Решение № 417 от 20.03.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. София, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20231100900981 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК:

Образувано е по подадена пред СГС искова молба с вх. номер 48781 от 23.05.2023 г., въз основа на която ищецът – Р. И. А., в качеството си на синдик на „И.

90“ ООД, ЕИК **** е предявил срещу „И. 90“ ООД, ЕИК **** и Л. М. М., с ЕГН **********, при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване искове имащи правно основание, както следва : 1./ по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване недействителност по отношение кредиторите на „И. 90“ ООД, ЕИК **** на извършената продажба с приобретател – Л. М. М. осъществена чрез сключване на договор, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот в груб строеж № 175/07.04.2021 г., по силата на която сделка е прехвърлено правото на собственост върху 1/10 идеална част недвижим имот изграден до нИ. „груб строеж“ МАГАЗИН 4.1., намиращ се в гр. София, Столична община, на североизточния ъгъл на ул. „Алабин“ и ул. „**** I” на втори търговски етаж със застроена площ от 30,79 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***; 2./ по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване недействителност по отношение кредиторите на „И. 90“ ООД, ЕИК **** на извършената продажба с приобретател – Л. М. М. осъществена чрез сключване на договор, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот в груб строеж № 176/07.04.2021 г., по силата на която сделка е прехвърлено правото на собственост върху 1/10 идеална част недвижим имот изграден до нИ. „груб строеж“ МАГАЗИН 4.2., намиращ се в гр. София, Столична община, на североизточния ъгъл на ул. „Алабин“ и ул. „**** I” на втори търговски етаж със застроена площ от 19,18 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

В исковата молба ищецът твърди, че с Решение № 360 от 30.05.2022 г., постановено по в.т.д. № 214/2022 г. по описа на САС, XI-ти състав е открито производство по несъстоятелност на „И. 90“ ООД, обявена е неговата неплатежоспособност с приета начална дата на същата – 31.12.2015 г., съответно е назначен временен синдик и е постановена обща възбрана и запор върху имуществото 1 на дружеството. Това решение е вписано в ТРРЮЛНЦ към АВ на 31.05.2022 г. С постановено впоследствие решение от 08.08.2022 г. състав на СГС е спрял на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ производството по несъстоятелност на „И. 90“ ООД, като това решение е вписано на 09.08.2022 г. в ТРРЮЛНЦ към АВ по партидата на дружеството. С друго решение от 07.12.2022 г. на СГС на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ е постановено възобновяване на производството по несъстоятелност на „И. 90“ ООД.

Допълва се, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „И. 90“ ООД е подадена на 27.02.2020 г.

На 07.04.2021 г. „И. 90“ ООД е встъпил в продажбено правоотношение, като се е разпоредил с притежавана от него 1/10 идеална част от недвижим имот изграден до етап – груб строеж / МАГАЗИН 4.1., намиращ се в гр. София, Столична община, на североизточния ъгъл на ул. „Алабин“ и ул. „**** I” на втори търговски етаж със застроена площ от 30,79 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***/ в полза на ответника – М., като последния е поел задължение да заплати продажна цена в размер на сумата от 7 394 лв. в деня на изповядването на сделката. Удостоверяване за извършване на плащане на тази цена отсъствало в нотариалния акт, като не се откривали и други платежни документи, от които да се съди за изпълнение на така поетото задължение от купувача-ответник.

Отново на 07.04.2021 г. „И. 90“ ООД е встъпил в продажбено правоотношение, като се е разпоредил с притежавана от него 1/10 идеална част от недвижим имот изграден до етап – груб строеж /МАГАЗИН 4.2., намиращ се в гр. София, Столична община, на североизточния ъгъл на ул. „Алабин“ и ул. „**** I” на втори търговски етаж със застроена площ от 19,18 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***/ в полза на ответника – М., като последния е поел задължение да заплати продажна цена в размер на сумата от 4 606 лв. в деня на изповядването на сделката. Удостоверяване за извършване на плащане на тази цена отсъствало в нотариалния акт, като не се откривали и други платежни документи, от които да се съди за изпълнение на така поетото задължение от купувача-ответник.

Поддържа се, че извършените две възмездни сделки увреждат интересите на кредиторите на масата на несъстоятелността на „И. 90“ ООД, защото като резултат от тях е налице съществен дисбаланс в стойността на разменените между страните престации. Даденото от продавача значително надвишава даденото от купувача, тъй като уговорените продажни цени са значително по-ниски от пазарните такива към момента на изповядване на сделките.

След връчване на препис от ИМ на ответника - „И. 90“ ООД последния не е депозирал в срока по чл. 367 ГПК отговор по нея.

Вторият ответник – Л. М., чрез процесуалния си представил по делото – адвокат Ж. е депозирал писмен отговор по исковата молба. С него е посочено, че предявените за разглеждане с нея искове са допустими, но по същество те са неоснователни. Сочи се, че исковата молба не давала пълна картина на фактическите отношения развили се между двамата ответника по повод сключването на двете възмездни сделки, чиято относителна недействителност се преследва с предявените искове. Пояснява се, че двете продажбени сделки реализирани през 2021 г. са последица от изпълнение на два сключени между страните по тях още на 05.03.2001 г. предварителни договора за покупко-продажба и строителство на недвижими имоти, като с тях изпълнителят „И.

