Решение № 22452 от 08.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22452 гр. С., 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20221110171183 по описа за 2022 година

М. В. В. е предявил срещу С. Е. Е. ООД иск с правно основание чл. 439 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 19 674,41 лв., от която 8 583,38 лв. главница; 10 519,33 лв. - законна лихва върху главницата, считано от 11.12.2010г. до окончателното плащане, както и сумата от 171,70 лв. - внесена държавна такса и 400,00 лв. адвокатско възнаграждение, за която сума е образувано ИД № 899/2013 при ЧСИ Т. К. с рег. № 815 и район на действие ОС - П. по изпълнителен лист от 19.01.2011г., издаден по ЧГД № 8598/2010 г..

Ищецът твърди, че вземането за главница е погасено по давност.

Поддържа, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 899/2013 при ЧСИ Т. К. с рег. № 815, район на действие ОС – П. по молба на ответника. Твърди, че изпълнителното производство е перимирано през 2015 г. , тъй като последното валидно изпълнително действие е налагане на възбрана върху притежаваните от длъжника идеални части от недвижим имот в с. О., от когато са изминали повече от 5 години. Поддържа, че липсата 1 на изпълнителни действия за период повече от 5 години, обуславя твърдението му за изтекла погасителна давност, както и преклудиране възможността на ответника да възрази срещу дължимостта на вземането от 19 674,41 лв.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. Е. Е. ООД не е подал отговор на предявения иск.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена справка от Агенцията по вписванията за периода от 01.01.1991 до 22.12.2022 на името на М. В. В..

С изпълнителен лист от 19.01.2011 по гр.дело №8598/2010, Районен съд-П. е осъден М. В. В. да заплати на „С. Е. Е.”ООД сумата от 8583.38 леваглавница, представляващи неплатени лизингови вноски по Договор №7203/23.10.2008 за нетен финансов лизинг на употребявано МПС и неплатени застрахователни премии за 2009 и 2010 по застраховки „Каско” на МПС и задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-11.12.2010 до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски от 171.70 лева – държавна такса и 400 лева – адвокатски хонорар.

Въз основа на молба от 03.02.2011 от „С. Е. Е.”ООД до ЧСИ Н. В. е образувано изпълнително дело №105/2011 по изпълнителен лист от 19.01.2011 по гр.дело №8598/2010 на Районен съд- гр.П..

С писмо от 24.02.2011 ЧСИ В. е уведомила пътна полиция –КАТ, гр.П., че е наложен запор върху следните движими вещи:МПС, собственост на М. В.-л.а.

БМВ 316, с рег. №ЕН1869АК.

С молба от 27.06.2011 „С. Е. Е.”ООД е поискало от ЧСИ да направи опис и да обяви за публична продан на движимо имущество на длъжника М. В..

С призовка за принудително изпълнение от 28.06.2011 е насрочен опис на движими вещи на М. В. за 18.07.2011г.

Видно от протокол от 18.07.2011 на ЧСИ В. не е извършен опис на движимо имущество, тъй като в жилището не е имало никой.

С молба от 28.02.2013 „С. Е. Е.”ООД е поискал да бъде наложена възбрана 2 на идеални части от недвижим имотна длъжника М. В..

Видно от писмо от 20.03.2013 от ЧСИ В. до М. В. е наложена възбрана върху 1/3 идеална част от полумасивна жилищна сграда, полумасивна жилищна сграда-лятна кухня и полумасивна стопанска сграда, заедно със съответната идеална част от правото на строеж върху поземления имот, находящ се в с.О., обл. П., ул. „Т. март”№35.

С молба от 20.01.2013 от ЧСИ В. е поискано вписване на възбраната върху идеални части от недвижим имот на М. В..

С молба от 13.05.2013 „С. Е. Е.”ООД е поискало изпълнителното дело да се изпрати на ЧСИ Т. К. за продължаване на изпълнителните действия.

С молба от 06.07.2016 „С. Е. Е.”ООД е поискало по изпълнително дело №899/2013 да се наложи запор на трудовото възнаграждение на М. В..

С молба от 21.11.2016 „С. Е. Е.”ООД е поискало да бъде изпратено нова покана за доброволно изпълнение до длъжника и да бъде уведомен, че при неплащане ще бъде пристъпено към опис и продажба на възбранение имот.

Видно от призовка за принудително изпълнение ЧСИ е насрочил извършване на опис на УПИ №XV заедно с построените в него полумасивна жилищна сграда, полумасивна жилищна сграда-лятна кухня и полумасивна стопанска сграда за 19.12.2016г.

По делтоо е представена Декларация от 6.12.2016 от М. В., че възбранения имот е единствено негово жилище и той и никой от членовете на семейството му нямат друго жилище.

