Решение № 839 от 08.12.2017, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ /08.12.2017 r. гр. Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН

АТАНАСОВ при секретар Капка Микова, като разгледа докладваното от съдията

Павлова въззивно търговско дело №

766 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 1012/13.03.2017 год., постановено по гр.дело № 6862 по описа за 2016 год., поправено с решение № 2043/18.05.2017 год., ВРС – 18-ти състав е приел за установено в отношенията между страните, че Т.Г.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** „САВАНА-ЕКО“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Варна, ул. „Охрид“ №26, партер, представлявано от Т.Г.Т. с ЕГН **********, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „САВАНА“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз

Борис І“ №70, ет.1, ДЪЛЖАТ

РАЗДЕЛНО НА С.С.Б. – регистриран земеделски производител с ЕГН ********** и с адрес: ***, сумите, както следва: от по 1 250лв., представляваща ½ част от неплатен остатък в общ размер от 2 500лв. от задължение по фактура №107/28.03.2014г. на обща стойност 3000 лева, от по 193.43лв., представляваща

½ част от лихва за забава върху главницата за периода от 16.08.2014г. до

22.02.2016г., цялата в размер на 386.85лв., от по 1560лв. представляваща

½ част от неплатен остатък в общ размер от 3 120лв. от задължение по фактура №109/28.03.2014г. от по 302.21лв. , представляваща ½ част от лихва за забава върху главницата за периода от 29.03.2014г. до 22.02.2016г., цялата в размер на 604.42лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 23.02.2016г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 998/24.02.2016г. по ч.г.д. № 2044/2016г. на ВРС, 10 състав, на основание чл.415 от ГПК, като е отхвърлил иска на С.С.Б. – регистриран земеделски производител с ЕГН ********** и с адрес: ***, против Т.Г.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** „САВАНА-ЕКО“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Варна, ул.

„Охрид“ №26, партер, представлявано от Т.Г.Т. с ЕГН **********, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „САВАНА“ с ЕИК

********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис І“ №70, ет.1, за приемане за установено, че длъжниците дължат разделно на ищеца, по ½ част от следните суми: сумата от 2 800лв., представляваща неплатен остатък от задължение по фактура

№100/12.02.2014г. на обща стойност 6000 лева и сумата от 434.06 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 4800 лева за периода от 15.08.2014г. до 22.02.2016г.;

0.70 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 2500 лева по фактура №107/28.03.2014г. и за периода от 15.08.2014г. до

16.08.2016г.

0.86 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 3 120лв., по фактура №109/28.03.2014г. и за периода от 28.03.2014г. до 29.03.2016г. сумата от 3 120лв., представляваща задължение по фактура №111/03.06.2014г. и сумата от 483.66 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.08.2014г. до 22.02.2016г.; ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 23.02.2016г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 998/24.02.2016г. по ч.г.д. № 2044/2016г. на ВРС, 10 състав, на основание чл.415 от ГПК, като е разпределил отговорността за разноски в заповедното и исковото производство съобразно уважената, респективно отхвърлената част от исковете.

Недоволни от горното решение са останали ответниците по делото Т.Г.Т. и „САВАНА-ЕКО“ ЕООД, които по реда на чл. 258 и сл. от ГПК обжалват така постановеното решение, в частта, с която е уважен предявения иск, с твърденията за постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. По същество, доводите в жалбата се заключават до неправилност и необоснованост на извода на съда за осъществена доставка по процесните фактури, с оглед оспорените документи и липсата на категорична привръзка на представените товарителници с фактурите, чиято стойност се претендира. Настоява се за отмяна на първоинстанционния акт в обжалваната му част и присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна С.С.Б. депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Позовава се на трайните търговски отношения между страните и получаването на товарителниците от страна на Т.. Моли за потвърждаване на съдебното решение в тази му част и присъждане на сторените разноски.

Подадена е и въззивна жалба от С.С.Б. срещу постановеното от първостепенния съд решение в отхвърлителната му част. Излага се, че същото е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и е явно необосновано. Излага, че съдът не се е съобразил с издадените от ищеца фактури и трайните търговски взаимоотношения между страните, като обвързаността на ДЗЗД „Савана“ с облигационното правоотношение и трайните търговски отношение се потвърждава както от извършените плащания по предходни фактури, така и частично плащания по процесните фактури. С оглед представените доказателства твърди, че е извършил главно и пълно доказване на наличието на договорна връзка, по силата на която е извършил процесните доставки както на ДЗЗД-то, така и на посочени от него трети лица и моли за уважаване на иска в отхвърлителната му част, ведно с присъждане на разноски..

В с.з. по същество, всяка от страните по спора, поддържа подадената от него въззивна жалба и оспорва тази на насрещната страна.

