Решение № 19 от 29.01.2020, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Търговско дело 269/2018
- Вид
- Решение № 19
- Подписан
- 29.01.2020
- В сила
- 16.02.2021
- Състав
- ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ЧОЛАКОВ
Цитирани разпоредби
- чл.146, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
- чл.374 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.223, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.226, ал.1 · Кодекс за застраховането
- §22 · Кодекс за застраховането
- чл.343, ал.1, б."б" · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е
Ш Е Н
И Е гр. София, 29.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 269 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
А.И.Б. *** е предявила срещу
„З” АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ –
1. за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания вследствие нанесени й травматични увреждания – мозъчно сътресение, болка в областта на лявото ухо, главоболие, световъртеж и светлобоязън, хематом в лява темпорална област, лабиринтна дисфункция, двустранен неврит на слуховите нерви и прогресиращо намаление на слуха с необходимост от слухопротезиране с цифров слухов апарат, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 08.10.2015 год. около 12.30 часа на АМ „Хемус“, в района на км 32+500 /тунел „Витиня“/, по вина на М.Б.П. – водач на лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“ с ДК № Р 0109 РВ, със застрахователна полица № BG/22/115001601319/15.06.2015 год., сключена с ответника, валидна от 16.06.2015 год. до 15.06.2016 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на увреждането, 08.10.2015 год., до окончателното й заплащане и
2. за заплащане на обезщетение в размер на 430 лева за причинени й имуществени вреди – направени от ищцата разходи за лечение на причинените й телесни увреждания при горното ПТП, изразяващи се в закупени с фактура № **********/19.11.2015 год., издадена от „К“ ЕООД, 1 бр. слухов апарат марка „Ziel HP“ и 20 бр. батерии за слухов апарат, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на увреждането, 08.10.2015 год., до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
С исковата молба се твърди, че на
08.10.2015 год. ищцата пътувала по АМ „Хемус“ в посока от гр. С. към гр. В. с лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“ с ДК № Р 0109 РВ, управляван от М.Б.П..
Около 12.30 часа в района на км 32+500 /тунел „Витиня“/ водачът на л.а. „Ауди“ нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с несъобразена скорост, вследствие на което блъснал спрелия пред него в същата пътна лента товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „1530“, с ДК № С 1160 XX, управляван от М.С. Н. В резултат на ПТП на ищцата били причинени телесни увреждания, същата била хоспитализирана, като й била поставена диагноза : мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма; болка в областта на лявото ухо; главоболие, световъртеж и светлобоязън; хематом в лява темпорална област, в областта около лявото ухо.
На 14.10.2015 год. ищцата се подложила на повторен преглед при специалист УНГ, при която били установени следните травматични увреждания – внезапна идиопатична загуба на слуха; лабиринтна дисфункция.
На 09.11.2016 год. поради оплакванията си от намален слух ищцата била прегледана от лекарска консултативна комисия в ОРЛ отделение при УМБАЛ „Света Анна“ – С.я, като й е била поставена следната диагноза : двустранен неврит на слуховите нерви; прогресиращо намаление на слуха.
Заключението на комисията въз основа на проведените изследвания било, че на А.Б. е необходимо слухопротезиране с цифров слухов апарат за практическа глухота.
Такъв бил закупен от ищцата с фактура № **********/19.11.2015 год., издадена от „К“ ЕООД, като цената му, ведно с батериите, възлизала на 430 лева.
Твърди се, че във връзка с описаното
ПТП било образувано досъдебно производство № 82/2016 год. по описа на ОСлО при СОП, пр.пр. № 723/2016 год. по описа на РП – Е.П., което все още не е приключило.
Твърди се, че лечебният и възстановителен период на А.Б. продължава и към настоящия момент, че поради диагностицирането й с неврит на слуховите нерви и прогресиращо намаление на слуха не може да се очаква същата да се възстанови в състоянието си преди ПТП. Търпените от нея болки и страдания са били през продължителен период, като ищцата ще изпитва негативните последици от събитието до края на живота си.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Ауди“, модел
„80“ с ДК № Р 0109 РВ, управляван от деликвента М.Б.П. при ПТП, е била сключена със З. „Л.И.“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/22/115001601319/15.06.2015 год., валидна от 16.06.2015 год. до 15.06.2016 год., което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените на ищцата вследствие на произшествието имуществени и неимуществени вреди.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се признава твърдяното от ищцата застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил марка „Ауди“, модел „80“ с ДК № Р 0109 РВ, със застрахователна полица № BG/22/115001601319/15.06.2015 год., валидна от 16.06.2015 год. до 15.06.2016 год., т.е. към датата на ПТП, 08.10.2015 год.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за механизма на настъпване на ПТП, като се оспорва да е налице противоправност на действията на водача на л.а. „Ауди“, чиято гражданска отговорност е била застрахована към ответното дружество. Прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която е пътувала в МПС без поставен обезопасителен колан.
Оспорва се и претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение, като се прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б.„в“, предл. 2-ро от ЗЗД по отношение на претенцията за лихва.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с исковата молба констативен протокол №
190/17.06.2016 год. за ПТП с пострадали лица на ОДМВР – С., в същия е отразено настъпило преди повече от осем месеца пътнотранспортно произшествие – на 08.10.2015 год. около 12.30 часа на АМ „Хемус“, в района на км 32+500 /тунел „Витиня“/, с участник лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“ с ДК № Р 0109 РВ, с водач М.Б.П. и пътник А.И.Б.. Констатирани са материални щети по автомобила, както и че водачът П. е транспортиран за лечение в УМБАЛ „Света Анна“ – С., а пътникът Б. не е посетила лечебно заведение след ПТП. Изрично в протокола е посочено, че същият не отразява механизма на ПТП, тъй като е налице висящо досъдебно производство, в рамките на което същият ще бъде установен.
