Определение № 142 от 20.06.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 142 гр. Варна, 20.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600195 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производството пред въззивния съд е по реда на Глава Двадесет и втора от НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение от 13.05.2025 г., обективирано в протокол Рег.№ 527/15.05.2025 г., постановено по НОХД № 411/25 г. на Окръжен съд Варна, довело на основание чл.248, ал.5, т.1, вр.ал.1, т.3 от НПК до прекратяване на съдебното производство по първоинстанционното дело. С частен протест от прокурор в Окръжна прокуратура Варна се отправя искане за неговата отмяна поради необоснованост, и връщане на делото в окръжния съд за продължаване на съдопроизводството.

Частният протест е допустим, по съществото си неоснователен.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е образувано по обвинителен акт срещу подсъдимите З. Н., Д. А. и Ж. Х., за продължавани престъпления по чл.302, т.1 и 2 от НК, извършени в различни съучастия.

След определяне на съдия-докладчик, делото е било насрочено в разпоредително заседание. В пренията страните са изложили становища по въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, като са направили искане съдът да прекрати съдебното производство поради неясноти на обвинението, резонирали неблагоприятно върху правото на защита на подсъдимите лице, което е било уважено.

Възивната инстанция споделя становището за неяснота във фактическото обвинение досежно деянията на 29.01. и на 18.02.2024 г. по следните съображения:

Изискванията към обвинителния акт са с цел гарантиране яснота на предмета по чл.102 от НПК и обезпечаване процесуалната осведоменост на подсъдимия относно фактическите и юридическите граници на обвинението 1 във връзка с ефективна организация на защитата. За да отговаря обвинителният акт на тези изисквания, в обстоятелствената му част прокурорът задължително трябва да посочи фактите относно съставомерните признаци на деянието и участието на подсъдимия в осъществяването му .

Наред с разпоредбите на чл.246 от НПК, тези изисквания са подробно разгледани в императивно обвързващата съдебна практика по ТР 2/2002 г., ОСНК, ВКС, с което се указва, че при преценка на съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се подхожда в светлината на въпроса дали установените непълноти се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него. В т.4.2. на ТР е посочено, че главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.

В случая фактическото обвинение по визираните в проверяваното определение два пункта не сочи конкретните действия на всеки един от подсъдимите, а те са представени най-общо като извършени от „единия полицейски служител“ и от „другия полицай“. В протеста не се възприема критиката на окръжния съд към така използвания подход, а се счита, че съдът може да направи недвусмислен извод за самоличността на двамата подсъдими от доказателствата. Твърди се също, че има подробно описание на действията на двамата подсъдими.

Горното не може да бъде споделено, защото допуснатото нарушение не се свързва с възможността съдът да прави фактическите си, или правни изводи, след като е събрал, проверил, и вече може да анализира, относимите доказателства, а с възможността подсъдимият да разбере в какво е обвинен, при това не по тълкувателен и аналитичен път, а чрез ясно и конкретно формулирани и предявени му с акта на прокурора обвинителни факти. При съвместна престъпна дейност, относимият стандарт изисква да бъде описано извършеното от всеки един от съучастниците поименно, а когато това не е сторено, личната защита на всеки един от подсъдимите съвсем очевидно е затруднена, след като не знае срещу кои точно факти трябва да се защитава.

Ясното предписание на чл.246, ал.2, пр.последно от НПК е да се посочат доказателствените материали, на които се позовава прокуратурата, но не и да се пресъздава тяхното съдържание, още по-малко да се оставя на бъдещите страни в процеса сами да извличат от това съдържание доказателствените факти, които предстои да бъдат събрани и проверени в централната фаза на процеса – съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

Добавеният служебно от съда аргумент, представен като прекратително основание – противоречие между фактическо и правно обвинение, не се споделя, и не се коментира при въззивната проверка, тъй като касае въпроси по приложението на материалния закон, което не е предмет на разглеждане в разпоредителното заседание.

Изложените съображения във връзка с ограничението на правото на защита обуславят правилността на констатацията на първоинстанционния съд за допуснато при изготвянето на обвинителния акт съществено и отстранимо 2 нарушение на процесуалните правила, поради което и на основание чл.249, ал.3, вр.чл.345, ал.1 от НПК настоящият въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.05.2025 г., обективирано в протокол Рег.№ 527/15.05.2025 г., постановено по НОХД № 411/25 г. на Окръжен съд Варна.

Определението е окончателно .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3