Решение № 926 от 24.06.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 926 гр. София, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20221000500576 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 265993/05.10.2021 г., постановено по гр.д. № 11663/2019 г. СГС, I-15 състав е отхвърлил иска, предявен от Д. С. С. с правно основание чл. 21, ал. 4 СК за установяване липса на съвместен принос от страна на С. Х.

С. за придобиване на следните недвижими имоти:

- апартамент с идентификатор *** по КККР на гр. ***, с адрес: гр. ***, р-н ***, ул. „***“ №***, ет. ***, ап. ***, със застроена площ от 103,93 кв.м., находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, ведно с 2,151 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, придобит на основание Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 147, том II, рег. № 3174, дело № 290 от 2010 г. по описа на нотариус А. Л., с район на действие – СРС, с рег. № 386 от регистъра на НК, с вх. рег. № 32491/22.07.2010 г. на СВ;

- гараж, с идентификатор *** по КККР на гр. ***, със застроена площ от 21,94 кв.м., с адрес: гр. ***, р-н ***, ул. „***“ № ***, ет.-1 , гараж 6, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с 1 идентификатор ***, заедно със съответните идеални части от общите части на подземните гаражи и паркоместа на сградата, и заедно със съответното право на строеж върху мястото, върху което е построена сградата и

- паркомясто № 1 с площ от 16,98 кв.м. в същата сграда, заедно със съответните идеални части от общите части на подземните гаражи и паркоместа на сградата, и заедно със съответното право на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващо УПИ I-490, 491 от квартал 81а, по плана на гр. ***, м. „бул. *** II част“, придобити с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 141, том III, рег. № 4273, дело № 419 от 2011 г. по описа на нотариус А . Л., с район на действие – СРС, с рег. № 386 от регистъра на НК, с вх. рег. № 48073 от 07.11.2011 г.

Първоинстанционният съд е уважил предявения от Д. С. С. евентуален иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК, като е определил, че ищецът притежава по-голям дял в размер на 60 % принос в придобиването на имуществото време на брака му с ответницата С. Х. С. състоящо се в гореописаните имоти, като е отхвърлил иска за разликата от уважения размер от 60 % до претендирания размер от 90 % за определяне на по-голям дял от принос в придобиването на имуществото по време на брака му с ответницата.

Като съответно с решението съдът е осъдил ответницата да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1052,73 лева – разноски по делото, съответно ищецът да заплати на ответница на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 1350 лева – разноски по делото.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Д. С. С., с която съдебният акт се обжалва в частта, с която е отхвърлен иска за разликата от уважения размер от 60 % до претендирания размер от 90 % за определяне на по-голям дял от принос в придобиването на имуществото по време на брака му с ответницата.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, което да бъде присъден на ищеца дял между 70% и 90% в СИО, тъй като по делото безспорно е доказано, че освен със закупуването на имотите изцяло с парични средства на ищеца, но и с участието на ищеца в домакинството и издръжката на цялото семейство, той има значително по2 голям принос в придобиването на процесните недвижими имоти, отколкото ответницата. Претендират се и сторените по делото разноски.

Поддържа се, че за определянето на конкретни дялове съдът не е изтъкнал никакви мотиви, поради което решението в тази му част е неправилно, поради противоречие с материалния закон и немотивирано.

Поддържа вътрешно противоречие в мотивите на СГС като от една страна посочва, че житейски логично било майката да се грижи за малките деца, които са и момичета, но същевременно приема, че по отношение на помалкото от двете, грижите непосредствено след раждането на детето са поети предимно от бащата. Твърди, че съдът е пренебрегнал приносът към отглеждане на децата след навършването от тяхна страна на две години.

Твърди, че съдът не е изследвал в дълбочина свидетелските показания.

Поддържа се, че съдът не е обърнал внимание и на обстоятелството, че ответницата също няма почти никакъв принос във финансовата поддръжка на домакинството, наред със закупуването на жилището. Поддържа се, че съдът не е съобразил и практиката на ВКС, с която при значителна разлика, дори единствено в доходите, в която ВКС присъжда над 70% в дял на този съпруг, който е осигурил този доход. Твърди, че определеният дял от 60% в дял на съпруга е значително по-малък и не съответства на доказания му принос към придобиване на имотите. Поддържа се, че по делото са събрани множество непротиворечиви доказателства, че ищецът, въпреки ангажиментите си по осигуряване изцяло на финансовата издръжка на семейството, е участвал наравно или дори в по-голяма степен в отглеждането на двете си деца, в тяхното възпитание и образование, както и е бил ангажиран с техните извънкласни дейности, организирал и финансирал посещенията на различни спортни и културни мероприятия, водил го е по екскурзии и почивки, което обуславя определянето му на дял в СИО между 70% и 90%.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор срещу въззивната жалба е подала въззиваемата-ответница, с която оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди изцяло първоинстанционното решение като правилно и обосновано. Излага подробно съображения, които са по съществото на спора.

Претендира разноски.

В срока за отговора ответницата депозира насрещна въззивна жалба, с която обжалва постановеното първоинстанционно решение, в частта, с която 3 е определен дял в полза на ищеца в размер на 60%. Счита решението в тази част за неправилно и необосновано с твърдението, че съдът не е отчел значително по-високия неимуществен принос на ответницата в отглеждането и възпитанието на двете родени от брака деца и в грижите за домакинството.