За да се произнесе по спора, настоящият състав на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК от С.С.Б. против Т.Г.Т. и „Савана-Еко“ ЕООД, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „САВАНА“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.

„Княз Борис І“ №70, ет.1, за приемане за установено, че длъжниците дължат разделно на ищеца, сумата от 11 540.00 лева, представляваща задължение произтичащо от неплатена доставка по фактури за продажба на течен тор „Лумбикол“, както и сумата от 1 910.55 лева, представляваща дължими лихви за забавено плащане, както следва: сумата от 2 800 лв., представляваща неплатен остатък от задължение по фактура № 100/12.02.2014 год. на обща стойност 6000 лева и сумата от 434.06 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 2800 лева за периода от 15.08.2014 год. до 22.02.2016 год., сумата от 2 500 лв., представляваща неплатен остатък от задължение по фактура № 107/28.03.2014 год. на обща стойност 3000 лева и сумата от 387.55 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 2500 лева за периода от 15.08.2014 год. до 22.02.2016 год., сумата от 3 120 лв., представляваща задължение по фактура № 109/28.03.2014 год. и сумата от 605.28 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 28.03.2014 год. до 22.02.2016 год., сумата от 3 120 лв., представляваща задължение по фактура № 111/03.06.2014 год. и сумата от 483.66 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.08.2014 год. до 22.02.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 998/24.02.2016г. по ч.г.д. № 2044/2016г. на ВРС, 10 състав.

Твърди се в сезиралата съда искова молба, че през есента на 2013 год. ответницата Т.Т. е установила контакт с ищцата с оглед доставката и продажбата на червени калифорнийски червеи, като от месец февруари 2014 год. същата е започнала да прави поръчки за доставки и продажба на течен тор „Лумбрикол“ за ДЗЗД „Савана“. Излага се, че още в началото на отношенията между страните същите са договорили всички съществени параметри по доставката и поръчката на продуктите – поръчка по телефона от Т., издаване на фактура в деня на изпращане на стоката по куриер, доставка на стоката – по куриерска фирма, плащане – при получаване на стоката по банков път. Сочи се, че през месеците февруари и март 2014 год. е имало няколко поръчки за доставка на „Лумбрикол“ за ДЗЗД „Савана“, по част от които доставки страните са уговорили плащането на цената на две вноски – 20 % от стойността на стоката, платима към датата на издаване на фактурата и остатъкът – до 15.08.2014 год.Така, през месеците февруари и март 2014 год. на ответното дружество са били издадени общо 9 броя поръчки от течния тор, като за голяма част от издадените общо 9 фактури са постъпили плащания по банков път. Частично и изцяло незаплатени от ответника са останали сумата от 4 800 лева, обективирана във фактура № 100/12.02.2014 год. на стойност 6 000 лева за доставката на 2000 л. „Лумбрикол", от които е платена с банков превод от длъжника на 13.02.2014 год. сума в размер на 1 200 лв., сумата от 2 500 лева,, обективирана във фактура № 107/28.03.2014 год. на стойност 3 000 лева за доставката на 1000 л. „Лумбрикол", от които е платена с банков превод от длъжника на 04.04.2014 год. сума в размер на 500 лв., сумата от 3 120 лева, обективирана във фактура № 109/28.03.2014 год. на стойност 3 120 лева за доставката на 1000 л. „Лумбрикол" и 1 бр. бидон, останала изцяло неизплатена и сумата от 3 120 лева, обективирана във фактура № 111/03.06.2014 год. на стойност 3 120 лева за доставката на

1000 л.

„Лумбрикол" и 1 бр. бидон, останала изцяло неплатена.

Излага се, че поради непостъпилото в уговорения срок /15.08.2014 год./ плащане ищцата е отправяла многократни покани към ответницата, но в резултат от тях е постъпило едно частично плащане на 21.10.2014 год. в размер на 2 000 лева, без посочване на основанието за него, поради което и ищцата е отнесла същото към най-обременителното за длъжника – фактура № 100/12.02.2014 год., от която се претендира като дължима сумата от 2 800 лева.

В срока по чл.131 ГПК, ответниците депозират писмен отговор, в който исковете се оспорват като неоснователни. Оспорват се наведените твърдения за наличието на трайни търговски отношения между страните, за извършвани доставки и за вземания по тях. Твърди се, че страните са водили преговори във връзка с доставката на посочените стоки, но предвид непредставяне на необходимите документи /сертификати и разрешителни/ от страна на ищцата до взаимоотношения между тях не се е стигнало. Оспорва се получаването на представените фактури.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

В обхвата на така очертаната проверка от въззивния съд, настоящият състав намира обжалваното решение за валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда и за допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. Предявеният с правно основание в чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК иск е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното по ч.гр.д. № 2044/2016 год. по описа на РС-Варна.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение. Следователно, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи вземането си срещу длъжника /ответник/.