С молба от 23.12.2022 М. Валерие В. е поискал да бъде прекратено изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

С постановление от 05.01.2023 на ЧСИ Т. К. е прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело №899/2013 по описа на ЧСИ Т. К. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта

Съгласно чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал.2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено 3 изпълнителното основание.Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнително основание, т.е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Правен интерес от предявяване на иска по чл.439 от ГПК е налице, когато съществува изпълнителен титул в полза на кредитора – ответник, въз основа на който последният може да поиска образуване на изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, ищецът има интерес да установи.Безспорен е интересът на ищеца от осуетяване на възможността за иницииране на ново изпълнително производство.

С оглед на изложеното съдът намира, че е налице правен интерес за ищеца и предявените искове са допустими.

По отношение на основателността

С изпълнителен лист от 19.01.2011 по гр.дело №8598/2010, Районен съдП. е осъден М. В. В. да заплати на „С. Е. Е.”ООД сумата от 8583.38 леваглавница, представляващи неплатени лизингови вноски по Договор №7203/23.10.2008 за нетен финансов лизинг на употребявано МПС и неплатени застрахователни премии за 2009 и 2010 по застраховки „Каско” на МПС и задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-11.12.2010 до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски от 171.70 лева – държавна такса и 400 лева – адвокатски хонорар.

Въз основа на молба от 03.02.2011 от „С. Е. Е.”ООД до ЧСИ Н. В. е образувано изпълнително дело №105/2011 по изпълнителен лист от 19.01.2011 по гр.дело №8598/2010 на Районен съд- гр.П..В този смисъл производството е висящо към датата на постановяване на ТР№2/26.06.2015 на ОСГТК на ВКС.

С оглед на изложеното ТР№2/26.06.2015 е приложимо спрямо процесното изпълнително дело като висящо.Ако се приеме, че ТР №2/26.06.2015, с което е отменено ППВС №3/1980, има действие занапред, то 4 до постановяване на тълкувателното решение на 26.06.2015 е приложимо ППВС №3/1980.С оглед на което от образуване на изпълнителното дело на 03.02.2011 до 26.06.2015 давност не е текла.

В този смисъл давност е започнала да тече от 26.06.2015 и може да бъде прекъсната от предприетите изпълнителни действия и исканията за изпълнителни действия в рамките на изпълнителното дело.

Съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС (т.10 и т.14), подаването на молба за издаване на изпълнителен лист не прекъсва давността, тъй като не е действие на същинско принудително изпълнение. В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по смисъла на чл.116, б.в) от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от т. задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В случая давността е започнала да тече от 26.06.2015г.

Съдът приема, че давността е била прекъсната на 06.07.2016 с молба от „С. Е. Е.”ООД да се наложи запор на трудовото възнаграждение на М. В..

Съдът приема, че давността е била прекъсната и с молба от 21.11.2016г. от „С. Е. Е.”ООД с искане за опис и продажба на възбранения имот.

Съдът приема, че последното действие, което прекъсва давността е насрочването на опис с призовка за принудително изпълнение от 28.11.2016 на УПИ №XV заедно с построените в него полумасивна жилищна сграда, полумасивна жилищна сграда-лятна кухня и полумасивна стопанска сграда за 19.12.2016г.

5

С определение №136/19.02.2020 по дело №3105/2019 на ВКС, ГК, III ГО съдът се е произнесъл по въпроса –изпращането на призовка, с която се насрочва опис на движими вещи, без реално да се пристъпи към извършването му, достатъчно ли е за да прекъсне погасителната давност. В определението се приема, че макар и безуспешни, предприетите от ЧСИ действия водят до прекъсване на давността / в този смисъл е и решение №1416/24.06.1969 по гр.дело №884/69, V ГО/Давността се прекъсва и тогава, когато изисканите релеватни действия са били безуспешни поради ненамиране на длъжника на търсените адреси. Освен това в разпоредбата на чл.116, б. „в” от ЗЗД се използва думата „предприемане на изпълнителни действия”, а не извършване на изпълнителни действия.

С оглед на което съдът приема, че последното действие, което прекъсва давността е от 28.11.2016 и от прекъсването е започнала да тече нова давност.

След 28.11.2016 изпълнителни действия не са предприемани, нито са искани от взискателя.Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия повече от 2 години.В случая взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия след 28.11.2016 и изпълнителното производство се счита за прекратено по силата на закона към 28.11.2018г.

Съдът намира и , че вземанията са погасени по давност.От прекъсването на давността на 28.11.2016 е започнала да тече нова 5-годишна давност, която е изтекла на 28.11.2021.В периода от 28.11.2016 до 28.11.2021 не са искани и предприемани изпълнителни действия, които да прекъснат давността. С оглед на което съдът приема, че процесните вземания са погасени по давност към 28.11.2021г.

Предвид изложеното съдтъ намира, че предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК следва да бъде уважен.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца.Ищецът е освободен от държавна такса и разноски.

Процесуалното представителство на ищеца е осъществено по реда на чл.38 от ЗА.Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1 възлиза в размер на 2170.69 лева.С оглед 6 на което в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено на основание чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер от 2170.69 лева.