Определение № 21216 от 29.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21216 гр. София, 29.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511633 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх. № 294587/05.09.2025 г. от адв. Д.М. против определение на Софийски районен съд № 36846/03.09.2025 г., с което е уважена подадена молба по чл. 248 ГПК, като първоинстанционното решение е изменено в частта за разноските, като СРС е осъдил ответника да заплати и ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се посочва, че определението е незаконосъобразно, доколкото страната е поискала по-високо адвокатско възнаграждение от 480 лв. с ДДС, вместо присъдените й 100 лв. Мотивира своето искане за по-високо възнаграждение посочвайки минималните размери съгласно Наредба за минимални размери на адвокатските възнаграждения, както и обстоятелството, че така присъденият размер бил несправедлив и представлявал обезценка на адвокатския труд.

От „Кредисимо“ ЕАД е подаден отговор на 29.09.2025 г., в който се сочи, че молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение Съдът при извършената служебна проверка намира, че молбата по чл.

248 ГПК е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е допустима. По същество същата е неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с иск по чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност по договор за паричен заем, предявен от В. С. срещу „Кредисимо“ ЕАД, а в условията на евентуалност с иск по чл. 26 ЗЗД за прогласяване на нищожност на клауза от договора. Предявен е и иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за поръчителство към договора за заем, както и осъдителен иск срещу същия ответник за заплащане на сумата от 5 лв. с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявена като част от общо вземане 1 в размер на 124.95 лв., представляваща недължимо платена сума. Доколкото СРС е признал за нищожен договора за кредит, както и този за поръчителство, съдът е присъдил в полза на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв., въпреки поисканото такова в размер на 1440 лв. СРС е мотивирал този свой извод, впоследствие затвърден и с атакуваното пред настоящия съд определение по чл. 248 ГПК, като е посочил, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, която да обуслови необходимостта от адвокатско възнаграждение многократно надхвърлящо цената на иска.

Районният съд единствено е изменил решението си касателно присъждането на ДДС върху сумата, като е определил дължимо такова в размер на 20 лв., в който смисъл е и атакуваното определение по чл. 248 ГПК.

Тези изводи настоящата инстанция намира за правилни, а определения размер за справедлив. На първо място, възраженията, изложени с частната жалба, дала повод за настоящото дело, относно това, че присъденото възнаграждение не може да бъде такова под минималните, предвидени в нарочна наредба, са неоснователни такива. Това е така съобразно актуалната практика на Съда на ЕС, по-конкретно Решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 г. на СЕС, с което е предвидена възможност за определяне от съда на адвокатско възнаграждение, което е под предвидения с наредбата минимален размер. Такава е и преобладаващата практика на българските съдилища в светлината на решението на СЕС. Районният съд мотивирано е достигнал до същите изводи, като правилно е стигнал до изводите и отчитайки фактическата и правна сложност на делото. В действителност спорът касае клаузи по сключен договор за заем и поръчителство, като адв. М. е подал искова молба и е взел становище по проведено едно открито съдебно заседание по делото.

На следващо място, правилно е отчетен и фактът, че процесуалният представител е такъв по множество сходни дела срещу същите ответници.

На следващо място, районният съд подробно и мотивирано е изложил и съображения, че предвид цената на исковете, би се достигнало до присъждане на разноски за възнаграждение, многократно надхвърлящи предявените искове, поради което, а и съобразявайки практика на ВКС, цитирана от СРС – Определение № 174/26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г., може да се приеме, че предявяването на такива претенции представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК. ВКС е приел, че съдът не следва да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба.

С оглед всичко гореизложено, настоящата инстанция намира определението на районния съд за мотивирано, постановено съобразно действащото законодателство и съдебна практика, поради което същото се явява правилно и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него частна жалба оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение № 36846/03.09.2025 на Софийски районен съд, гражданско отделение, 82 състав, постановено по гр.д. № 30097/2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3