Протоколно определение № 70 от 11.03.2025, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 70 гр. Варна, 11.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Н. Грънчев

Членове:

Павлина Г. Димитрова

Ангелина Й. Лазарова при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева и прокурора Р. М. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно наказателно дело № 20253000600082 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 12:35 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура Варна се явява прокурор ГЕОРГИЕВА Жалбоподателят Е. Г. Г., редовно призован, явява се лично, като се води от органите на РД „Охрана“ Варна, представлява се от адв. Е. Ф. от АК – Варна, назначена за служебен защитник в хода на ДП.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Няма да представям нови доказателства. Нямам искания за отводи към състава на съда.

АДВ.Ф.: Да се даде ход на делото, няма да представям нови доказателства. Нямам искания за отводи към състава на съда.

ОБВ.Г.: Да се гледа делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА

ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ.Ф.: Уважаеми Апелативни съдии, моля да уважите жалбата и да определите по-лека мярка за неотклонение по отношение на подзащитния ми предвид на следното:

1

Целта на мярката за неотклонение е да се попречи на обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление. Първоинстанционният съд прави единствено този извод на законовата презумпция на чл.63, ал.2, т.3 от НПК, без да вземе другите относими по отношение на вземане на мярката за неотклонение доказателства, а именно обстоятелството, че същият е неосъждан, няма висящи производства, изключително младата възраст, тежкото детство което е имал, както и това, че същият е ученик в 11 клас.

Възможността да се укрие и извърши престъпление не следва да е хипотетична, а следва да са налице основания за реализиране на тази опасност. Считам, че целите на мерките за неотклонение, визирани в закона биха могли да бъдат постигнати и с по-леката мярка „домашен арест“, което с решение № 10 от 27.07.1992 г. по к.д.№ 13/1992 г. е приравнена с мярката задържане под стража. В този смисъл са и европейските стандарти, установени в чл.5, т.4 от ЕКЗПЧ, според която формата на задържане в домашен арест е приравнена на задържането под стража и се гарантира с тези стандарти. При вземане на Вашето решение, моля да имате предвид международния пакт за граждански права, в който е предвидено в чл.9, в сила за България от 1960 година, че лицата, очакващи да бъдат съдени не следва да бъдат задължително задържани, а следва да се взимат конкретни гаранции за възпиране възможността да извършват престъпления или да се укрият.

В този смисъл моля да постановите съдебния си акт, като най-вече дадете възможност на този млад човек да завърши дистанционно учебната година.

ЖАЛБ.Г.: Искам да кажа, че досега имам чисто съдебно минало, не съм извършвал престъпления и няма да се укрия, не излизам от страната, дори не напускам града. През целия си живот съм бил изолиран от сегашния свят, понеже не се виждам с част от него. Винаги съм помагал на хората, не съм искал да извърша подобни престъпления. Съжалявам за това, което съм извършил.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, аз считам, че подадената въззивна жалба е основателна и по други съображения, извън тези изложени от защитата, които допълнително ще посоча. Действително срещу обвиняемия е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.11, вр. чл.18 от НК, като от събраните до момента доказателства може да се направи 2 обосновано предположение, че той е съпричастен към извършването на това престъпление и това обосновано предположение се подкрепя от събраните, макар и в начален етап писмени и гласни доказателства - протоколи за разпити на свидетели, разпити на обвиняеми и СМЕ. За посоченото престъпление законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за срок от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна и наличието на законовата презумпция за опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление се предполага, ако от доказателствата по делото не се установява друго. И аз смятам, че в случая сме изправени пред тази хипотеза.

До момента събраните доказателства считам, че не сочат на опасност обв.Г. да се укрие или извърши престъпление, така както е посочил съда, свързано с повлияване на разследването и въздействието върху свидетели. Безспорно при нанасянето на побой от страна на другите обвиняеми по делото у него е възникнало намерението да не нанесе удари с нож в гърба на пострадалия, обаче от доказателствата по делото е установено, че възникването на инцидента и намерението за извършване на побой над пострадалия не е инициирано от страна на обв. Г., а от страна на другите обвиняеми по делото, които са имали активно поведение по неговото провокиране да дойде на среща и да бъде нападнат като нападението е извършено именно от другите.

