП, настъпило на 28.01.2023 г., ведно със законната лихва от 23.05.2023 г., като предявеният иск за неимуществени за разликата до 300 000 лв. е отхвърлен.

Недоволен от така постановеното решение в частта, в която предявеният иск е уважен над сумата от 160 000 лв., е останал ответникът „НБ***“, който го обжалва като незаконосъобразно поради неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Излага доводи, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено, тъй като не съответства на интензитета претърпените от ищцата страдания, както и че причина за настъпване на вредоносния резултат е непоставянето на обезопасителен колан на малолетното дете. Предвид изложеното иска да бъде отменено обжалваното 1 решение в обжалваната част, вместо което се постанови ново, с което предявеният иск се отхвърли за разликата от 160 000 до 200 000 лв.

Против така постановеното решение в частта, в която предявеният иск е отхвърлен до сумата от 260 000 лв., е постъпила въззивна жалба и от ищцата П. Т. И., която го обжалва с оплакване, че присъденото обезщетение от 200 000 лв. не отговаря на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД, тъй като окръжният съд не е отчел в достатъчна степен, че починалото дете е на невръстна възраст, което прави болката още по - голяма. Иска да се отмени решението в тази част, вместо което се постанови ново, с което предявеният иск се уважи в отхвърлената част от 60 000 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което са допустими.

П. Т. И. е предявила против „НБ***“ иск по чл. 515, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т.

1 КЗ за сумата от 300 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на детето й Р. И. И. при ПТП на 28.01.2023 г.

Между страните не е спорно, че на 28.01.2023 г. около 23. 20 ч. в землището на с. Х., община С.З., на път *****, км. *, малолетното дете на ищцата – Р. И. И. е пътувало на задната седалка в л. а. „В. * **“ с немски регистрационен номер ** ** ****, управляван от нейният баща И. М. И..

Водачът внезапно И. И. загубил контрол върху управлявания от него автомобил, автомобилът излязъл извън пътното платно и се ударил в крайпътна бетонна ограда, вследствие на което пътувалото на задната седалка дете Р. починало.

Не е спорно също така, че управлявания от И. М. И. лек автомобил „В. * **“ с немски регистрационен номер ** ** **** е бил застрахован в немската застрахователна компания „Е. V. P.“.

По повод на отправена от ищцата П. Т. И. писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени 2 вреди с Писмо изх. № ***/******** г. „А. Б. - р. щ.“ ЕООД уведомило ищцата, че в качеството му на кореспондент на застрахователя „Е. V. P.“ са образували щета № ***-****/**, но не са изплатили застрахователно обезщетение.

Решението в частта, в която предявеният иск за неимуществени вреди е уважен над сумата от 160 000 лв., е влязло в сила поради необжалването му от ответника, с което със сила на пресъдено нещо са установени предпоставките по чл. 515, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 КЗ за ангажиране отговорността на „НБ***“ в качеството му на компенсационен орган за причинените от процесното ПТП вреди. Висящността на производството е запазена само по отношение претенцията за неимуществени до сумата от 260 000 лв.

Спорен между страните е въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди и за наличието на съпричиняване.

С оглед задължителните постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС, справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. При определяне справедлив размер на обезщетението за претърпени болки и страдания при причиняване на смърт, следва да се съобразят редица критерии като възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, причинените на последния морални страдания, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на икономическите условия в страната, а като ориентир за последните - нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Фактор с определящо значение за интензитета и продължителността на претърпените вреди вследствие на смърт е степента на близост, привързаност и обич между увредения и починалия.

В разглеждания случай ищцата П. Т. И. е майка на починалото малолетно дете Р. И. И., родено на 09.04.2015 г. От показанията на св. Е. Г. и Й. И. се установява, че семейството на ищцата има три деца. Съпругът на ищцата работел като шофьор първоначално в Б., а след това в Г., поради което ищцата сама отглеждала децата в Б.. Били сплотено семейство. Връзката между П. и Р. била много силна, защото била най - малкото дете в семейството и 3 единствено момиче. Ищцата преживяла тежко загубата на дъщеря си, затворила се и се изолирала. Не искала да контактува с никого. Тъгувала и постоянно мислела за нея. След инцидента променила ежедневието си.

Обичала да стои затворена, сама. Не искала да излиза, защото се връщали спомените за дъщеря й, по пътя, по който са минавали, местата, където са ходили. Не обичала да се събира с хора. Започнала работа, която напуснала, тъй не се чувства добре психически.

Посочените показания са в унисон със заключението по приетата по делото съдебно-психологическа експертиза, според която ищцата е преживяла силен психоемоционален стрес. Проявявала е склонност към продължителни негативни преживявания - страдала, плакала, тъжала. Имала е мисли за самоубийство. Изпаднала е в ступор. След инцидента със смъртта на детето й била в състояние на остра стресова реакция. Към момента на изследването били установени високи нива на тревожност, безпокойство и напрежение, често припомняне на травмиращата ситуация, понякога с емоционална неустойчивост, нарушения на съня, социално отдръпване и намалени интереси. Според вещото лице в дългосрочен план психотравмата може да остави тежки „белези” в психичните преживявания, възприемането, преживяването и оценяването на житейските проблеми и избора на стратегии за справяне.

