Решение № 262 от 18.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20231001000408 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 32 от 2.03.2023 г. по т.д. № 261/ 2021 г. на Софийския окръжен съд, търговско отделение, ІV състав са отхвърлени като неоснователни : 1) иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, предявен от Д. К. К. от гр.*** срещу „АИ-ТИ-СИ“ ЕООД - гр. Самоков, област София за заплащане на сумата 49 500 лева, представляваща общата стойност на платени от наследодателя на ищцата Е. К. К. в периода от 30.07.2019 г. до ******** г. месечни лизингови вноски по договор за финансов лизинг, сключен между „АИ-ТИ-СИ“ ЕООД и „ОББ Интерлийз“ ЕАД, с която ответникът се обогатил неоснователно за сметка на ищцата ;

2) иск с правно основание чл.129, ал.1, вр. с чл.127 от ТЗ, предявен от Д. К. К. от гр.*** срещу „АИ-ТИ-СИ“ ЕООД - гр. Самоков, област София за заплащане на сумата 75 000 лева, представляваща стойността на нейния наследствен дял от дружествения дял на починалия съпруг Е. К. К. от имуществото на „АИ-ТИ-СИ“ ЕООД ; 3) 2) иск с правно основание чл.129, ал.1, вр. с чл.127 от ТЗ, предявен от Л. Е. К. от гр. ***, действаща чрез своята майка и законен представител Д. К. К. от гр.*** срещу „АИ-ТИ-СИ“ ЕООД - гр. Самоков, област София за заплащане на сумата 75 000 лева, представляваща стойността на нейния наследствен дял от дружествения дял на починалия баща Е. К. К. от имуществото на „АИ-ТИ-СИ“ ЕООД

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Д. К. К. от гр. *** и от Л. Е. К. от гр. ***, 1 действаща чрез своята майка и законен представител Д. К. К. от гр.***, в която се твърди, че е неправилно.

По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД ответникът не доказал, че сумите, внасяни по договора за лизинг, са средства на фирмата, тъй като не представил доказателства, че сумите по разходните касови ордери са били изписани по дни от касата на дружеството.

По отношение на другия иск съдът основал изводите си на оспореното от въззивниците заключение на счетоводната експертиза, към което не били приложени никакви доказателства, удостоверяващи достоверността й. Вещото лице не посочило източниците си на информация и какви документи са били проверени за да обоснове крайното си заключение. В случай, че е била използвана информация от баланса на дружеството, то трябвало да се каже, че същият е бил съставен за нуждите на това производство и не следвало да се взема предвид. Изтъква се, че стойността на активите е била занижена, а е било формирано задължение към едноличният собственик на капитала в размер на 191 930 лева, в резултат на което чистият актив на дружеството бил с отрицателна стойност. В представените по делото предходни баланси и финансови отчети никъде не фигурирало задължение на дружеството към свързани лица, какъвто бил едноличният собственик на капитала и управител на ответното дружество Г. К.. В случай, че задължението към него бъдело изключено чистият актив щял да бъде с положителна стойност 132 322.85 лева.

Молбата е решението да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло.

Ответникът по въззивната жалба „АИ-ТИ-СИ“ ЕООД - гр. Самоков, област София в писмения отговор я оспорва като неоснователна.

Невярно било твърдението, че внесените по договора за лизинг суми били семейна имуществена общност - те били оборотни средства от дейността на фирмата, с които покойния управител Е. К., в това свое качество, извършвал периодичните вноски. Такъв извод следвал и от заключението на експертизата.

Неоснователно било оплакването относно стойността на чистия актив на дружеството.

Според заключението на експертизата, изготвено въз основа на данните в счетоводния баланс към края на месеца стойността на актива била отрицателна величина - -59 607.15 лева. На наследниците на

-3- починалия съдружник не се дължал дял, формиран само от активите на дружеството, както твърдели те в исковата молба, тъй като при определянето на размера на собствения му капитал следвало да бъдат отчетени и пасивите от дейността - задължения, загуби и пр.

Молбата е решението да бъде потвърдено.

2

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

В исковата молба Д. К. К. от гр. *** и Л. Е. К. от гр. ***, действаща чрез своята майка и законен представител Д. К. К. от гр.***, твърдели, че са наследници на Е. К. К., починал на ******** г., който към деня на смъртта си притежавал 50 % от дяловете в капитала на ответното дружество „АИ-ТИ-СИ“ ЕООД.

С нотариална покана, връчена на 13.10.2021 г., другият съдружник и управител Г. К. К. уведомил наследниците на починалия съдружник, че във връзка с уреждането на имуществените последици от прекратеното участие на починалия съдружник следва да представят удостоверение за наследници и банкова сметка. До деня на подаването на молбата имуществените отношения не били уредени и по банковата сметка не били постъпили суми.

Според вписания в търговският регистър счетоводен баланс към 31.12.2020 г. активите на дружеството възлизали на 437 000 лева, което означавало, че като наследници на починалия съдружник приспадащият им се дял от активите на дружеството бил 150 000 лева.

С договор за финансов лизинг № 0025646/0/ 30.07.2019 г.„ОББ Интерлийз“ ЕАД поело задължение да прехвърли на „АИ-ТИ-СИ“ ЕООД правото на собственост за автомобил, марка „БМВ“, модел 750 ЕХ Drive с рег. № ********. За периода от 30.07.2019 г. до ******** г. погасителните вноски по лизинговият договор били внасяни от името на Е. К.

К., като физическо лице, като парични суми били лични средства - част от семейната имуществена общност, но до момента сумите не им били възстановени.