90“ ООД е поел задължение към Л. М. да изработи със собствени сили и средства МАГАЗИН 4.1 и МАГАЗИН 4.2 срещу договорена цена за първия от тях в размер на 29 307 щатски долара, съответно за втория от тях – 18 037 щатски долара. С договорите бил уреден и начина за плащане от възложителя – М., а именно : по договора за МАГАЗИН 4.1 сумата от 2 904 щатски долара към момента на 2 сключването му и 24 вноски, всяка с левова равностойност от по 968 щатски долара платими ежемесечно от 1-во до 5-то число на месеца, считано от 01.04.2001 г., както и последна остатъчна вноска в размер на левовата равностойност на 2 901 щатски долара при подписване на акт 16 и прехвърляне в нотариална форма на съответната 1/10 идеална част от правото на собственост върху магазина; по договора за МАГАЗИН 4.2 сумата от 1 804 щатски долара към момента на сключването му и 24 вноски, всяка с левова равностойност от по 601 щатски долара платими ежемесечно от 1-во до 5-то число на месеца, считано от 01.04.2001 г., както и последна остатъчна вноска в размер на левовата равностойност на 1 809 щатски долара при подписване на акт 16 и прехвърляне в нотариална форма на съответната 1/10 идеална част от правото на собственост върху магазина. При тези уговорки между страните по предварителните договори от ответника – М. се изтъква, че при сключването на окончателните такива през 2021 г. остатъчната цена за придобиване на идеалните части от правото на собственост върху двата обекта е дори по висока от предвидената.По всеки от договорите за продажба ответникът поддържа да е извършвал регулярно плащане на договорените вноски, а остатъчната цена била заплатена от него в качеството му на купувач на 13.05.2021 г., като за същата разполага с издадени му от продавача касов бон и фактура. Настоява се, че цената на придобиване на идеалните части от купувачаответник трябва да се разглежда в контекста, дали е пазарна не към момента на сключване на окончателните договори, а към момента на сключването на предварителните договори – тоест към 05.03.2001 г. Към уговорената продажна цена в случая трябвало да се причисли и пропуснатата от ответника – М. полза да реализира доход от отдаване под наем на уговорената по предварителните договори идеална част от два магазина, която също има определена парична стойност за периода от 31.05.2003 г. до 05.08.2022 г. /което е 19 г., 4 м. и 5 д./. Допълва се и това, че при преценка за стойността на продадените с атакуваните сделки идеални части трябва да се отчита и това какъв е обекта на продажбата – идеални части, а не цялата собственост, съответно и това, че останалата част от собствеността върху магазините 9/10 идеални части се притежава от ответника. При тези съображения се оспорват твърденията на ищеца, че по двете сделки продавачът - „И. 90“ ООД не бил получил еквивалентна насрещна престация от купувача – М., като даденото значително надхвърляло полученото и с това се нарушавал интереса на кредиторите в производството по несъстоятелност. Освен това според ответника – М. двете оспорвани разпоредителни сделки не били сключени между страните в подозрителния 2-годишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, доколкото обещанието за прехвърляне на идеалните части датирало от 2001 г. и било скрепено със сключването на двата предварителни договора. Настоява се за решение, с което предявените искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ да се отхвърлят от съда. Иска се и присъждане на разноските направени от ответника за защитата му в производството пред настоящата инстанция.

На основание чл. 372 ГПК ищецът А. действащ в качеството си на постоянен синдик на „И. 90“ ООД е депозирал допълнителна искова молба, с която е потвърдил, че продължава да поддържа предявените за разглеждане преферентни искове.

Поддържа се, че за уважаване на предявените искове следва да се отчита, като меродавен момента на изповядване на разпоредителните сделки пред нотариус, което е действие реализирало се след подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, както и след възприетата с решението за откриване на производството по несъстоятелност дата на неплатежоспособността на длъжника – 31.12.2015 г. Аргумент за някакви различни изводи не можел да бъде извеждан от това, че страните са подписали предварителни договори за прехвърлянето на тези идеални части от магазини през 2001 г. Без правно значение за реализиране фактическия състав по чл. 647, ал. 1, т 3 ТЗ било и това, че ответника- М. е притежавал останалата част от идеалните части върху двата магазина 3 към момента на изповядване на атакуваните сделки за продажба на по 1/10 идеални части. Продължава да се поддържа, че уговорената с двата нотариални акта продажна цена за прехвърляне на идеалните части от двата магазина е значително по-ниска от действителната им пазарна стойност на продаваното имущество към 07.04.2021 г.

Касае се до имущество струващо в пъти повече от стойността, която е уговорена за цена по двете сделки и която е заплатена от купувача по тях. Това прави сделките уреждащи интересите на кредиторите на масата на несъстоятелността на „И. 90“ ООД.

На 25.09.2023 г. втория ответник – Л. М., чрез процесуалния си представил по делото – адвокат Ж. е депозирал допълнителен отговор по делото. С него се поддържат изцяло вече въведените с отговора на ИМ възражения по предявените за разглеждане искове. Акцентира се над това, че преценката за наличие или липса на ощетяване на кредиторите трябва да се прави при отчитане момента на сключване на предварителните договори и пазарните цени на обектите тогава, а не към момента на сключване на окончателните такива. Това е така, защото последните са обективно продължение на поет от продавача ангажимент за продажба на идеалните части от двата магазина при уговорените условия с предварителните договори. При това положение не можело да се правят заключения за ощетяване на кредиторите на масата на несъстоятелността сформирана при продавача. С оглед сключените между ответните страни предварителни договори, които са действали между тях през целия период от 2001 г. до 2021 г., защото няма данни те да са били разваляни за продавача е съществувала пречка да се разпореди с правата върху 1/10 идеални части от двата магазина в полза на лице различно от купувача по предварителните договори – М..