Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 314 от 14.05.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно частно гражданско дело 211/2025
Вид
Определение № 314
Подписан
14.05.2025
В сила
14.05.2025
Състав
Веселина Димитрова Джонева, Елисавета Георгиева Деянчева, Мина Цветанова Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11,ал.1,т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 314 гр. Кюстендил, 14.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500211 по описа за 2025 година

Производство е по реда на чл. 274 вр. чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по постъпила Частна жалба с вх. № 3811/2025 г., депозирана от М.

Д. Й. с ЕГН **********, чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 2 4 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 5 , оф.

5.3, представлявано от Димитър Мирославов Милев - Управител, насочена против Определение №361 от 20.03.2025 г., постановено от състав на Районен съд – Кюстендил по гр. д. 1183 от описа на съда за 2024 г. в частта, с която е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като присъди допълнителни разноски в размер на 390 лева за депозит за СТЕ над присъдените й 660 лева.

Жалбоподателят сочи, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Смята, че преценката дали експертизата е относима или не се прави от съдебния състав с определението за допускане, а след като е допусната от разходите по нея следвало да се възложат в тежест на ответника.

Поради горното поддържа искане да бъде отменено обжалваното Определение №361 от 20.03.2025 г., постановено от състав на Районен съд – Кюстендил по гр. д.

1183 от описа на съда за 2024 г., с която е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като присъди допълнителни разноски в размер на 390 лева за депозит за СТЕ над присъдените й 660 лева, като решението в частта за разноските да бъде изменено в сочения смисъл.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от Г. Т. - изпълнителен директор, чрез процесуален представител старши юрисконсулт Д. К., съдебен адрес за получаване на книжа: *****. С него е застъпена тезата, че частната жалба е неоснователна.

1

Наведени са доводи, че пъроинстанционният съд е изпълнил задължението си да разгледа и разреши подадената молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, както и задължението да окаже съдействие на страните за изясняване на делото.

Допуснал експертизата, за която ищцовата страна настоявала, като впоследствие станало ясно, че тази експертиза не е и е нямало как да допринесе за изясняване на спорни обстоятелства по делото. Сочи се, че ищцовата страна, която е настоявала за допускането на тази експертиза, е следвало да обоснове нейната необходимост, което не било направено. Искането за допускане на както се оказва ненужна експертиза, предвид практиката на съдилищата по сходни производства във връзка с договори с потребители можело и следвало да се разглежда като злоупотреба с право - съзнателно превратно упражняване на субективно право, което е свързано не само с извличане на полза от превратното упражняване на права, но и с увреждането на чужди блага. Или в процесния случай било налице превратно упражняване на права.

При посочените аргументи се иска постъпилата частна жалба да бъде оставена без уважение.

Настоящият съдебен състав, след като съобрази всички данни по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в законноустановения срок, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, съгласно изричното предписание на чл.248 ал.3 от ГПК, от лице, имащо право и интерес от обжалване. Поради това се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, съдът приема следното от фактическа и правна страна:

Производството по делото на районния съд е образувано по искова молба на М.

Д. Й. с ЕГН **********, с адрес: *****, чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“, представлявано от управителя Димитър Мирославов Милев, против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, р-н „Люлин“, ж.к. „Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 38, ет.2, ап.40-46. С нея е била заявено искане за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 4177001, сключен между страните, както и иск на основание чл.55, ал.1 ЗЗД ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 10 лева, частична претенция от общо 305,35 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендирани са и разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор от ответника, който е оспорил допустимостта и основателността на исковите претенции.

Исковата молба е разгледана в открито съдебно заседание, като след изясняването на спора от фактическа страна е постановено съдебно решение, с което КРС е обявил за нищожен договор за потребителски кредит № 4177001/17.06.2021 год.,сключен между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, със седалище 2 и адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, р-н „Люлин“, ж.к. „Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28,“Силвър Център“ ет.2,офис 40-46,като ЗАЕМОДАТЕЛ и М. Д. Й. с ЕГН **********, постоянен адрес: *****,на осн.чл.26,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.22 във вр. с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК. Присъдел е в полза на ищцата сумата от 305,35 лева, представляваща недължимо платена сума за договорна лихва по нищожен договор за потребителски кредит № 4177001/17.06.2021 год., сключен между посочените лица, ведно със законната лихва върху същата, считано от 16.06.2024 год. до окончателното й изплащане. Разпределил е и отговорността за разноски като в полза на ищцата е присъдел сумата от 660,00 лв., а на упълномощеното от нея ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „ДИМИТЪР МИЛЕВ“,БУЛСТАТ

177492004, сумата от 840,00 с вкл.ДДС, представляваща възнаграждение за осъщественото от последното безплатно процесуално представителство.

