Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 132 от 15.02.2023, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно частно гражданско дело 88/2023
Вид
Определение № 132
Подписан
15.02.2023
В сила
15.02.2023
Състав
Диана Георгиева Дякова, Анна Великова, Жечка Николова Маргенова Томова

Цитирани разпоредби

  • чл. 101 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 101, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 389, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 390 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 391 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 391, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 391, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 395, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 395, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 396 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 396, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 396, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 75, ал. 2 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 132 гр. гр. Добрич, 15.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно частно гражданско дело № 20233200500088 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 1 вр. чл.

396, ал. 1 от ГПК по повод частна жалба с вх.№ 2272 от 06.02.2023г. по регистратурата на Районен съд - Добрич, подадена от И. В. Г. с ЕГН ********** от гр. Д., чрез адвокат Ю. О. от АК – Добрич, срещу определение № 248 от 26.01.2023г. по ч.гр.д.№ 257/2023г. по описа на Районен съд Добрич, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателката за допускане на обезпечение на бъдещи искове, които ще бъдат предявени от нея срещу Д. В.

Г., Ю.н З.А., М.С.А. и В.Д.Я., всички от гр. Д., за делба на триетажна жилищна сграда на калкан, с два самостоятелни входа, със ЗП 144,61 кв.м. и РЗП 630,65 кв.м., с кадастрален идентификатор *** и с кадастрален идентификатор ***, построена в поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, с трайно ползване: средно застрояване, номер по предходен план 2094, кв. 545, парцел XI, целият с площ от 380 кв.м., чрез налагане на обезпечителна мярка „ВЪЗБРАНА“ върху следния недвижим имот: дворно място на площ от 401 кв.м., представляващо ПИ с кадастрален идентификатор ***, ведно с построената в него сграда с кадастрален идентификатор ***.

В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Съдът неправилно приел, при установеното, че в молбата липсва яснота с кои имоти Д. В. Д. възнамерява да се разпореди и какъв е предметът на бъдещия иск за делба, не следва да се дават указания да отстраняване на нередовностите по молбата и е отхвърлил същата.

Разпоредбите на обезпечителното производство са позиционирани в част четвърта на ГПК и, доколкото липсват специални разпоредби относно това следва ли и в обезпечителното производство да се дават указания на страните за изправяне на нередовност по подадената молба за обезпечение, приложими 1 са тези за исковото производство, защото съдът дължи произнасяне по същество на отправеното искане, като приема или отхвърля същото като неоснователно, а не отхвърляне молбата на основание неизяснени според съда фактически твърдения. След като съдът е приел неяснота - разминаване между фактическите твърдения и петитума на заявеното искане, с оглед задължението си да се произнесе със стабилен акт по искането, той е бил задължен да отстрани съществуващата неяснота относно тези обстоятелства.

Наред с това изтъква, че в молбата за обезпечение ясно е посочено, че възнамерява да заведе иск за делба на триетажна жилищна сграда на калкан с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор *** с трайно ползване: средно застрояване, номер по предходен план 2094, кв. 545, парцел XI, с площ от 190 кв. м в ид. части, целият с площ от 380 кв.м., като дворното място се явявало прилежащо към сградите. Ясно било също с кои имоти възнамерява Д. В. Димитров да се разпореди - това можело да бъде само това, което тя е придобила по силата на договора за доброволна делба, съответно на посоченото в обстоятелствената част. Въз основа на изложеното в молбата, съдът незаконосъобразно е отказал да се произнесе по искането за допускане на обезпечение. Отправено е искане за отмяна на определението и произнасяне по същество на искането с допускане на обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане обезпечителна мярка „възбрана" върху имот, представляващ триетажна жилищна сграда на калкан с идентификатор ***, а именно: първи етаж със ЗП 60.83кв. м, включващ самостоятелен обект с идентификатор *** складово помещение, самостоятелен обект с идентификатор

***,1.4, представляващ гараж и втори етаж със ЗП 77.28 кв. м, както следва: самостоятелен обект с идентификатор *** жилище - апартамент, както и трети етаж със ЗП 87.35 кв. м, включващ самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ жилище - апартамент и четвърти етаж със ЗП 70.49 кв.м., самостоятелен обект с идентификатор *** - тавански етаж, която сграда е построена на калкан върху прилежащо дворно място от 190 кв.м. в ид. части от 380 кв.м. по документ за собственост, а по скица - 401 кв.м между съделители: молителката, Д. В. Д., Ю.н З.А. и М.С.А., както и В.Д.Я., всички с адрес гр. Д.

