Решение № 17627 от 01.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17627 гр. **, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20231110153451 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от И. И. И. срещу И. С. Ч., с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от действия на ответника. В исковата молба се твърди, че на 25.11.2022 г. ответникът депозирал сигнал в 06 РУ - СДВР, въз основа на който била образувана пр. пр. № 49359/22 г. на СРП. Към датата на подаване на исковата молба по сигнала било издадено постановление за отказ от образуване на досъдебно производство. В сигнала били изложени неверни твърдения за ищцата, в качеството на учител в ДГ № ***

„***“, в гр. **, район „***“, ул. „***“ *** съгласно които тя не изпълнявала задължението си за опазване живота и здравето на децата в ** група „***“, не оказвала дължимата грижа по опазване живота и здравето на децата и ги оставяла системно без надзор в детското заведение. Така подаденият сигнал достигнал до органите на полицията и прокуратурата, както и до ДГ № *** „***“, МОН, Държавна агенция за закрила на детето, РУО ** - град и *** община, като по този начин, чрез изложените в сигнала клеветнически твърдения били уронени честта, достойнството и доброто име на ищцата. Вследствие на сигнала била уронена личната и професионална репутация на И. И., на която било наложена дисциплинарно наказание „забележка“. Тя преживяла и долен миокарден инфаркт, като психическото и емоционалното състояние били сериозно засегнати. Предвид така претърпените от ищцата неимуществени вреди, тя 1 отправя искане за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на

5000,00 лева, както и сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника И. С. Ч. за отговор, като с подадения такъв в законово установения срок предявеният иск е оспорен като неоснователен. Ответникът твърди, че освен от него, процесният сигнал изхождал и от съпругата му, както и от още две семейства, родители на деца в същата детска градина. Поддържа, че сигналът не бил насочен към конкретно лице, а имал за цел получаване на съдействие от съответния компетентен държавен орган поради действия на дете от групата на дъщеря му, извършило в рамките на три поредни дни действия със сексуален характер спрямо нея, нанесли тежка психологическа травма.

Ответникът сочи, че споменаването на ищцата в процесния сигнал не съответствало на изложените от нея твърдения в исковата молба, а представлявало предаване на развилите се ситуации, без използване на квалификации за действия или бездействия на ищцата с обиден или клеветнически характер. Ответникът сочи още, че след извършена проверка на детската градина от РУО ** - град били констатирани нередности, съответни на твърденията в подадения сигнал, за които били уведомени кметът на *** община, Държавна агенция за закрила на детето, *** община - Дирекция „Образование“, и Комисията за защита от дискриминация. Оспорва се и наличието на действително претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на процесния сигнал. Ответникът отправя искане за отхвърляне в цялост на предявения срещу него иск и за присъждане в негова полза на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК И. С. Ч. е предявил насрещен иск срещу И. И. И. за присъждане на обезщетение в размер на 5000,00 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на нейни действия, изразяващи се в оставяне без надзор децата в ** група „***“ от ДГ № *** „***“, гр. **, през три поредни дни (03 - 05.10.2022 г.) по време на обедния им сън, като по този начин пропуснала да предотврати извършването от дете в групата на действия със сексуален характер спрямо дъщерята на ищеца, нанесли тежка психологическа травма. В резултат на бездействието на ответницата ищецът претърпял огромен стрес и силна душевна болка, изпитал чувство за безсилие, страдал от безсъние в продължение на седмици и бил в невъзможност да се съсредоточи в изпълнението на трудовите си задължения. Твърди се, че описаното противоправно бездействие на ответницата било установено при официална проверка, като на същата било наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Ищецът поддържа, че последващото поведение на ответницата, изразяващо се в омаловажаване на случилото си, липса на оказано съдействие на родителите, настройване на родители на деца от групата срещу ищеца и съпругата му, както и промяна в отношението към дъщеря им, също причинило неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в стрес, терзания, чувство за безпомощност. Твърди се, че в резултат на процесната ситуация в детската градина ищецът не можел да изпълнява качествено трудовите си задължения, 2 поради което по искане на работодателя трудовото му правоотношение било прекратено по взаимно съгласие на 11.11.2022 г., което породило в ищеца чувство на безсилие, срам и невъзможност за справяне с възникналите проблеми. Изложени са твърдения, че ответницата му нанесла неимуществени вреди (изразяващи се в чувство за обида, стрес и необходимост от търсене на правни средства за защита) в резултат на превратно упражняване на права, като подала срещу него тъжба, въз основа на която било образувано НЧХД № 7066/2023 г. по описа на СРС, 97-ми състав. Въз основа на изложеното е отправено искане за осъждане на ответницата по насрещния иск да заплати на И. Ч. обезщетение за описаните неимуществени вреди в размер на 5000,00 лева, както и сторените от него разноски в хода на производството.

В законовия срок за това И. И. И. е подала отговор по насрещния иск, в който твърди, че същият е неоснователен. Оспорва наличието на който и да е от елементите на фактическия състав по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както и изложените по насрещния иск фактически твърдения, включително тези за претърпени болки и страдания от ищеца.

Отправя искане за отхвърляне в цялост на исковата претенция, както и за присъждане на сторените по същата разноски.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са съединени в условията на кумулативно съединяване първоначален осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника И. С. Ч. да заплати на ищцата И. И. И. сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата И. И.

