Решение № 3 от 04.01.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3406/2020
- Вид
- Решение № 3
- Подписан
- 04.01.2021
- В сила
- 04.01.2021
- Състав
- Наталия Панайотова Неделчева, Ирена Николова Петкова, мл.с. Лазар Кирилов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 195, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал.2, изр.2 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 2, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№3 гр. Варна , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Членове:
Секретар:
Ирена Н. Петкова
Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев
Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20203100503406 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби " АД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258, ЕИК 104518621, представлявано от Пл.Ст.Ст.,Я.Д.,Г.К. срещу решение №3526/28.07.2020г., постановено по гр.дeло №1916/2020г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 39-ти състав, с което дружеството е осъдено да заплати на С. Т. С., ЕГН: **********, адрес: гр. Шумен, ул. Спартак №11 сумата от 2140.90 лева, представляваща стойността на начислена и заплатена без правно основание електроенергия за периода от 19.02.2018г. до 18.02.2019г. по фактура №0286737477/13.11.2019г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 13.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, както и направените от ищеца разноски. Според изложеното в жалбата, решението на Районен съд Варна е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в разрез с процесуалните и съдопроизводствените правила и събраните в хода на процеса доказателства. Жалбоподателят твърди, че са налице всички предпоставки за извършване на корекция на сметката на ищеца чрез предвидената корекционна процедура. Счита, че е налице правно основание за възникване на вземането му, тъй като процесната сума представлява цена за потребеното в обекта на въззиваемия количество ел. енергия и се дължи на осн. чл. 38, ал.2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ вр. чл. 200, ал.1 ЗЗД. Излага, 1 че са налице всички предпоставки като е осъществен правопораждащия състав. Твърди, че при извършване на проверката е изготвен констативен протокол, отговарящ на всички изисквания, който отразява действителното фактическо положение. Твърди, че електрическата енергия е родово определена движима вещ като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията - чрез измерване от средството за търговско измерване и преминаването през точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако доставената и преминала към консумативните уреди на обекта на ищцата електрическа енергия не може да бъде измерена, то потребителят е усвоил чужда вещ без правно основание, уврежда имуществения интерес на ответното дружество и дължи заплащането на цената на вещта. Засегнато е правото на ответното дружество, установено в чл.200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, предл. първо от ЗЗД купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Съобразно ОУ на ДПЕЕ, от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия. В случай, че съдът счита разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ за неприложима към конкретната хипотеза, моли искът да бъде отхвърлен на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия. Счита, че е налице годно правно основание за възникване на вземането му за потребена електрическа енергия на осн. чл.
200, ал.1 ЗЗД вр. чл. 38, ал.2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ. Твърди, че е спазен редът по констатиране на неточното отчитане на електрическа енергия като всички предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура са изпълнени. По изложените съображения моли решението да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, а на негово място постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като бъде осъдена ответната страна да му заплати разноски за двете инстанции. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Въззиваемата страна, чрез депозирания писмен отговор и в писмена молба, представена преди о.с.з. чрез пълномощник излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че процесната сума не се дължи тъй като липсват законови основания за това. Счита, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен извод за основателност на предявения иск. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено, както и за присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели 2 на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.
Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:
Ищецът С. Т. С., ЕГН: ********** предявява срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна ТауърсГ, бул. „Владислав Варненчик“ №258, иск за осъждане на ответника да му върне сумата от 2140.90 лева, представляваща стойността на начислена и заплатена без правно основание електроенергия за периода от 19.02.2018г. до 18.02.2019г. по фактура №0286737477/13.11.2019г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 13.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Според изложеното в исковата молба, ищецът е потребител на доставяна от ответника ел. енергия в имот на адрес: гр. Шумен, ул. Спартак № 11, кл. № 1300003926, аб. № 0105309006. Получил уведомление от ответното дружество за извършена контролна проверка на средството за търговско измерване, при която е констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което на осн. Общите условия на Електроразпределение Север АД е коригирана сметката за използвана ел.енергия, като е начислена сумата от 2140.90 лева. Ищецът твърди, че ответникът e получил без правно основание сумата в размер на 2140.90 лева, която заплатил. Излага, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, поради липса на нормативно или договорно основание за това.