Твърди се, че съдът при отчитане на материалния принос на двамата съпрузи СГС не е съобразил факта, че реализирането на по-висок доход от ищца, в сравнение с дохода на ответницата, не е налице през целия период на брака между страните, а е имало периоди от време на съвместното съжителство, в които единствено ответницата е получавала приходи от трудовата си дейност и в които само тя е осигурявала издръжката на семейството. Твърди се, че през 2007 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. ответницата е имала по-голям материален принос от ищеца, тъй като през тези години единствено тя е работила и е осигурявала издръжката на семейството. Поддържа се, че неправилно СГС приема, че Д.С. със собствени парични средства е платил на 22.07.2010 г., при нотариално изповядване на сделката за покупката на семейното жилище, в брой сума от 15 200 евро, че неправилно СГС не е ценил показанията на свидетеля Б. и е отрекъл тяхната доказателствена стойност. Поддържа се, че неправилно и необосновано СГС не дава превес на приноса на майката за отглеждането на децата, а отчитайки ангажираността на бащата към отглеждането и възпитанието на децата, съдът приема, че двамата съпрузи имат тъждествен неимуществен принос в грижите за двете непълнолетни деца.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част като постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли изцяло предявения по чл.29, ал.3 СК иск като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК ищецът е подал отговор срещу насрещната въззивна жалба, с който я оспорва и моли съда да я остави без уважение.

Излагат се подробни съображения по същество на спора. Претендират се разноски.

С оглед постъпилите въззивни жалба, предмет на въззивна проверка е решението в неговата цялост само по иска с правно основание чл.29, ал.3 СК.

Решението и в частта, с която искът с правно основание чл.21, ал.4 от ГПК е отхвърлен е влязло в сила, поради необжалването му.

В открито съдебно заседание възивникът-ищец, чрез своя процесуален 4 представител поддържа въззивната си жалба, оспорва насрещната въззивна жалба. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Заявява възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание въззивникът-ответник чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба, поддържа своята насрещна въззивна жалба. Претендира разноски съобразно представен списък.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с предявен от Д. С. С. срещу С. Х.

С. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.21, ал.1 и ал.4 от СК за липса на съвместен принос, евентуално съединен с иск с правно основание чл.29, ал.3 от СК за определяне на ищеца на по-голям дял-90% от общото имущество, с твърдението, че приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг-ответницата по делото.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

Не е спорно, а и с представеното удостоверение за сключен граждански брак № 310814/15.05.2005 г., се установява че страните са сключили граждански брак на 15.05.2005 г., който брак е прекратен с влязло в сила на 08.07.2020 г. Решение № 110201/04.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 12355/2019 г. по описа на СРС, ІІІ г.о., 37 състав.

Не е спорно, а и с представените нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 147, том ІІ, рег. № 3174, дело № 290/22.07.2010 г. на нотариус А. Л., рег. № 386 на НК и нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти І 141, том ІІІ, рег.№ 4073, дело № 419/07.11.2011 г. на нотариус А. Л. с рег.№ 386 на НК, се установява, че по време на брака си, страните са придобили следните недвижими имоти, в режим на СИО, както следва:

1.апартамент с идентификатор *** по КККР на гр.

5

София, с адрес: гр. ***, р-н ***, ул. „***“ №***, ет. ***, ап. ***, със застроена площ от 103,93 кв.м., находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, ведно с 2,151 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата . Апартаментът е придобит за сумата от 128 000 евро, от която сума страните са се договорили, че 100 000 евро ще бъдат заплатени от купувачите със средства от банков кредит, предоставен им от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД-Варна по силата на договор за жилищен кредит № 3365/20.07.2010 г., а разликата е платена преди подписването на нотариалния акт. Договорът за кредит е приет като доказателство по делото.

Със заключението на приетата по делото експертиза, както и приетите писмени доказателства се установява, че вносител на средствата по кредитна сметка за погасяване на кредита е ищеца. Парите са постъпвали от разплащателната сметка на ищеца, по която са постъпвали работните му заплати, като същите служебно са превалутирани от банката по кредитната сметка за погасяване на кредита във евро, а някой приходи от заплати на ищеца са постъпили директно по кредитна сметка за погасяване на кредита, без да са минали през разплащателната му сметка. Установява се, че всички разноски във връзка със закупуване на недвижимите имоти са заплатени от сметката на ищеца в „КТБ“ АД.

2.гараж, с идентификатор *** по КККР на гр. София, със застроена площ от 21,94 кв.м., с адрес: гр. ***, р-н ***, ул. „***“ № ***, ет.-1, гараж 6, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, заедно със съответните идеални части от общите части на подземните гаражи и паркоместа на сградата, и заедно със съответното право на строеж върху мястото, върху което е построена сградата и паркомясто № 1 с площ от 16,98 кв.м. в същата сграда, заедно със съответните идеални части от общите части на подземните гаражи и паркоместа на сградата, и заедно със съответното право на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващо УПИ I-490, 491 от квартал 81а, по плана на гр. ***, м. „бул. *** II част“. Гаражът и паркомястото са закупени за сумата от 15 500 евро, която сума е следвало да бъде заплатена по банков път от купувача на продавача, след подписване на нотариалния акт и преди вписването му в АВ-СВ. От приетото по делото преводно нареждане, се установява, че продажната цена от 15 500 евро е преведена на 07.11.2011 г.