При така изложените твърдения ищците сезирали съда с искане да осъди ответника да заплати на основание чл. 125 от ТЗ сумата 150 000 лева, представляваща стойността на наследствения им дял от дружествения дял на починалия Е. К. К. от имуществото на „АИТИ-СИ“ ЕООД, а ищцата Д. К. К. претендирала заплащането на основание чл. 59 от ЗЗД на сумата 49 500 лева, с която ответникът се обогатил неоснователно за сметка на нейното обедняване.

Ответникът „АИ-ТИ-СИ“ ЕООД - гр. Самоков, област София в писмения отговор оспорил исковете като неоснователни.

По отношение на претенцията, заявена на основание чл.59 от ЗЗД, изтъкнал, че до деня на смъртта си Е. К. е бил управител на дружеството и именно в това качество извършвал периодични вноски по договора за лизинг през посочения от ищците период.

Представените с исковата молба шест вносни бележки по банковата сметка на ответника реално били за по-малка сума - 41 000 лева, като имало дублиране на част от посочените суми. От представените банкови извлечения се виждало, че управителят Е. К. изтеглил от сметките на дружеството в „Банка ДСК“ ЕАД и в „Юробанк - България“ АД, за периода м. юли 2019 г. - м.септември 2021 г. суми в общ размер

150 110 лева.

3

Според междинния счетоводен баланс на дружеството за периода от 1.01.2021г. до 30.09.2021г. нетната стойност на активите на дружеството била - 60 000 лева, , поради което не се дължало изплащане на дружествения дял на починалия съдружник.

Молбата към съда била да отхвърли исковите претенции като неоснователни.

Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.

От удостоверение за наследници №1812/ 9.09.2021 г., издадено от община Самоков, се установява, че Е. К. К. е починал на ******** г. и оставил наследници : Д. К. К. - съпруга и Ц. Е. К., А. Е. К. и Л. Е. К. - дъщери.

От справката по партидата на „АИ-ТИ-СИ“ ЕООД, с ЕИК 130326191 в търговския регистър се вижда, че на 24.09.2021 г. са били вписани следните обстоятелства : заличаване на Е. К. К. като съдружник и управител ; поемане на притежаваните от него 250 дружествени дяла с обща номинална стойност 2 500 лева от съдружника Г. К. К. ; преобразуване на дружеството от дружество с ограничена отговорност в еднолично дружество с ограничена отговорност с едноличен собственик на капитала Г. К. К. ; избор на Г. К. К. за управител.

С договор за финансов лизинг № 0025646/0/ 30.07.2019 г. „ОББ Интерлийз“ ЕАД поело задължение да прехвърли на „АИ-ТИ-СИ“ ЕООД правото на собственост за автомобил, марка „БМВ“, модел 750 ЕХ Drive, с

-5- рег. № ********, с рама № WВА7В01060ВN83568, двигател № 21213063, цвят- черен.

По делото са представени писмени доказателства и са изслушани заключенията на две счетоводни експертизи, които ще бъдат коментирани при обсъждането на основателността на правните доводи на страните.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява въззивната жалба като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страни по делото, които имат интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, по основателността на релевираните във въззивната жалба конкретни оплаквания за неправилност на решението, съдът приема следното.

І. По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

Претенцията на ищцата, заявена в качеството й на преживяла съпруга на починалия съдружник в ответното дружество, произтича от твърдението за неоснователно обогатяване 4 на дружеството за сметка на нейното обедняване, в резултат на платените от съпруга й вноски за погасяване на задължението по договора за лизинг с парични средства, които са били семейна имуществена общност. В съответствие с правилото на чл. 154 от ГПК в нейна тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване, че паричните средства, с които съпруга й е извършил твърдените от нея плащания в общ размер 49 500 лева в периода от м. юли 2019 г. до м. септември 2021 г. не произхождат от имуществото на дружеството, а са лични средства, по отношение на които е в сила презумпцията в чл. 21 от СК.

От доказателствата, събрани по делото, това твърдение не може да се приеме за доказано поради следното.

В подкрепа на поддържаната теза с исковата молба ищцата е представила пет операционни бележки за суми, внесени в периода от 24.07.2019 г. до 30.07.2019 г. от Е. К. по разплащателната сметка на ответника в „Банка ДСК“ ЕАД - клон Самоков с основание „захранване на сметка“, които са в общ размер 41 000 лева. Представена е и вносна бележка от 29.07.2019 г. за сумата 5 000 лева, която очевидно се отнася до плащането на същата сума, удостоверено в операционната бележка от същата дата (т.І, л. 40).

По делото няма данни въпросните суми да са били преведени по банков път от лична сметка на вносителя или на неговата съпруга, нито документ, в който да се съдържа изявление, установяващо по несъмнен начин, че същите са били негови лични средства, предоставени за кредитиране на дружеството по силата на някаква изрична уговорка. Затова не може да бъде пренебрегнато възражението на ответника, че в качеството си на управител в изследвания период Е. К. е извършвал оперативни действия от името на дружеството, включително и такива, свързани с внасяне и теглене на парични суми, представляващи оборотни средства, от неговите банкови сметки. Основателността му се установява от представените с отговора на исковата молба две извлечения от разплащателната сметка на дружеството в „Банка ДСК“ ЕАД, от които се вижда, че в периода от м. юли 2019 г. до м. септември 2021 г. управителят е изтеглил лично суми в брой в общ размер 108 800 лева, а е внесъл суми в общ размер 46 000 лева, представляващи налични в брой оборотни средства на дружеството.

Изложените факти и обстоятелства са достатъчни да обосноват извода, че твърдението на ищцата не е доказано, поради което и исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Поради съвпадането на крайните изводи на настоящият съдебен състав с тези на първоинстанционния съд решението в тази част ще следва да бъде потвърдено.

ІІ. По иска с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ.