Решение № 1275 от 11.09.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1275 гр. Русе, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20234520104136 по описа за 2023 година

Ищецът ЧСИ В. Й. М. с рег.№ 833 и район на действие РОС, твърди, че против длъжника Р. А. А. било образувано изпълнително дело № 2016833040269 по описа на ЧСИ рег.№ 833 В. М. с район на действие РОС от взискателя „ВиК” ООД – Русе. Във връзка с изпълнителното дело длъжникът е платил извънсъдебно задължението си, за което ЧСИ е бил уведомен с молба от взискателя с вх.№ 26386/17.12.2018г. Изготвено било уведомление с изх.№ 1772/26.01.2022г. за дължимите и неплатени такси по т.31 от ТТРЗЧСИ в размер на 137.10 лева, за което е издадена сметка № 131786/26.01.2022г. и неплатени такси по т.3, т.5, т.9, т.11, т.20 и т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 639.92 лева с ДДС, за които е издадена сметка № 131787/26.01.2022г., съставена от ЧСИ В. Й. М. с рег.№ 833 и район на действие РОС. В уведомлението длъжника е предупреден, че сумата следва да бъде заплатена до 04.02.2022г. и че след изтичане на срока ще бъдат предприети действия по принудително събиране на сумата. На основание чл.79 от ЗЧСИ с цел събиране на такси по изпълнението ЧСИ е изготвил сметка № 131786/26.01.2022г. и сметка № 131787/26.01.2022г., които са приложени заедно с уведомлението. Съобщението до длъжника е приложено по делото като редовно връчено на основание чл.41, ал.2 от ГПК, тъй като при посещението на адреса от връчителя е установено по данни на съсед, че лицето е в чужбина и е залепил уведомление. До момента дължимата сума не е заплатена от страна на Р. А.. За дължимите и неплатени такси по сметка № 131786/26.01.2022г. и сметка № 131787/26.01.2022г. в общ размер 777.02 лева, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 1

2008/2023г. по описа на РРС. Била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и изпратена за връчване на Р. А.. Последния не е бил открит на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, поради което заповедта е била счетена за връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си, което той прави по настоящото дело. Длъжникът по изпълнителното дело Р. А. А. е починал на 19.08.2023г., като е оставил за свои законни наследници: Р. Р. А., К. Р. А., К. Р. А., В. Р. А. и Е. Р. А.. Последните са били конституилани като ответници по настоящото дело с определение № 4082/12.10.2023г. и на основание чл.60, ал.1 от ЗН следва да отговарят за задължението на своя наследодател, съобразно дяловете, които получават от наследството му. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, в качеството им на законни наследници на Р. А.

А. – починал на 19.08.2023г., че му дължат сумата от 777.02 лева, представляваща дължими и неплатени такси по сметка № 131786/26.01.2022г. и по сметка № 131787/26.01.2022г по изп.дело № 20168330400269 по описа на ЧСИ В. Й. М. с рег.№ 833 и район на действие РОС, съобразно дяловете от наследството, които получават от своя наследодател, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 18.04.2023г. до окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 2008/2023г. по описа на РРС. Претендира направените по настоящото дело разноски, както и разноските направени по заповедното производство.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.

Ответниците Р. Р. А., К. Р. А., К. Р. А., В. Р. А. и Е. Р. А., в качеството им на законни наследници на Р. А. А. – починал на 19.08.2023г., призовани по регистрираните им постоянен и настоящ адреси не са били открити. Назначеният им особен представител оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че по заповедното производство е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. На 17.12.2018г. всискателят по изпълнително дело № 20168330400269 по описа на ЧСИ В. Й. М. с рег.№ 833 и район на действие РОС, е уведомило ЧСИ, че на 06.12.2018г. длъжникът е извършил извънсъдебно плащане към „ВиК” ООД – Русе в размер на 1 913.49 лева и в тази връзка взискателят е направил искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.2 от ГПК, което е видно от приложеното към исковата молба уведомително писмо с вх.№ 26386/17.12.2018г. Това изявление доказва, че взискателят е удоволетворен изцяло и същият е получил не само изпълнение по изпълнителния лист, но и за направените разноски в изпълнителното производство, тъй като е получил плащане с 496.42 лева повече от дължимото по изпълнителния лист. Предвид това ЧСИ е следвало да уважи молбата на взискателя за прекратяване на изпълнителното дело и на основание чл.433, ал.2 от ГПК да прекрати същото. Вместо това и 4 години по-късно ЧСИ е решил да претендира неоснователно суми, които не му се дължат. Твърди и че на следващо място, на основание 2 чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство е прекратено, тъй като взискателят в продължение на 2 години не е поискал извършване на нови изпълнителни действия.

Последното поискано от взискателя извършване на изпълнителни действия е от 28.03.2016г.

/видно от приложената в заповедното производство молба от „ВиК” ООД – Русе до ЧСИ В.