На основание чл. 396, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на ответниците.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство с правен интерес от оспорването на неизгоден за нея акт, чрез надлежно упълномощен адвокат. Правото на частна жалба е упражнено редовно на дата 06.02.2023г. – в едноседмичния срок по чл. 396, ал. 1 от ГПК, броим от връчване на определението на молителката на дата 03.02.2023г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Производството е по реда на чл. 390 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на И. В. Г. за допускане на обезпечение на бъдещите й искове за делба срещу Д. В. Г. (а по уточнение в частната жалба Д.), Ю.н З.А., М.С.А. и В.Д.Я..

В молбата са изложени обстоятелства, очертаващи предмета на заявения за обезпечаване иск. Посочено е, че на 24.06.1969г. бащата на молителката В.Г.В. по силата на нот. акт № 3, том III, дело № 740/1969г. на ТРС, вписан във вх. per. № 531/24.02.1969г., том 92 на СВп гр. Т. /понаст.

Добрич/, придобива 1/2 ид. част от къща за живеене в чертите на гр. Т. от шеста стаи, две кухни и дворно място от 380 кв.м, пл. № 168 в кв. 204 по плана на града. Останалата 1/2 ид. част е придобита от Г.Д.Я. по силата на нот. акт № 56, т. ІІ, н.д. № 474/1969г. на ТРС, вписан във вх. per. № 352, т.

92/28.ІV.1969г.

На 31.10.1994г. родителите на молителката М.Д. В. и В.Г.В. даряват на сестра й Д. В. Д. незастроено дворно място с площ от 90 кв. м. в ид. части от 190 кв. м, като последното съставлява 1/2 ид. част от дворно място с площ от 380 кв. с пл. № 2904 от кв. 47 по плана на гр. Д. който договор е обективиран в нотариален акт за дарение № 95, т. XI, дело № 3384/1994г. на нотариус при ДРС, вписано във вх. per. № 2749, т. 151, стр. 1107.

На 02.10.1998г. родителите на молителката й дарили по силата на прехвърлителна сделка, обективирана в акт за дарение № 92, том. I, per. № 403, дело № 92/02.10.1998г. на PC Добрич, вписан във вх. per. № 8571, акт № 182, том XIII, дело № 3782/1998год. на СВп гр. Добрич, имот находящ се в гр.

Д.- незастроено дворно място с площ от 100 кв.м. в ид. части от 190 кв. м, като последното съставлява 1/2 ид. част от дворно място цялото от 380 кв. м в парц. XI, с пл. № 2904 от кв. 545 по РП на гр. Добрич.

По силата на разрешение за строеж № 285/24.06.1996г. на Д. В. Д., Г.Д.Я. и В.Г.В. е дадено правото да построят триетажно жилище на калкан в парц. XI - 2904 с ганг - 115.30 кв. м в гр. Д.

На ***г. съсобственикът Г.Д.Я. умира, като оставя за свои наследници С.Д.Я. - съпруга, М.Г.Я. и Д.Г.Я. - негови низходящи, деца.

На 07.07.2006г. сестрата на молителката - Д. В. Г. в брак с А.И.Д. и участник в делбата, както и наследниците на Г.Д.Я. - С.Д.Я., Д.Г.Я. и М.Г.Я. извършват доброволна делба, обективирана в акт I 056, том II, peг. № 3144 на нотариус № 535 в НК, вписан с акт № 188, том XXIII/2006г. на СВп Добрич.

По силата на така извършената доброволна делба имотите се разпределят като в дял на Д. В. Г. остава първи етаж със ЗП 60.83 кв.м, включващ самостоятелен обект с идентификатор *** складово помещение, самостоятелен обект с идентификатор

***, представляващ гараж и втори етаж със ЗП 77.28 кв.м., както следва: самостоятелен обект с идентификатор *** жилище - апартамент.

На А.И.Д. остава в дял трети етаж със ЗП 87.35 кв.м., включващ 3 самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ жилище - апартамент и четвърти етаж със ЗП 70.49 кв.м. самостоятелен обект с идентификатор *** - тавански етаж.

Жилищата на калкан съответно остават, както следва:

На С.Д.Я. - първи етаж със ЗП 72.30 кв.м, включващ самостоятелен обект с идентификатор *** - гараж и самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ жилище - апартамент.

На Д.Г.Я. - втори етаж със ЗП 85.18 кв.м., включващ самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ жилище апартамент.

