Решение № 7 от 09.01.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Първомай, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20245340100644 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от Т. Т. Т. срещу „Файненшъл България“ ЕООД за заплащане на сумата от 733,15 лв. (след извършено намаление на иска от 1059 лв. на 733,15 лв.), представляваща платено без правно основание възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство № ******* от 29.10.2020 г.

Ищецът Т. Т. Т. твърди, че на 29.10.2020 г. сключил с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем, по силата на който му била предоставена сумата от 1500 лв., при ГПР – 40,69 % и лихвен процент в размер на 35 %. На същата дата ищецът сключил с ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване плащането на задълженията по договора за паричен заем, за което ищецът се задължил да заплати възнаграждение в размер на 1059 лв., разсрочено на вноски всяка една в размер на 52,95 лв. Твърди, че изплатил възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, но не дължал същото. Счита, че не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора да е разписан действителният размер на годишния процент на разходите. В тази връзка намира, че уговореното възнаграждение за поръчител следвало да бъде включено при изчисляването на годишния процент на разходите. Поради това счита, че кредитната сделка била нищожна. Също така изразява становище, че била нищожна и уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител. Договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречало на добрите нрави и внасяло неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Отделно от това намира, че по договора за предоставяне на поръчителство длъжникът не получавал никаква престация, поради което бил нарушен принципът на справедливост. В случая 1 задължение на кредитира било да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, за да го предпази от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност. С уговарянето на възнаграждение за поръчител се прехвърлял рискът от неизпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността върху самия длъжник и водело до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Също така договорът за предоставяне на поръчителство бил акцесорен, поради което той би могъл да съществува единствено при валиден главен дълг. Тъй като договорът за паричен заем бил недействителен, не бил породил правно действие и сключеният договор за предоставяне на поръчителство. По тези съображения моли да бъде уважен предявеният иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с който се излагат съображения за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че полученото от ответника възнаграждение в размер на 733,15 лв. било получено на валидно правно основание.

Счита, че разпоредбите на ЗПК били напълно неотносими към този тип договори.

Уговореното между ответника и ищеца възнаграждение било насрещната престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредита. Този договор бил сключен единствено поради възлагане от ищцовата страна и то само при условие че ще получи уговореното възнаграждение. Поддържа се, че ответното дружество нямало интерес от сключването на безвъзмездни сделки. Също така счита, че не могло да се претендира нищожност на сделката поради недействителност на договора за кредит, тъй като не бил предявен иск със съответния предмет и страни. Акцентира, че недействителността на договора за паричен заем не се отразявала на действителността на договора за предоставяне на поръчителство, тъй като винаги оставало задължението за чистата стойност на кредита. Поддържа, че кредиторът нямал задължение да включва възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство при изчисляване размера на ГПР по договора за кредит. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства се установява, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № ******* от 29.10.2020 г., по силата на който последният предоставил на ищеца паричен заем в размер на 1500 лв., при срок на заема от 40 седмици, двуседмична погасителна вноска в размер на 86,05 лв., фиксиран годишен лихвен процент – 35 %, обща сума за връщане – 1721 лв. и годишен процент на разходите – 40,69 %. Съгласно чл. 4 от договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на посочените в договора изисквания; 2. банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или 3. одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Не се спори, че в изпълнение на задължението си по чл. 4 от договора за кредит заемателят е сключил с „Файненшъл България“ ЕООД на същата дата договор за предоставяне на поръчителство № *******, по силата на който ответникът се е задължил да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по 2 силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения по договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство заемателят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 1059 лв., платимо на вноски от по 52,95 лв., последните дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. В ал. 2 е предвидено задължение заемателят да заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, като съгласно ал. 3 „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на заемателя за плащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, както и всички други вземания на поръчителя по него.

Не е налице спор и че по договора за предоставяне на поръчителство ищецът е извършил плащания в размер на 733,15 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При тълкуване клаузите на договора и действителната обща воля на страните на основание чл. 20 ЗЗД, съдът намира, че обезпечението от страна на ответника е поето срещу възнаграждение – т. е. възмездно, но заплащането му е установено разсрочено, ведно с месечните погасителни вноски по заема. Необходимо е да се посочи и че съгласно уговорките, установени в договора за кредит, условие за отпускане на финансовия ресурс представлява обезпечаване на вземането на кредитодателя с поръчителство от трето лице, одобрено от страна на кредиторазаемодател – арг. чл. 4, т. 3 от договора за паричен заем. Поради това на практика с клаузата за предоставяне на обезпечение – осигуряване на поръчител, рискът от неизпълнението на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на потребителя е прехвърлен върху последния, и е довело до допълнително увеличаване на задълженията му, чрез вменяване на задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което неговият дълг нараства и се поставя в потенциално съществуваща опасност от свръхзадлъжнялост. Подобно възлагане върху потребителя е във негова вреда като по-слабата икономически страна в гражданския оборот, а търговецът, който е икономически по-силната страна в правоотношението, се е възползвал от своето правно положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в своя полза.

Поради това съдът намира, че клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Тази клауза е неравноправна, тъй като потребителят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора (чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП). Тя внася значително неравноправие в правоотношението, а престациите на страните са явно нееквивалентни. Дружеството-поръчител поема задължение да отговаря за задълженията на заемателя в общ размер на 1721 лв., срещу което заемателят заплаща възнаграждение в размер на 1059 лв., представляващо над 60 % от размера на заема. При това отговорността на поръчителя може изобщо да не бъде реализирана, ако заемателят добросъвестно изпълнява задълженията си по договора за заем, но въпреки това ще следва да заплати възнаграждение на поръчителя. Освен това, отговорността на поръчителя зависи изцяло от преценката на заемодателя, което означава, че дори и да не получи изпълнение по договора за заем, имуществената отговорност на поръчителя може да не бъде ангажирана. По този начин клаузата на 3 практика прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на заемодателя за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му. По делото не са ангажирани доказателства тази клауза да е индивидуално уговорена с потребителя, а и от съдържанието на договора за поръчителство може да се направи извод, че е предварително изготвен от търговеца и при сключването му потребителят не е могъл да влияе върху клаузите му. Поради това на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП съдът приема клаузата за заплащане на възнаграждение в полза на поръчителя за нищожна. С оглед разпоредбата на чл. 146, ал. 5 ЗЗП и общото правило на чл. 26, ал. 4 ЗЗД съдът намира, че нищожността на тази клауза води до нищожност на договора за предоставяне на поръчителство, тъй като не би могло да се предположи, че поръчителят, който е търговско дружество с основен предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки (както е посочено изрично в договора за предоставяне на поръчителство), би поел задълженията по същия безвъзмездно, без да очаква заплащане на възнаграждение и съответно реализиране на печалба.

За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил процесните суми на ответното дружество по договора за предоставяне на поръчителство, който е нищожен. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание, т. е., че процесният договор за предоставяне на поръчителство е действителен.

Предвид установената по делото нищожност на договора за предоставяне на поръчителство следва, че потребителят не дължи заплащането на възнаграждение по него. Следователно за ответника е възникнало задължението да върне на ищеца заплатеното възнаграждение, което се явява платено при начална липса на основание.

Тъй като страните не спорят, че ищецът е извършил плащания по договора в общ размер на 733,15 лв., тази сума се явява получена без основание от ответника. По тези съображения искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на недължимо платеното следва да се уважи до пълния предявен размер от 733,15 лв., която сума представлява платено без правно основание възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 29.10.2020 г.

По разноските:

В настоящото производство ищецът е извършил разноски за държавна такса в размер на 50 лв., като му е оказана безплатна правна помощ. Според разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал. 1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.