М. с рег.№ К-2258/28.03.2016г./. Взискателят в продължение на 6 години не само не е искал извършване на нови изпълнителни действия, но и преди 4 години – на 17.12.2018г. с уведомително писмо с вх.№ 26386/17.12.2018г. е поискал от ЧСИ да бъде прекратено изпълнителното производство, поради плащане на дълга по него. Ето защо, издадените от ищеца сметки по чл.79 от ЗЧСИ не са породили действие, тъй като са били издадени след настъпилата по силата на закона перемпция на изпълнителното производство. Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, когато взискателят в продължение на две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на прекратяване. Съобразно задължителните указания на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно значение. Прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право. Искът е неоснователен и на още едно основание, а именно: Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЧСИ за събиране на таксите по изпълнението следва да се изготви сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от ЧСИ, единият от които се връчва на задълженото лице. Тази норма е императивна и задължава ЧСИ да спази както изискванията за форма, така и изискването на връчване на сметката на задълженото лице. Произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в изпълнителното производство е действие на изпълнение на общия принцип за отговорност за разноски – т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди, което подлежи на обжалване. На обжалване подлежи сметката за разноски, изготвена от съдебния изпълнител при предприемане на действия по принудително изпълнение, сметката за допълнителни разноски и постановлението за определяне на неплатените разноски при приключване на принудителното изпълнение. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност и да обжалва пред съда сметката за разноски. Затова връчването на сметката на длъжника е задължително преди подаването на заявление по чл.410 от ГПК пред съда. В настоящия случай това условие не е изпълнено, тъй като лицата по чл.46 от ГПК могат да получат съобщението до адресата само ако са съгласни да го приемат / ако бъдат намерени на адреса.

Сметката не е редовно връчена на ответниците и по реда на чл.40, ал.2 от ГПК, тъй като по делото няма данни те да са били предупредени за тези последици с поканата за доброволно изпълнение. Невръчването на сметката и лишаването на ответниците от възможността да я обжалват пред съда са пречка за уважаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.79, ал.3 от ЗЧСИ. На това основание твърдението в исковата молба, че ответниците дължат процесната сума, се явява недоказано, а предявеният установителен иск – неоснователен. Освен това прави и възражение, че претендираните от ищеца суми са погасени по давност, поради което ответниците по делото не ги дължат.

3

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Против длъжника Р. А. А. било образувано изпълнително дело № 2016833040269 по описа на ЧСИ рег.№ 833 В. М. с район на действие РОС от взискателя „ВиК” ООД – Русе.

Във връзка с изпълнителното дело длъжникът е платил извънсъдебно задължението си, за което ЧСИ е бил уведомен с молба от взискателя с вх.№ 26386/17.12.2018г. Изготвено било уведомление с изх.№ 1772/26.01.2022г. за дължимите и неплатени такси по т.31 от ТТРЗЧСИ в размер на 137.10 лева, за което е издадена сметка № 131786/26.01.2022г. и неплатени такси по т.3, т.5, т.9, т.11, т.20 и т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 639.92 лева с ДДС, за които е издадена сметка № 131787/26.01.2022г., съставена от ЧСИ В. Й. М. с рег.№ 833 и район на действие РОС. В уведомлението длъжника е предупреден, че сумата следва да бъде заплатена до 04.02.2022г. и че след изтичане на срока ще бъдат предприети действия по принудително събиране на сумата. На основание чл.79 от ЗЧСИ с цел събиране на такси по изпълнението ЧСИ е изготвил сметка № 131786/26.01.2022г. и сметка № 131787/26.01.2022г., които са приложени заедно с уведомлението. Съобщението до длъжника е приложено по делото като редовно връчено на основание чл.41, ал.2 от ГПК, тъй като при посещението на адреса от връчителя е установено по данни на съсед, че лицето е в чужбина и е залепил уведомление.

За начислените такси по сметка № 131786/26.01.2022г. и сметка № 131787/26.01.2022г. в общ размер 777.02 лева, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 2008/2023г. по описа на РРС. Била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и изпратена за връчване на Р. А.. Последния не е бил открит на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, поради което заповедта е била счетена за връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си, което той е направил по настоящото дело.

Длъжникът по изпълнителното дело Р. А. А. е починал на 19.08.2023г., след предявяването на настоящия положителен установителен иск, което е станало на 07.08.2023г., като е оставил за свои законни наследници: Р. Р. А., К. Р. А., К. Р. А., В. Р. А. и Е. Р. А.. Последните са били конституирани като ответници по настоящото дело с определение № 4082/12.10.2023г. и на основание чл.60, ал.1 от ЗН за да отговарят за задължението на своя наследодател, съобразно дяловете, които получават от наследството му.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който ищеца цели да установи, че ответниците в качеството им на законни наследници на длъжник по изпълнително дело, му дължат парична сума за дължими и неплатени такси по образуваното изпълнително производство въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично 4 задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а длъжникът Р. А. не е бил открит на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, поради което заповедта е била счетена за връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си, което той е направил по настоящото дело. Разгледан по същество, същият се явява основателен.