Постановявайки съдебния си акт в частта за разноските КРС е посочил, че като резултат на уважаването на иска на ищцата се следват сторените по делото разноски,от които 160,00 лв. представлява минималната държавна такса по делото по двата иска,като ищцата е заплатила и 890,00 лв. за възнаграждения на вещи лица,от която 500,00 лв. за възнаграждение на вещото лице А. Т. по съдебно-счетоводната експертиза и 390,00 лв. по съдебно-техническата.разноски по втората експертиза на ищцата няма да се присъждат,тъй като тази експертиза няма никакво отношение към спора по делото,или обобщено на ищцата ще се присъдят като разноски сумата от 660,00 лева.

С молба, постъпила в КРС с вх. №2415/2025 г. ищцата е депозирала искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като допълнително й се присъди и сумата от 390 лв.

Ответникът в първоинстанционното производство, чрез пълномощника си е заел становище, че молбата е неоснователна.

Постъпила е молба и от ответното дружество с правно основание чл. 248 от ГПК, с която е било заявено искане за намаляване на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на упълномощеното адвокатско дружество.

В отговор на тази молба Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“ е навело доводи, че молбата е неоснователна.

С атакуваното определение първостепенният съд е оставил без уважение молба с вх.№ 2415/26.02.2025 г. от М. Д. Й., чрез пълномощника й Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“, представлявано от управителя Димитър Мирославов Милев, на основание чл.248, ал.1 ГПК съдът да измени постановеното по делото Решение №162 от 10.02.2025 г., в частта за разноските.

Оставена без уважение е и молба с вх.№ 2931/10.03.2025 г. от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1324, р-н „Люлин“, ж.к. „Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 38, ет.2, ап.40-46, на основание чл.248, ал.1 ГПК съдът да измени постановеното по делото Решение №162 от 10.02.2025 г., в частта за разноските.

Против постановения съдебен акт е постъпила частна жалба само от М. Д. Й., чрез пълномощника й Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“, представлявано от управителя Димитър Мирославов Милев, в частта му, с която е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като присъди допълнителни разноски в размер на 390 лева за депозит за СТЕ над присъдените й 660 лева. В останалата част определението е влязло 3 в сила като необжалвано.

При тази фактическа установеност, настоящия съдебен състав споделя изводите на първостепенния съд за неоснователност на искането по чл. 248 от ГПК.

Съображенията за това са следните.

По указанията на чл. 81 от ГПК с всеки окончателен съдебен акт, съдът следва да се произнесе и по сторените от страните разноски. Правото да се претендират разноски е регламентирано с разпоредбата на чл. 78 от ГПК и безспорно съставлява едно имуществено субективно право. То е функция от изхода на спора относно предмета на делото – спорното материално право, а присъждането им по правило е свързано със санкционирането на едната страна за неправомерното въвличане на другата в съответното производство.

В случая по делото се установява, че съдът е изпълнил указанията на закона в изложения смисъл. Доколкото с исковата молба не са били наведени доводи, сочещи на необходимост от допускане на съдебна експертиза по въпросите за размера на шрифта в процесния облигационен източник, се налага извод, че е попълването на делото с доказателства в т.см. е било лишено от основание. Следва да се има предвид, че доказването в гражданския процес е уредено в ГПК производство по установяване на правнорелевантните факти, които са свързани с предмета на делото и водят до неговото изясняване. С нормата на чл. 153 от ГПК пък е изяснено, че на доказване подлежат спорните факти 1) от значение за решаване на делото и 2) връзките между тях. И т.к. в конкретиката на този спор се установява, че изясняването на делото чрез допускането на експертиза за установяване размера на шрифта няма посочените характеристики, но в същото време е свързано с разноски, следва да се приеме, че то не може да бъде за сметка на страна, която не е поискала допускането на такова доказателство, респ. не се и ползва от него, макар и при условията на чл. 78 от ГПК.

Процесуално укоримо в горния смисъл е действал и самият първоинстанционен съд, възприемайки за допустимо и основателно искането за допускане на експертиза в т.см., но грешките му не могат да имат негативни последици в правната сфера на ответната страна в случая.

Поради горното настоящият съдебен състав приема, че частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение - като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

По разноските пред настоящата инстанция:

Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, т.к. искане в този смисъл не е било поддържано, а и защото то няма характер на самостоятелно такова извън същинския процесуален спор – така Определение № 317 от 13.08.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 744/2020 г., II т. о., ТК, Определение № 136/19.03.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2580/2018 г., I т. о., ТК, Определение № 371/02.10.2019 г. на ВКС по гр. д.

№ 4383/2018 г., III г. о., ГК и мн.др.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №361 от 20.03.2025 г., постановено от състав на Районен съд – Кюстендил по гр. д. 1183 от описа на съда за 2024 г., с която е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като присъди допълнителни разноски в размер на 390 лева за депозит за СТЕ над присъдените й 660 лева, като 4