С оглед твърденията на ищцата в исковата молба за образувано досъдебно производство във връзка с процесното ПТП и с оглед служебна проверка за образувано НОХД/НАХД, приключило с влязла в сила присъда/споразумение/ решение по чл.78а от НК – с оглед приложението на чл.300 от ГПК, съдът е изискал от РП – Е.П. справка за предмета и хода на образуваното досъдебно производство № 82/2016 год. по описа на ОСлО при СОП, пр.пр. № 723/2016 год. по описа на РП – Е.П., сочено в исковата молба.
Видно от справката, със същата е сочено, че ДП 82/2016 год. е образувано за извършени от неизвестни извършители престъпления по чл.343, ал.1, б.„б“ от НК – за това, че на 08.10.2015 год. около 12.30 часа на АМ „Хемус“, в района на км 32+500 /тунел „Витиня“/, при управление *** – гр. В., са нарушили правилата за движение по пътищата, с което по непредпазливост причинили средни телесни повреди на лица, пътуващи в МПС.
По горното ДП №
82/2016 год. са били постановени частични прекратявания на наказателното производство, разделяния с отделени материали и образувани нови досъдебни производства, а по отношение на един от обвиняемите е било внесено в съда постановление с предложение по чл.78а от НК; за нито едно от цитираните ДП не е посочено, че като обвиняем е бил привлечен М.Б.П.
Поради горното констатирано противоречие между соченото в и.м. и справката на РП – Елин Пелин, съдът повторно е изискал справка от прокуратурата, като видно от същата, по ДП № 82/2016 год. /вкл. и след разделянето му и образуването на нови досъдебни производства/ лица с имена М.Б.П. /водачът на сочения в и.м. лек автомобил марка „Ауди“, модел
„80“ с ДК № Р 0109 РВ/ и М.С.Н. /водачът на сочения в и.м. товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „1530“, с ДК № С 1160 XX/ не са имали процесуално качество на обвиняеми, а А.И.Б. – на пострадала по цитираното наказателно производство.
В хода на производството по делото ищцата не е искала събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели – очевидци и участници в ПТП /лицата, сочени като водачи на автомобилите/. С определението си по чл.374 от ГПК съдът е оставил без уважение искането на ищцата за назначаване на автотехническа експертиза с формулирани с и.м. задачи – вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, да отговори какъв от техническа гледна точка е механизмът на процесното ПТП, както и причините за настъпването му. Съдът е приел, че тъй като единствените приобщени материали по делото се свеждат до констативния протокол за ПТП с пострадали лица – съставен повече от осем месеца след произшествието, то така поставената задача е неизпълнима.
От заключението по назначената
СМЕ, неоспорено от страните, се установява, че от приложената по делото медицинска документация е видно, че при ищцата А.И.Б. са били налице следните травматични увреждания – наличие на хематом в лявата част на главата около лявото ухо, с размери 3 х 4 см и мозъчно сътресение. При престоя й в лечебно заведение от 14.10.2015 год. до 16.10.2015 год. е установено двустранно намаление на слуха и неврит на слуховите нерви.
Експертизата сочи, че за да бъде установено връзката между намалението на слуха и участието на ищцата в соченото в и.м. ПТП, е необходимо да се докаже състоянието на слуха на пострадалата отпреди инцидента. Липсва каквато и да е медицинска документация от датата на произшествието, 08.10.2015 год., като такава е изготвена едва шест дни по-късно, в която е описано кръвонасядане в областта на лявата ушна мида, без да е отразен цвета на кръвонасядането, което не позволява да се прецени неговата давност. Не е правена и контролна аудиометрия при изписването, което не дава възможност да се прецени състоянието на слуха към този момент. Регистрирано е двустранно намаление на слуха, а при травми слухът се уврежда най-често при счупване на черепната основа и засягане на вътрешното ухо. Тези травми протичат със съответна клинична симптоматика, каквато в конкретния случай липсва.
Предвид гореизложеното експертизата сочи, че не може да приеме, че намалението на слуха при ищцата е било свързано с травматичното увреждане, причинено й при твърдяното пътнотранспортно произшествие.
В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства по искане на ищцата чрез разпит на свидетеля В.В.М., нейн братовчед. Същият сочи, че по негови спомени катастрофата с А. се случила на 06.10.2015 год., за което разбрал от негов братовчед. Отишъл с автомобил до тунела, но ищцата не била там, тъй като някакви хора я закарали до Спешна помощ в Б. Видял братовчедка си идва на следващия ден, била в тежко състояние.
Останала в болница десетина дни, но възстановяването й продължило шест-седем месеца. Споделяла, че с едното ухо въобще не чува; свидетелят сочи, че като й говори отляво, тя не чува, трябва да застане срещу нея, за да му чете по устните какво говори.
С отговора на и.м. ответникът е признал твърдяното от ищцата застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“ с ДК № Р 0109 РВ, със застрахователна полица № BG/22/115001601319/15.06.2015 год., сключена със З. „Л.И.” АД, валидна от 16.06.2015 год. до 15.06.2016 год., поради което с определението си по чл.374 от ГПК съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.3 от ГПК това обстоятелство за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване.
Разпечатката съдържа 45 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16905246-d66c-4c70-9a48-cda959e0eabd