Той се е включил в един по-късен етап и наистина има ексцес на умисъла за нанасяне на побой.

Обв.Г. е ученик в 11 клас, не е осъждан и до момента не е установено да има други регистрирани противообществени прояви, за което извършихме проверка в системата на прокуратурата. Същият е направил самопризнания в хода на проведеното ДП и подробно е обяснил целта и участието си за нападението на пострадалия като е посочил къде се намира оръжието на престъплението и изразил искрено съжаление за извършеното. Обвиняемият в разпита си е заявил за наличието на такова тежко детство, свързано със системно извършване върху него на домашно насилие от страна на неговия баща, което е указало негативно влияние върху развитието му. Считам, че с оглед неговата възраст, той е навършил пълнолетие месеци преди извършване на това деяние, че спрямо него биха могли да бъдат постигнати целите посочени в чл.57 от НПК с налагане на мярка за неотклонение домашен арест с електронно наблюдение. В този смисъл моля за Вашето произнасяне.

3

ОБВ.Г.: Искам домашен арест.

Съдът се оттегля на тайно съвещание

Съставът на Варненския апелативен съд след съвещание намира следното.

Предмет на проверка е определение на ВОС, с което спрямо обв.Г. е взета мярка за неотклонение задържане под стража. Спрямо обвиняемият е повдигнато обвинение по чл.116, ал.1, т.11 от НК, което престъпление се наказва с лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Първоинстанционният съд е съобразил събраните до момента доказателства, от които е направил извода за наличие на първата предвидена в закона предпоставка за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража, а именно обосновано предположение за извършване на престъпление.

Това обосновано предположение е налично предвид на първо място, направено самопризнание от обвиняемия пред разследващия орган. Неговото самопризнание кореспондира и се подкрепя от обясненията на останалите обвиняеми и ВД по делото, както и показанията на свидетели. Т.е. налице са достатъчно доказателства за да се приеме, че обв.Г. е съпричастен към престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

За да се определи най-тежката мярка за неотклонение законодателят е предвидил освен наличието на тази предпоставка да съществува основателна опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

Настоящият съдебен състав намира, че е налична законовата презумпция на чл.63, ал.2, т.3 от НПК, при която предвидените наказания не по-малко от 10 години лишаване от свобода или друго по-тежко престъпление, предпоставят опасността от укриване или извършване на престъпление от обвиняемия. Само това е достатъчно да се заключи, че са налице необходимите от закона предпоставки за вземане спрямо обвиняемия на мярка за неотклонение задържане под стража.

Според настоящия състав, обаче са налице и обстоятелства, които водят към такива доводи, и това се данните по делото, че обвиняемите не за първи 4 път нападат и нанасят побой на лица с различна сексуална ориентация.

На следващо място, следва да се има предвид и многобройността на ударите нанесени от обвиняемия. Според СМЕ са нанесени 6 удара, които са довели до проникване в гръдната кухина, като всеки от тези удари би могъл да предизвика смъртта на пострадалия. Тези обстоятелства според настоящия състав водят до извода, че ако бъде с друга мярка за неотклонение обвиняемият може да извърши друго престъпно деяние.

Предвид всичко изложеното до тук, съдът намира, че определената от първоинстанционния съд първоначална мярка за неотклонение е съобразена със закона, определението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от съдебно заседание на 05.03.2025 г. по ЧНД № 321/25 г. на Окръжен съд Варна, обективирано в протокол Рег.№ 260/06.03.2025 г., с което на Е. Г. Г., ЕГН **********, е взета мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, обвиняем по д.п. № 331/2025 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 13.00 часа.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Секретар: _______________________

5