При тези данни настоящата инстанция намира, че определеното от окръжния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. е в съответствие с интензитета и характера на претърпените от ищцата страдания от смъртта на своето дете. Преждевременната смърт на дете е най – голямата загуба за един родител. Касае се за изключително болезнено, нежелано и неутешимо преживяване, което дори и да отслабва с времето, никога не изчезва. От доказателствата по делото се установи, че между ищцата и починалото дете е съществувала много силна емоционална връзка поради обстоятелството, че то е било най – малкото дете в семейството и единственото момиче. Установи се също така, че майката е преживяла изключително тежко неочакваната смърт на невръстното си дете, изпаднала в ступор, изолирала се от своите познати, постоянно тъгувала за него, отказвала да минава по улиците, по които се разхождала с дъщеря си, защото й навявали само тъжни спомени. Посоченото събитие преобърнало необратимо живота на ищцата, обезмислило е съществуването й, имала суицидни мисли. Видно от 4 съдебно – психологическата експертиза, вследствие смъртта на дъщеря си майката преживяла силен емоционален стрес, проявявала е склонност към продължителни негативни изживявания – страдала, плакала и тъжала.

Претърпяната остра стресова реакция е довела до висока степен на тревожност, безпокойство и напрежение, често припомняне на травмиращата ситуация. В дългосрочен план преживяната психотравма е в състояние да остави тежки белези в психичните преживявания, възприемането и преживяването на житейските проблеми от страна на ищцата. Според експерта към настоящия момент ищцата е все още в дезадаптация и не е налице благоприятна прогноза за пълното й възстановяване. От друга страна следва да се има предвид, че ищцата има още две деца, за които продължава да полага грижи, които независимо от неочакваната и непрежалима загуба на дъщеря й продължават да осмислят нейния живот. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че определеното от окръжния съд обезщетение от 200 000 лв. представлява справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищцата болки и страдания от смъртта на детето й, който размер съответства на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и на присъжданите от съдилищата обезщетения за сходни случаи (напр. Решение № 55/ 05.02.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 557/2024 г., IV г. о. и Определение № 247 от 27.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1316/2024 г., II т. о, по които за смъртта съответно на 14 и 17 годишни деца през 2022 г. са присъдени обезщетения по 200 000 лв.). Липсват данни, които да сочат, че преживените от ищцата страдания от смъртта на дъщеря си надхвърлят обичайните, което да обоснове определянето на обезщетение над присъжданите от съдилищата – ако поради специфични по делото обстоятелства връзката между родителя и детето надхвърля по интензитет и съдържание обичайните отношения на привързаност (напр. ако починалото дете е единствено на семейството).

По отношение на възражението за съпричиняване окръжният съд, базирайки се на заключението по назначената комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която не е оспорена от страните, е приел, че детето е пътувало на задната седалка на лекия автомобил без поставен обезопасителен колан, като при удара автомобила в бетонната ограда тялото на пострадалата е започнала да се движи свободно в купето, вследствие на което е получила несъвместими с живота травми – черепномозъчна травма, изразяваща се в счупване костите на черепния покрив с хлътване на костни 5 фрогмети, счупване на черепната основа, контузия и оток на мозъка, вдишване на кръв в белия дроб. Според вещите лица телесните увреждания при правилно поставен обезопасителен колан и ползване на обезопасителна система за деца не биха били с такава тежест. За да остави без уважение релевираното възражение за съпричиняване, позовавайки се на съдебната практика на ВКС, първоинстанционният съд е приел, че задължение както да превозва малолетното дете в МПС, оборудвано със система за обезопасяване на деца, така и да използва същата (да постави предпазен колан на детето или да му укаже да направи това, като се увери, че го е направило) е имал виновният за настъпването на процесното ПТП застрахован водач, който е и баща на починалото дете. Приел е още, че неизпълнението и на това негово, установено от закона задължение, се явява част от цялостното му виновно противоправно поведение, довело до тежкото увреждане на детето, което изключва наличието на съпричиняване от негова страна.

По въпроса налице ли е съпричиняване, когато малолетно дете е пътувало в лек автомобил, управлявано от виновния водач, без използване на обезопасителна система, поради противоречие в съдебната практика е образувано т. д. № 2/ 2024 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият съдебен състав споделя становището, според което пострадалото малолетно дете не допринася за настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато пътува в МПС, управлявано от делинквента, без правилно използване на обезопасителна система с оглед вменената на водача в тези случаи завишена грижа. В тази връзка следва да се отбележи, че отговорността на застрахователя, респективно на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, е функционално обусловена от отговорността на застрахования водач. Застрахователят отговаря в същия обем, в който отговаря делинквентът за причинените от него вреди, до размера на предвидените в чл.