Решение № 2684 от 30.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2684 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100508281 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от В. В. В., Н. В. В., С. В. В. и М. С. В. срещу решение № 6738/02.05.2023Г. постановено по гр.д. № 8281/2023г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 55 състав, в частта, с което са уважени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД и са осъдени да заплатят разделно, всеки съответна част / В. В. В., Н. В. В., С. В. В. – по1/8 и М. С. В. - 5/8/, както следва:

- сумата от 2595,93 лв. – цена за топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Красна поляна, бл.**** аб.№139770 за периода м01.02.2019г. – 30.04.2020г.,ведно със законната лихва считано от 09.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането;

-сумата от 440,00 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горепосочената главница за периода от 15.09.2019г. – 07.02.2022г..;

- сумата от 47,35 лв. - цена на услуга за дялово разпределение за периода 01.01.2019г. – 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 09.03.2022г. до окончателното плащане. както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по делото.

В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционният съд е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд необосновано и при неправилна преценка на доказателствата по делото е приел, че ответниците имат качеството на „потребители на топлинна енергия“ за процесния период и относно посочения исковата молба обект. Посочват, че липсва установено при пълно и главно доказване, че ответниците са собственици или вещни ползватели на топлоснабдения имот. Сочат, че поради неизпълнение на доказателствената тежест разпределена на ищеца и с оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло.

1 от представения нотариален акт се установява единствено, че е вещен ползвател на ½ идеална част от топлоснабдения имот, като по никакъв начин не се установява, че е собственик или ползвател на останалата ½ идеална част, независимо от отбелязването в нотариалния акт, че си запазва правото на позване върху целия имот. Счита, че исковете за услуга дялово разпределение и обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия на неоснователни. Твърди, че липсва основание за присъждане на сумата за дялово разпределение на ищеца, същата би се дължала на съответния търговец, с когото е сключен договор за извършване на тази услуга. Посочва, че към дата 30.04 за всеки отоплителен сезон е налице прогнозна сума, а не по реално изразходвана топлинна енергия, поради което и върху същата не се начислява лихва, а липсва представена покана по чл.84 ал.2 от ЗЗД, която да постави ответника в забава. Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и исковете отхвърлени. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК подава писмен отговор, в който оспорва наведените във въззивната жалба довод за неправилно приложение на закона и счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Третото лице помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК , намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на цена на потребена топлинна енергия в топлоснабдено жилище апартамент №5 гр. София, ж.к. **** за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., мораторна лихва върху главницата за цена на незаплатена топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 07.02.2022г., цена на услуга дялово разпределение за периода 01.01.2019г. – 30.04.2020г., мораторна лихва за забава върху главницата за незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода 02.03.2019г. – 07.02.2022г.

Решението в частта, с което с частично са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД срещу ответниците В. В. В., Н. В. В., С. В. В. и М. С. В. искове, като необжалвано от страните, е влязло в законна сила.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорните въпроси, които очертават и предмета на въззивното производство са дали ответниците имат материална легитимация като „потребители“ на топлинна енергия за процесния период относно описания в исковата молба топлоснабден жилищен апартамент.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, като по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, настоящият състав намира следното:

В срока по чл.131 ГПК, както и във въззивната си жалба, ответниците изрично са оспорили твърдението в исковата молба, че имат качеството на „потребител на топлинна енергия“ и относно процесния топлоснабден имот.

2

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ/отм/, действал до 17.07.2012г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДЕКВР/КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ / и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Не е спорно, а и се установява от приложената справка за смърт и наследници, че ответниците са законни наследници на В.Д. В., починал на 13.03.2012г. – М. В. – преживяла съпруга и С., Н. и В. В.и – низходящи наследници /деца/. По делото е представен списък на етажните съсобственици в бл.26А, ж.к. Красна поляна, вх.А, където срещу апартамент е вписано името на наследодателя на страните, както и негов саморъчен подпис, неоспорен и с неустановена неавтентичност, както и декларация по чл. 14 от ЗМДТ, от която се установява, че наследодателя на ответниците към 1988г. е декларирал като собствен процесния апартамент за 1/2 идеална част, а останалата 1/2 идеална част – като собственост на неговата съпруга и М. В..

Тук е необходимо да се има предвид, че „пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Последните дават указание за основния факт само косвено, като установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с останалите доказателства, служат за установяване на основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник както на косвено, така и на пряко доказателство, като в гражданския процес не е даден приоритет на едни доказателствени средства пред други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 235 и чл. 12 от ГПК“, както изрично е синтезирано и обобщена непротиворечивата съдебна практика в решение № 86/20.04.2022г. по гр.д. № 4148/2021г.

IV г. о на ВКС.

Съобразявайки посоченото, както и:

-обстоятелството, че настоящото производство не е с предмет установяване на вещно право на собственост, при преценка писмените доказателства, а именно – цитираните по – горе частни писмени документи, както и текста в декларация по чл.14 от ЗМДТ от делото подписана от наследодателя на ответниците и чиято автентичност не е оспорена и оборена, част от изявленията от които представляват преки доказателства и с материална доказателствена сила спрямо неизгодните за ответниците факти и от които последните са обвързани /саморъчното удостоверяване от наследодателя на ответника/;

- че правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона /чл.77 от ЗС/ т.е. разпореждането с правото на собственост е положителен факт и което юридическо действие е формално – нотариална форма, при което при твърдение, че е извършено разпореждане с правото на собственост от титуляра вкл. и учредяване на вещно право на ползване в полза на друго лице, то това следва да бъде установено с представяне на съответния документ в нотариална форма. В настоящото производство ответниците 3 нито правят възражение, нито ангажират доказателства, че приживе техния наследодател се е разпоредил с правото на собственост върху миота или с идеална част от него или е налице разпореждане с правото на собственост от който и да от тях придобили същото по реда наследственото правоприемство; настоящият състав счита, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест по чл.154 ал.1 от ГПК да установи, че ответниците са носители на вещно право на ползване на процесния топлоснабден недвижим имот имат качеството на потребител на топлинна енергия.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора.

С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г. и вестник "19 минути", в сила от 12.03.2014 г., както и ОУ одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, бр.19/11.07.2016г.

Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая въззивникът не твърди, нито установява да е упражнил това право срещу Общите условия на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, поради което следва да се приеме, че ги е приел.