На М.Г.Я. - трети етаж със ЗП 87.35 кв.м, включващ самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ жилище апартамент, както и четвърти етаж със ЗП 70.49 кв.м., включващ самостоятелен обект с идентификатор *** - тавански етаж.

Междувременно А.И.Д. се е снабдил с нот. акт по писмени доказателства, обективиран в акт № 076, том II, per. № 3302, дело № 271/2006г. на нотариус № 535 в НК, вписан с акт № 105, том VII, дело № 5639/2006г. на СВп Добрич, за придобития по силата на ДДД недвижим имот на третия и четвърти етаж.

Впоследствие въз основа на така извършената делба и на така визирания по го - горе нотариален акт за право на собственост А.И.Д. е продал на Д.П.Д. придобия от него имот по силата на договор за покупко - продажба, обективиран в нот. акт № 143, том ІІ, per. № 7066, дело № 340 от 26.08.2010г. на нотариус № 535 в НК, вписан с акт № 71, том XIX, дело № 3704/2010г. на СВп Добрич, самостоятелен обект №***, представляващ жилище - апартамент.

През същата 2010г. по силата на договор за покупко - продажба с нот. акт № 23, т. III, дело № 447/26.08.2010г. на СВп Добрич, А.И.Д. е продал на Ш.А.М. и Ю.Н.М., недвижим имот, представляващ жилище - апартамент, имот с идентификатор ***.

На 31.07.2013г. Ш.А.М. и Ю.Н.М. продават по силата на договор, обективиран в нот. акт № 14, том XIX, дело № 3298/31.07.2013г. на СВп Добрич, придобития от тях имот, представляващ жилище - апартамент, имот с идентификатор *** на Ю.н З.А. и М.С.А. (непосочени в молбата, но видни от приложения на л. 18 от ч.гр.д.№ 45/2023г. на ДОС нотариален акт).

Съответно М.Г.Я. и П.К.Я. продават на Д.М.З. и И.С.З. придобия от тях имот по силата на нот. акт № 67, том XI, дело № 3764/18.05.2007г. на СВП Добрич, съставляващ трети етаж със ЗП 87.35 кв.м., включващ самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ жилище апартамент, както и четвърти етаж със ЗП 70.49 кв.м., включващ самостоятелен обект с идентификатор *** - тавански етаж.

4

На 18.07.2014г. Д.М.З. и И.С.З. продават на Г.И.С. и С.Н.И. по силата на договор, обективиран в нот. акт № 39, том XV, дело 2664/18.07.2014г. на СВп Добрич, недвижим имот, съставляващ трети етаж със ЗП 87.35 кв.м., включващ самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ жилище - апартамент.

На 09.09.2019г. Г.И.С. и С.Н.И. продават по силата на договор с нот. акт № 10, том XXI дело № 3275/09009.2019г. придобития от тях недвижим имот, съставляващ трети етаж със ЗП 87.35 кв.м., включващ самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ жилище - апартамент.

В делбата от 07.07.2006г. не е участвала нито молителката, като съсобственик в дворното място, придобито в идеални части, нито баща й В.Г.В., нито майка й М.Д. В.. Съответно не е дадено и правото на суперфиция от нито един от тях, като съсобственици в имота за построяването на сградата.

Молителката счита така извършената делба с оглед на това, че като съсобственици на дворното място, респ. по силата на издадено разрешение за строеж, за нищожна, поради неучастие в нея на съсобственик. Съответно тя не е породила своя правен ефект и никое от посочените лица не е могло да придобие в индивидуална собственост описаните имоти.

Молителката смята да предяви искове за делба на триетажна жилищна сграда на калкан, с два самостоятелни входа, със ЗП 144,61 кв.м. и РЗП 630,65 кв.м., с кадастрален идентификатор *** и с кадастрален идентификатор ***, построена в поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, с трайно ползване: средно застрояване, номер по предходен план 2094, кв. 545, парцел XI, целият с площ от 380 кв.м.

Посочено е, че, тъй като всяка от двете сгради с идентификатори *** и *** представлява самостоятелен обект на собственост, в делбата следва да участват само и единствено придобилите имота Д. В. и А.И.Д., респективно последващият приобретател, а именно Ю.н и М.А., както и молителката, като собственик на мястото. Искането за допускане на обезпечение е обосновано с твърдение, че Д. В. е обявила за продажба имотите, които смята за свои в агенция за недвижими имоти.