Решение № 10156 от 17.11.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 10156

Пловдив, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VII Състав, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МАРИАНА ШОТЕВА

При секретар ХРИСТИНА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ШОТЕВА административно дело № 20257180701119 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (33) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н. Г. Н., [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. *, ет. *, ап. *, чрез пълномощник адв. П. К., против Експертно решение (ЕР) № 90813 от зас. № 048/31.03.2025 г. на Специализиран състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ, с което е отменено ЕР № 91291 от зас. № 118/18.10.2024 г. на ТЕЛК към „МБАЛ д-р К. П.“ ЕООД, [населено място] по оценка, като са определени 74,00 % ВСУ, в това число 20,00 % от сбора на оценките на придружаващите заболявания.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда и връщане на преписката за ново произнасяне. Твърди се, че при вземане на решението НЕЛК не се е произнесла в пълнота по всички въпроси, визирани в чл. 103, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 във връзка с чл. 101 от ЗЗ, включително и по въпроса за чужда помощ, не са разгледани предоставените епикризи и медицинската документация, не е взето под внимание цялостното здравословно състояние на лицето. Оспорват се определената чужда помощ, а именно „Без чужда помощ“ и определеният процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане (ТНР/ВСУ). Претендират се сторените разноски. Допълнителни съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът – Национална експертна лекарска комисия - София чрез процесуален представител юриск. Д. оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Подробни съображения са изложени в писмен вид (становище изх. № Ю666/17.06.2025 г. на л. 67). Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а така също и разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение.

Заинтересованите страни - ТЕЛК при МБАЛ „Д-р К.П.“ ЕООД, [населено място], ТП на НОИ – Пловдив, Агенция за хора с увреждания и Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, редовно призовани, не изразяват становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Административен съд – Пловдив, Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Експертното решение на НЕЛК е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

С ЕР № 91291 от зас. № 118 от 18.10.2024 г. ТЕЛК при МБАЛ „Д-р К.П.“ ЕООД, [населено място] (л. 17-18 от настоящото дело и л. 133-134 от МЕД) е извършил преосвидетелстване на Н. Г. Н. по документи на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), като:

- за Централната латентна квадрепареза вследствие на ИМИ във ВБС м.12.2022 г. и ИМИ в БЛСМА м.05.2011 г. – средна степен, орган. функц. капацитет, нестабилна походка, използва помощни средства съгл. Част 7, т.2.4.3 от НМЕ 2017 (изм. доп. ДВ, бр. 10/31.01.2023 г.) следват 75 % ТНР – МКБ I69.3 (видно от представените нови консулт.);

- за НИЗЗД с КДС ДПНП съгл. Част 9, Раздел 1, т.1.2.1 от НМЕ 2017 (изм. доп. ДВ, бр. 10/31.01.2023 г.) следват 40 % ТНР – МКБ Е11.4, G63.2;

- за диагностицираната болест на Паркинсон лека степен съгл. Част 7, т.3.2 от НМЕ 2017 (изм. доп. ДВ, бр. 10/31.01.2023 г.) следват 50 % ТНР – МКБ G20;

- за АХ III ст. мозъчно-сърдечна форма съгл. Част 4, Раздел 6, т.2.2 от НМЕ 2017 (изм. доп. ДВ, бр. 10/31.01.2023 г.) следват 30 % ТНР – МКБ I11.9.

Определен е краен процент 99 % ТНР без ЧП съгл. Приложение 2, т.3 от НМЕ 2017 (изм. доп. ДВ, бр. 10/31.01.2023 г.) за срок пожизнен съгл. чл. 69, ал. 7 от НМЕ 2017 (изм. доп. ДВ, бр. 10/31.01.2023 г.).

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че така издаденото ЕР на ТЕЛК е връчено на жалбоподателката (доколкото го представя като доказателство към жалбата си до съда, което се установява и от приложеното към МЕД на л. 127 известие за доставяне) и не е било оспорено от нея.

С Решение № 17039 от зас. № 847/28.11.2024 г. Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ – Пловдив е потвърдила ЕР на ТЕЛК датата и срокът на инвалидизиране, но не е потвърдила оценката на ТНР/ВСУ, като е посочено, че ТЕЛК оценява централна латентна квадрипареза със 75 %, а видно от амбулаторен лист, издаден от невролог на 13.09.2024 г., действително е описана централна латентна квадрипареза, за която съгл. НМЕ/2017 се следват 50 % ВСУ (л. 135 от МЕД), подадена в тази връзка до НЕЛК е жалба от Председателя на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ – Пловдив (л. 134 от МЕД).

Или, предмет на разглеждане пред НЕЛК е било ЕР на ТЕЛК единствено и само в частта за определената оценка на ТНР/ВСУ по Част 7, т.2.4.3 от НМЕ 2017 (изм. доп. ДВ, бр. 10/31.01.2023 г.), за което ТЕЛК е приел, че се следват 75 % ВСУ – МКБ I69.3, което е изрично посочено и в обжалваното в настоящото производство Експертно решение на НЕЛК. В останалата част решението на ТЕЛК, в т.ч. и в частта по т.5.3. „Чужда помощ“, за което е определено „Без чужда помощ“, е влязло в сила, поради което и на наведените в тази връзка възражения съдът не дължи произнасяне.