Счита, че към датата на проверката е липсвала правна уредба регламентираща възможността на оператора да извърши корекция на основание ПИКЕЕ.
Твърди и нищожност на ОУ на дружеството, регламентиращи извършването на корекцията като неравноправни по см. на чл. 143, т.14 ЗЗП. По изложените съображения моли така предявеният иск да бъде уважен, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощник излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на договорни отношения между страните по доставка на ел. енергия, извършването на проверка на изправността на средството за търговски измерване на посочения от ищеца адрес, както и извършената корекция на количеството потребена ел. енергия в сметката на абоната въз основа на установеното при проверката.
Твърди, че процесната сума представлява стойност на реално доставено и потребено количество ел. енергия по отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл.
3
50 ПИКЕЕ вр. чл. 200 ЗЗД и ОУ на ДПЕЕЕМ. Излага, че на 18.02.2019г. в присъствието на абоната е била извършена проверка на обекта на потребление, за която е бил съставен констативен протокол. При съставяне на КП са спазени изискванията на чл.47 ПИКЕЕ. При извършената от БИМ експертиза е констатирано неправомерно въздействие върху СТИ – при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 /011066.7 квтч/, която не е визуализирана на дисплея. Твърди се законосъобразно извършена проверка по замерване на уреда за отчитане на ел.енергия, както и извършено изчисляване на неизмерена или неправилно/неточно измерена енергия в съответствие с чл.38, ал.2 от Общите условия на ДПЕЕЕМ /2007г./ на Електроразпределение Север АД. Електромерът е демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ. На обекта е монтиран нов електромер. Въз основа на изготвеното становище за начисляване на ел. енергия, с което така отчетеното количество по скрития регистър е било конкретизирано по размер и период, е издадена фактурата остойностяваща така допълнително начисленото количество енергия. По изложените съображения моли искът да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Съдебният състав, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните липсва спор, че ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр. Шумен, ул. Спартак № 11, кл. № 1300003926, аб. № 0105309006.
Безспорно е също, че на 27.01.2020г. ищецът е заплатил на ответното дружество сумата от 2178.37 по фактура №0286737477/13.11.2019г.
От представения констативен протокол №1301551/18.02.2019г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка на СТИ отчитащо потреблението в обекта на ищеца. В протокола е отразено, че електромерът е демонтиран от служителите на дружеството, съхранен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба 287026 и е подменен с нов.
От изготвената метрологична експертиза на БИМ, ГД МИУ, РО Варна /констативен протокол №2608/05.11.2019г./, е видно, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера- наличие на преминала ел. енергия по невизуализирана тарифа- Т3- 011066.7кВтч.
Електромерът не съответства на техническите характеристики, не отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергията.
Със становище от 12.11.2019г. е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на общо 11 066 квтч. за периода 19.02.2018г. до 18.02.2019г. Корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.
Въз основа на това становище по партидата на абоната е била издадена 4
Фактура №0286737477/13.11.2019г. на стойност 2140.90 лв. с ДДС.
От заключението на СТЕ, изслушано в о.с.з., проведено на 10.07.2020г., се установява, че СТИ е в метрологична годност. Според в.л. в настоящия случай не е извършена корекционна сметка. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 на електромера се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и поточно в тарифната схема на СТИ. Начисленото количество от 11066 квтч не е от редовен отчет, не е изчислено по методика за корекция на сметка. Липсват доказателства /прочетена информация/ за наличието на показания в регистър 1.8.3 на хартиен носител и точно в коя часова зона е отчетено това количество енергия.
С оглед така установеното от фактическа страна, настоящият състав стигна до следните правни изводи: