Решение № 180 от 30.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Велико Търново, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500088 по описа за 2024 година

С Решение № 483/13.12.2023 год. по гр. д. № 36/2023 г. Плевенският окръжен съд признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 ГПК и чл.

430 ТЗ, че М. П. П. от гр. Плевен дължи на „Алианц Банк България“АД - гр. София сумата от 86 526,43 лв., от която главница в размер на 60 525,90 лв., като за разликата до 60 625,90лв. или за 100 лв. главница отхвърлил иска като неоснователен; договорни лихви в размер на 8 376,73 лв. за периода от 25.10.2016 г. до 16.01.2018 г., неустойка за просрочена лихва в размер на 691,09 лв. за периода от 25.10.2016 г. до 16.01.2018 г., преструктурирани лихви и неустойки в размер на 16 932,71 лв., като за разликата до 17 032,71лв. или за сумата от 100 лв. отхвърлил иска като неоснователен, заедно със законната лихва върху главницата от 60 525,90 лв., считано от 17.01.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т. 2 ГПК № 310/18.01.2018 г. по ч. гр. д. № 438/2018 г. на ПлРС.

Осъдил на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК М. П. П. да заплати на „Алианц Банк България“АД разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 438/2018 г. на ПлРС в размер на 1 932,85 лв. и разноски за исковото производство по настоящото дело в размер на 6 690,57 лв.

Въззивна жалба против решението в частта, с която предявените искове са уважени, е подадена от ответника М. П. П. чрез назначения на осн. чл. 46, ал. 7 от ГПК 1 особен представител адв. Н. И.. Неправилно съдът е приел за неоснователно направеното възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит. По договора не е прилагана договорна лихва, с която ответникът се е съгласил, тъй като той не е уведомяван за промените в БЛП. Поддържа доводите си за нищожност на чл.

5.1., чл. 6 и чл. 8 от договора като неравноправни по см. на чл. 143, т. 9, 10 и 12 от ЗЗП (в редакция към датата на сключване на договора). Счита за неравноправни и клаузите на чл. 5.3. и чл. 5.4. от договора. Липсват погасителни планове към анекс 1 и анекс 2.

По отношение на претенцията за лихви в размер на 16 932.71 лв., представляваща преструктурирани лихви, счита същата за неоснователна, тъй като представлява сбор от претендирани на различно основание суми, без да са конкретизирани. Моли съда да отмени обжалваното решение. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. И..

В писмения си отговор въззиваемият-ищец „Алианц Банк България“АД чрез юрисконсулт Хр. Владова заема становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Доводите са поддържат в съдебно заседание от пълномощника юрисконсулт Хр. К..Направено е искане за присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Предмет на разглеждане са установителни искове по чл. 422 от ГПК за съществуване на вземанията на ищеца „Алианц Банк България“ АД по Договор за кредит „Жилище“ №22090/21.03.2007 г. към кредитополучателя М. П. П. в размер на 60 625,90 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното изплащане; 8 376,73 лв. лихви за забава за периода 25.10.2016 г. - до 16.01.2018 г., 691,09 лв. санкционираща лихва за периода 25.10.2016 г. – до 16.01.2018 г.; 17 032,71 лв. преструктурирани лихви и неустойки за периода 25.10.2016 г. – до 16.01.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 310/18.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д.

№ 438/2018 г. на ПлРС.

Съдът е уважил исковете както следва: за 60 525,90 лв. главница, ведно със законната лихва от 17.01.2018 г. до окончателното изплащане; за 8 376,73 лв. договорни лихви за периода от 25.10.2016 г. до 16.01.2018 г., за 691.09 лв. неустойка за просрочена за периода от 25.10.2016 г. до 16.01.2018 г., за 16 932,71 лв. преструктурирани лихви и неустойки.

В частта, с която са отхвърлени исковете за главница в размер на 100 лв. и за преструктурирани лихви и неустойки в размер на 100 лв., решението не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.

2

Установена по делото е следната фактическа обстановка:

С Договор № 22090/21.03.2007 г. за кредит „Жилище“ „Алианц Банк България“ АД (тогава с наименование ТБ „Алианц България“ АД) е предоставила на М. П. П. кредит в размер на 80 000 лв., който ще бъде използван за пълно погасяване на ипотечен кредит в размер на 57 560.36 лв. към „Райфайзенбанк (България)“ АД и на дълг към същата банка по кредитна карта в размер на остатъка от 1 556.34 лв., а останалата част от отпуснатия кредит - за ремонт на апартамента, ипотекиран към „Райфайзенбанк (България)“ АД.

Крайният срок за погасяване на кредита е 25.03.2025 год. Погасяването се извършва на вноски съгласно погасителен план – приложение № 3 към договора, подписан от двете страни.

За обезпечаване на вземането на банката е учредена договора ипотека върху недвижим имот в гр. Плевен.

Уговорено е за ползвания кредит кредитополучателят да заплаща годишна лихва, формирана от базов лихвен процент (БЛП), определян периодично от Управителния съвет на банката, плюс надбавка от 1.55. Определената годишна лихва се намалява с 1.7 пункта съгласно решение на кредитния съвет. Годишната лихва към деня на подписване на договора е в размер на 7.95% и е дължима ежемесечно на 25-то число (чл. 5.1. от договора).

При просрочие на главницата е уговорено да се начислява наказателна надбавка над годишната лихва в размер на 10 пункта (чл. 5.3.)

Съгласно чл. 5.4. при просрочие на лихвите се начислява неустойка в размер на 10 пункта годишно върху неплатените лихви.

