Решение № 3049 от 29.06.2026, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно дело 495/2026
- Вид
- Решение № 3049
- Подписан
- 29.06.2026
- В сила
- 29.06.2026
- Състав
- Райна Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.23 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.64 б. "б" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 157 · Закон за движението по пътищата
- чл.157, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.157, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.158 · Закон за движението по пътищата
- чл.171 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.177, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал.4, т.10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал.4, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо · Закон за движението по пътищата
- чл.37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 3049
Стара Загора, 29.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - V състав, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА ТОДОРОВА
При секретар ПЕНКА МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия РАЙНА ТОДОРОВА административно дело № 20267240700495 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Р. Д. Т. с [ЕГН], с адрес с. Копринка, [улица], подадена чрез пълномощника й адв. Н. П. от АК-Пловдив, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1228-000429 от 06.04.2026г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на наложената със заповедта принудителна административна мярка, по съображения за издаването на акта при липса на компетентност, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката оспорва извода на решаващия административен орган, че е налице материалноправното основание по чл.171, т.4 от ЗДвП за прилагане на принудителна административна мярка „изземване на свидетелство за управление на МПС“, поради неизпълнение на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Поддържа, че не е доказано към датата на проверката, както отнемането на всички контролни точки на водача с влезли в сила НП, така и виновното неизпълнение от негова страна на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП, като твърди, че наказателните постановления, с които се сочат отнети контролни точки, не са били надлежно връчени и съотв. не са влезли в сила. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Обосновава, че обжалваната заповед, като е издадена от компетентен орган, в предписаната в закона форма и при наличието на материалноправното основание по чл.171, т.4 от ЗДвП, е правилна и законосъобразна.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1228-000429 от 06.04.2026г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на жалбоподателката Р. Т. е наложена принудителна административна мярка - „изземване на свидетелство за управление на МПС”. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснована с обстоятелството, че Р. Т. не е изпълнила задължението си доброволно да върне Свидетелство за управление на МПС № *********, поради загубване на придобитата правоспособност с оглед отнемането на всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления - НП № 22-0284-002233/ 22.11.2022г.; НП № 25-0284-001747/ 08.08.2025г.; НП № 25-0284-001421/ 09.07.2025г.; НП № 25-0284-001609/ 29.07.2025г. и НП № 25-0284-001422/ 09.07.2025г.
По делото е представена справка за нарушител/водач на МПС – Р. Д. Т., с посочване на влезлите в сила наказателни постановления, въз основа на които са отнети контролни точки; нарушените правни норми от ЗДвП и броя на контролните точки, които се отнемат за всяко едно от нарушенията. Видно от справката, както и от приетите като доказателства по делото наказателни постановления, издадени за допуснати от жалбоподателката нарушения по ЗДвП, на Р. Т. са отнети контролни точки, както следва: с НП № 22-0284-002233/ 22.11.2022г., влязло в сила на 06.03.2024г. - за нарушение по чл. 183, ал.4, т.10 от ЗДвП – 6 контролни точки; с НП № 25-0284-001421/ 09.07.2025г., влязло в сила на 13.01.2026г. - за нарушение по чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП – 10 контролни точки; с НП № 25-0284-001422/ 09.07.2025г., влязло в сила на 13.01.2026г. - за нарушение по чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП – 8 контролни точки; с НП № 25-0284-001609/ 29.07.2025г., влязло в сила на 13.01.2026г. - за нарушение по чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП – 10 контролни точки и НП № 25-0284-001747/ 08.08.2025г., влязло в сила на 13.01.2026г. - за нарушение по чл. 183, ал.4, т.10 от ЗДвП – 12 контролни точки.
Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ, вкл. заверени преписи от НП № 22-0284-002233/ 22.11.2022г.; НП № 25-0284-001747/ 08.08.2025г.; НП № 25-0284-001421/ 09.07.2025г.; НП № 25-0284-001609/ 29.07.2025г. и НП № 25-0284-001422/ 09.07.2025г., както и Справка за нарушител/водач на МПС.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган – Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, надлежно оправомощен със Заповед № 349з-4619/19.11.2025г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.4 от ЗДвП - неизпълнение на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП от водача на МПС Р. Т. за доброволно връщане на свидетелството за управление на МПС, поради загубване на придобитата правоспособност, вследствие на отнемане на всички контролни точки, при посочване на наказателните постановления, с които е постановено отнемане на контролните точки за извършени от Р. Т. нарушения по ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая ЗППАМ № 26-1228-000429 от 06.04.2026г. е издадена на основание чл. 171, т.4 от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за управление” на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Приложената на Р. Т. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП от фактическа страна се основава на неизпълнение на задължението от водача на МПС доброволно да върне СУМПС № ********* поради загубване на придобитата правоспособност, с оглед отнемането на всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления - НП № 22-0284-002233/ 22.11.2022г.; НП № 25-0284-001747/ 08.08.2025г.; НП № 25-0284-001421/ 09.07.2025г.; НП № 25-0284-001609/ 29.07.2025г. и НП № 25-0284-001422/ 09.07.2025г.