И. да заплати на ищеца И. С. Ч. сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди.

За основателността на предявените искове в тежест на всеки от ищците е да докаже: 1/ осъществяването на процесното деяние, за което ищецът твърди, че му е причинило вреди, и неговия противоправен характер; 2/ наличието на твърдените от ищеца неимуществени вреди; 3/ причиняването на тези вреди от описаните в исковите молби действия и бездействия на съответния ответник; 4/ причинно-следствената връзка между претърпените от ищеца вреди и противоправното деяние, осъществено от съответния ответник; 5/ вината на ответника - делинквент, която се предполага до доказване на противното, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения.

По първоначално предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за 3 осъждане на И. С. Ч. да заплати на И. И. И. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000,00 лева:

По така предявения иск твърдението на ищцата И. И. е, че изнесените от ответника факти в процесния сигнал до 06 РУ - СДВР, въз основа на който е образувана пр. пр. № 49359/22 г. на СРП, са неверни, тоест клеветнически. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 НК, съдържаща легална дефиниция на понятието, клевета представлява разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление. В този смисъл изпълнителното деяние може да се осъществи както чрез разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия, така и чрез приписването му на неизвършено от него престъпление.

Трайно установено в практиката е разбирането, че „разгласяването“ представлява довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т. е. необходимо е разгласяващото лице (в случая – авторът на подадения сигнал за неизпълнение на служебни задължения, поставящи в опасност живота и здравето на децата от група „***“ в ДГ № *** „***“) да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.

В процесния сигнал (вж. л. 213 и сл. от делото) се съдържат следните изходящи от ответника И. Ч. и неговата съпруга изрази, насочени спрямо и касаещи ищцата И.

И.: „… тя не изрази никаква загриженост за детето ни,…“; „При въпрос … къде са били госпожите, когато *** е тормозил *** - отговорите на децата са: хранят се; на терасата; говорят си с госпожи от съседната група.“; „Използвайки мимики и жестове, които омаловажават ситуацията, тя си позволи да каже, че *** е споделил, че само веднъж е пипнал *** и нищо повече…“; „… , но при госпожа И. децата продължават да ходят по няколко в тоалетна...“; „В края на януари 2021 година поради невъзможност да се справи с дисциплината в поверената й група, тя решава да наказва децата в продължение на няколко седмици те да не играят с играчки, да седят мирно на столчетата и да не говорят с никого!“; „… непрофесионални отговори и методи на възпитание…“.

В част от тези изрази действително се съдържат фактически твърдения, чието смислово съдържание сочи на неизпълнение от страна на ищцата на вменените 4 служебни задължения като главен учител на група „***“ в ДГ № *** „***“. Въпреки това съдът намира, че те не могат да бъдат квалифицирани като клеветнически, на първо място защото в едната си част представляват оценъчни твърдения на съставилите сигнала лица („… тя не изрази никаква загриженост…“; „Използвайки мимики и жестове, които омаловажават ситуацията,“). Оценъчните твърдения, като неподлежащи на проверка за вярност, не могат да са квалифицират като клевета, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност, а оценъчно съждение, съответно - могат да ангажират отговорността на дееца, само ако представляват обида (разбирана като използване на негативни епитети и квалификации), каквато в случая не е налице.

Друга част от изразите пресъздават информация, изходяща от трети лица („… отговорите на децата са:…“; „От разговор … с родители, чиито деца посещават към момента детската градина… при госпожа И. децата продължават да ходят по няколко в тоалетната), т. е. не съдържат твърдения, изходящи лично от ответника, за да се приеме, че чрез използването им същият отправя клевета срещу ищцата.

Дори обаче да се приеме, че в процесния сигнал се съдържат твърдения, които биха могли да бъдат категоризирани като клевета („… невъзможност да се справи с дисциплината…“; „… непрофесионални отговори и методи на възпитание…“), следва да се съобрази, че този зисгнал е израз на установеното в чл. 45 от Конституцията на Република България право на жалби и сигнали до държавните органи, съответно израз на правото на защита на всеки гражданин, установено в чл. 56, изр. 1 от Конституцията, когато са нарушени негови права или законни интереси. Подаването на жалби, сигнали и молби до компетентни органи представлява признато от закона право и само по себе си не е противоправно действие, което да обуслови отговорност за вреди, причинени на трети лица. Такава противоправност може да възникне в случаите, когато правото се упражнява недобросъвестно, т. е. когато е налице злоупотреба със същото по чл. 57, ал. 2 от Конституцията (в този смисъл: Решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о. на ВКС; Решение № 668 от 19.03.2010 г. по гр. д. № 320/2009 г., IV г. о. на ВКС; Решение № 201 от 06.01.2020 г. по гр. д. № 3973/2018 г., IV г. о. на ВКС). Подаването на молба/сигнал до съответния компетентен орган съставлява упражняване на законоустановена възможност гражданите да имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни, като молителят ще е добросъвестен, дори посочените от него обстоятелства да не бъдат установени. Злоупотреба с право (т. е. противоправно поведение) ще е налице, когато молбата/жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато молителят знае, че те са неверни, и подава молбата/сигнала, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес – в този смисъл са Решение № 53/04.04.2018 г. по гр. д. № 1913/2017 г., III г. о. на ВКС, Решение № 245/05.11.2014 г.