Уговорено е, че банката си запазва правото по своя преценка да променя по всяко време БЛП, ако преобладаващите пазарни условия налагат това, като кредитополучателят се счита уведомен за промяната с поставянето на уведомлението в паричните салони на банката (чл. 6). Банката има право да променя и „Тарифата за лихвите, таксите и комисионните“.

Съгласно чл. 19.1. банката има право да обяви за изискуемо цялото вземане при просрочие на погасителна вноска от над 30 дни.

Условията по кредита са предоговорени с няколко анекса към договора. С Анекс № 1/14.01.2010 г. е променен лихвеният процент на 8.9% и е предоставен гратисен период за погасяване на главницата, вноските са променени съгласно погасителен план, какъвто не е подписан. С Анекс № 2/25.02.2011 г. е уговорен гратисен период за главницата и погасителни вноски съгласно план, какъвто не е подписан. С Анекс № 3/27.01.2012 г. е удължен крайният срок на договора – до 25.02.2027 г. и е предоставен гратисен период за главницата, като е подписан погасителен план. С Анекс № 3

4/29.01.2013 г. кредитът е преструктуриран, като е формирана главница (от редовна и просрочена главница) в размер на 72 393.50 лв., разсрочено е издължаването на неустойката и просрочената лихва, като са подписани два погасителни плана (за преструктурираната главница и за лихви и неустойки); уговорен е гратисен период за главницата, срокът на договора е променен на 25.08.2032 г. и е намален лихвеният процент. С Анекс № 5/25.10.2013 г. е договорено преструктуриране на задълженията за лихви и неустойки, подписан е нов погасителен план, предоставен е гратисен период за главницата и е променен лихвеният процент. С Анекс № 6/26.08.2014 г. е извършено ново преструктуриране, като е разсрочено издължаването на лихвите и неустойките съгласно подписан погасителен план, предоставен е гратисен период за главницата и е променен лихвеният процент.

На 20.12.2017 г. до кредитополучателя М. П. П. е изпратено изявление за предсрочна изискуемост на кредита в размер на 96 312.27 лв., като е даден седемдневен срок за издължаване на сумите. Писмото е получено на 22.12.2017 г. от лице от домашните му.

Въз основа на подадено на 17.01.2018 г. заявление пред ПлРС в полза на банката е издадена Заповед № 310/18.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от същата дата по ч. гр. д.

№ 438/2018 г. за сумите: 70 665.68 лв. главница, ведно със законната лихва от 17.01.2018 г. до окончателното изплащане; 8 376.73 лв. лихва за забава за периода 25.10.2016 г. – 16.01.2018 г.; 691.09 лв. санкционираща лихва за периода 21.10.2016 г. – 16.01.2018 г.; 17 132.71 лв. преструктурирани лихви и неустойки за периода 24.11.2016 г. – 16.01.2018 г. и 1 937.32 лв. разноски.

Съобщението за издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК заповедният съд е указал на банката-взискател да предяви иск относно вземането си. Разпореждането е връчено на банката на 20.12.2022 г. Исковата молба е подадена на 13.01.2023 г. – в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

В периода 31.07.2018 г. – 02.07.2020 г. са сключени четири допълнителни споразумения с кредитополучателя, в които е договорено погасяване на задължението на вноски – различни по размер. По споразуменията кредитополучателят е платил сума в размер на 10 339.68 лв. общо.

В първоинстанционното производство е допусната съдебно-икономическата експертиза, която дава заключение, че размерът на дължимите суми, след приспадане на платената сума от 10 339.68 лв. по допълнителните споразумения, възлиза на 60 525.90 лв. главница; 8 376.73 лв. просрочена договорна лихва за периода 25.10.2016 г. – 16.01.2018 г.; 691.09 лв. неустойка за просрочена лихва за периода 25.10.2016 г. – 16.01.2018 г.; 16 932.71 лв. преструктурирани лихви и неустойки. Заключението е 4 изготвено въз основа на лихвените и други условия, така както са уговорени в договора и споразуменията към него.

Пред въззивната инстанция е допусната допълнителна експертиза по конкретно поставени от съда задачи. Според заключението, дължимите по договора суми според първоначално договорения лихвен процент от 7.95% годишна лихва и 17.95% наказателна лихва, първоначално договорените погасителни вноски, без да се отчита предоговарянето на дължимите суми (преструктурирането на лихвите и неустойката) и след приспадане на платените от кредитополучателя суми за целия период, са в следните размери към 17.01.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение): 59 651.03 лв. главница, 13 918.84 лв. договорна (възнаградителна) лихва; 3 931.82 лв. наказателна лихва върху главницата по чл. 5.3. и 1 374.61 лв. неустойка върху дължимите лихви. При същите изходни данни за първоначално уговорените условия по кредита относно лихвения процент и погасителните вноски, като се отчетат всички погашения, включително и погасената от ответника сума след подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в размер на 10 339.68 лв., вещото лице дава заключение, че размерът на дълга, ако с внесената сума се погаси главницата, както е направила банката, е следният: 49 311.35 лв. главница, 13 918.84 лв. договорна лихва; 3 931.82 лв. наказателна лихва и 1 374.61 лв. неустойка по чл. 5.4., или общо 68 536.62 лв.

Като съобразява първоначално договорените параметри на кредита и извършените погашения, вещото лице дава заключение, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 17.01.2018 г., непогасени са вноските по кредита за периода 25.09.2014 г. до 25.12.2018 г. (стр. 4 на допълнителното заключение).

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно:

Предявените искове по чл. 422 от ГПК за установяване вземането на ищеца „Алианц Банк България“ АД към ответника М. П. П. са частично основателни.