С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на Р. Т. принудителна административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, се свързва с установяването и доказването, че Р. Т., като водач на МПС, не е изпълнила задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП доброволно да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР, при загубване на придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че в случая по отношение на водача на МПС – Р. Т., кумулативно са изпълнени и двата елемента от фактическия състав, с който правната норма на чл.171, т.4 от ЗДвП свързва прилагането на ПАМ „изземване на СУМПС”, а именно: 1) загубване на придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки и 2) неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР. Съображенията за това са следните:
В разпоредбата на чл.157, ал.1 от ЗДвП е регламентирано, че при издаване на свидетелство за правоуправление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. При всяко следващо издаване на свидетелството за управление на МПС, броят на наличните контролни точки не се променя. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. По своята същност отнемането на контролни точки е задължителна последица при установяване на нормативно определени нарушения на правилата за движение по пътищата, която последица настъпва по силата на закона, с влизане в сила на наказателното постановление. Следователно за да е налице релевантно отнемане на контролни точки по смисъла на закона, е необходимо да бъде установено, че наказателното постановление за санкциониране на нарушение, при извършването на което нормативно е предвидено отнемане на контролни точки на водача, извършил нарушението и съотв. с което НП е постановено отнемане на точки, е станало окончателен, изпълняем т.е. влязъл в сила акт и пораждащ предвидените в чл. 3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. правни последици. От удостовереното в представените и приети като доказателства по делото наказателни постановления и в Справка за нарушител/водач на МПС – Р. Д. Т., съдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че на жалбоподателката, за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, са й отнети общо 46 контролни точки по чл. 157, ал. 1 от ЗДвП. Противно на твърдяното от жалбоподателката, всички наказателни постановления са редовно връчени лично на Р. Т., което обстоятелство е удостоверено с нейния подпис, като от длъжностни лица на МВР е удостоверена и датата на влизане в сила на наказателните постановления. Жалбоподателката нито твърди, нито представя доказателства, че тези наказателни постановления са били обжалвани от нея в законово установения срок; няма и данни да са били отменени по реда на чл.63 от ЗАНН. С оглед на което и по аргумент от разпоредбата на чл.64 б. „б” от ЗАНН съдът приема, че тези наказателни постановления са влезли в законна сила. Отнетите контролни точки на водача за извършените от него нарушения по ЗДвП, санкционирани с наказателните постановления, изцяло съответстват на регламентираното в чл. 6, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. (в приложимата редакция към датата на нарушенията), както от гл.т на нарушенията, за които е предвидено отнемане на контролни точки, така и от гл.т на броя контролни точки, които се отнемат за всяко от нарушенията - с НП № 22-0284-002233/ 22.11.2022г. - за нарушение по чл. 183, ал.4, т.10 от ЗДвП – 6 контролни точки (чл.6, ал.1, т.11 от Наредбата, редакция ДВ, бр. 26 от 2018г.); с НП № 25-0284-001421/ 09.07.2025г. - за нарушение по чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП – 10 контролни точки (чл.6, ал.1, т.18 от Наредбата, редакция ДВ, бр. 56 от 2023г.); с НП № 25-0284-001422/ 09.07.2025г. - за нарушение по чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП – 8 контролни точки (чл.6, ал.1, т.17 от Наредбата, редакция ДВ, бр. 56 от 2023г.); с НП № 25-0284-001609/ 29.07.2025г. - за нарушение по чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП – 10 контролни точки (чл.6, ал.1, т.18 от Наредбата, редакция ДВ, бр. 56 от 2023г.) и с НП № 25-0284-001747/ 08.08.2025г. - за нарушение по чл. 183, ал.4, т.10 от ЗДвП – 12 контролни точки (чл.6, ал.1, т.19 от Наредбата, редакция ДВ, бр. 56 от 2023г.). С влизането си в сила НП са породили правните си последици и съставляват годно основание за отнемането ex lege на контролните точки на водача на МПС Р. Т. в резултат на извършени от нея нарушения по ЗДвП, като отнемането на контролни точки става автоматично с влизане в сила на съответното наказателно постановление. Въз основа на горепосочените влезли в сила наказателни постановления и при прилагането на чл. 3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г., на Р. Т. са отнети общо 46 контролни точки за отчет на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата, при притежавани от водача на МПС 39 контролни точки. Няма данни по делото, а и такива не се навеждат от жалбоподателката, че към датата на влизане в сила на НП № 25-0284-001747/ 08.08.2025г., отнети с по-рано издадените и влезли в сила НП контролни точки, да са били възстановявани по реда на чл.158 от ЗДвП.
Разпечатката съдържа 25 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/169167fc-5423-4e90-92d1-80b0f50e592e