Образуваното пред НЕЛК административно производство по жалбата на Председателя на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ – Пловдив, е приключило с оспореното тук Експертно решение № 90813 от зас. № 048/31.03.2025 г. на Специализиран състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ (л. 49-50 и л. 137-136 от МЕД), с което е отменено ЕР на ТЕЛК по оценката, като са определени 74 % ВСУ.

За да стори това, органът е приел, че в МЕД има представени следните данни и диагнози:

1) Диабетна полиневропатия, потвърдена с ЕМГ и епикриза от 2007 г.;

2) Болест на Паркинсон – Решение на специализирана комисия от 10.08.23 г., терапия: Синепар 2 х 1 т, ПК Мерц 2 х 1 т, Сагилия 1 т;

3) Неколкократни епикризи за прекарани 5 инсулта:

- Епикриза от МБАЛ Карлово от 06.09.2009 г. с Д. ИМИ във ВБС, левостранна централна латентна хемипареза;

- Епикриза от МБАЛ Карлово от 11.05.2011 г. с Д. Вътремозъчен кръвоизлив в ЛГМХ (фронтален дял) – десностранна централна хемипареза;

- Епикриза от МБАЛ Каспела от 26.07.2019 г. с Д. ИМИ в мозъчния ствол, дискоординационен синдром;

- Епикриза от МБАЛ Карлово от 03.07.2020 г. с Д. ИМИ в БВБС десностранна централна латентна хемипареза;

- Епикриза от МБАЛ Карлово от 23.12.22 г. ИМИ във ВБС, левостранна централна латентна хемипареза, дискоординационен синдром МРТ от 08.08.23 – начеващи атрофични промени в мозъчния паренхим, васкуларна енцефалопатия.

Представени са неколкократни амбулаторни прегледи от невролог, последен от 13.09.2024 г. с Д. Последици от други и неуточнени МСБ; Болест на Паркинсон. Лекувала в б-ца Каспела м.03.24 с уточнена Д. Паркинсова болест, провежда системно лечение с Мадопар. Персистира сковаване на тялото, треперене, нестабилна походка с пом. средства, загуба на равновесие, безсъние. Понесен мозъчен инфаркт м.12.22 във ВБС и БЛСМА м.05.2011. Об. синдром на централна латентна квадрипареза, СНР – отслабени коленни, липсват ахилови рефлекси, ограничени и болезнени движения в цервикален и лумбален сегмент, палпат. болка параверт., Негро + друстр., + орални автоматизми, статичен и постурален тремор на ръцете, затруднена походка с помощно средство.

НЕЛК е приел, че в МЕД има данни за многократни понесени инсулти, последен във ВБС (23.12.22) с левостранна латентна хемипареза и дискоординационен синдром и от последния неврол. преглед от 13.09.24 – синдром на централна латентна квадрипареза – следва 50 % ВСУ по Част 7, т.2.8.1 и за Болест на Паркинсон G20 – 50 % ВСУ по Част 7, т.3.2. В МЕД е посочено, че има данни и за Диабетна полиневропатия, както и че не се определя необходимост от чужда помощ.

В заключение, въз основа на изложените констатации, НЕЛК е отменил ЕР на ТЕЛК по оценка, като е определил 74 % ВСУ, в т.ч. 20 % от сбора на оценките на придружаващите заболявания.

Като доказателства по делото са приети, представените такива с жалбата, както и доказателства за компетентността на органите, издали оспорения административен акт, присъединено е и МЕД на освидетелстваното лице.

Като свидетел по делото е разпитана С. Н. Ц., дъщеря на жалбоподателката, чиито показанията съдът приема за логични, последователни и почиващи на непосредствени нейни впечатления и спомени, които съдът кредитира само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства, предвид разпоредбите на чл. 164 и чл. 172 от ГПК, като същите ще бъдат обсъдени при необходимост по-долу в решението.

Други доказателства не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, въз основа на нормативно установени, предшестващи издаването му действия от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от ЗЗ във връзка с чл. 3, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) колективен административен орган в кръга на неговите правомощия - решението е взето от Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, определен съобразно водещата диагноза – „Последици от други и неуточнени мозъчносъдови болести“ в изпълнение на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Не е нарушено и изискването на чл. 18, ал. 3 и ал. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател, с призната специалност по съответния профил и с не по-малко от 5 години трудов стаж по медицина, в каквато връзка от съда са изискани и съответно представени доказателства (л. 94 и сл.).

От събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че ЕР на НЕЛК е взето по документи в съответствие с разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ (в приложимата редакция), съгласно която разпоредба НЕЛК се произнася въз основа на медицинската и друга документация, както и въз основа на информацията в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система. В случая тази документация е била в необходимата пълнота, позволяваща на комисията да вземе своето решение. За да издаде своето ЕР, НЕЛК се е позовал на приложените по МЕД епикризи, както и амбулаторни листове, последният от които за извършен преглед на 13.09.2024 г. от невролог.

Спорен в случая се явява въпросът относно оценката за ТНР/ВСУ за установената Централна латентна квадрепареза, който предопределя и заключението дали административният орган е приложил правилно материалния закон – чл. 62 и чл. 63, ал. 1 от НМЕ, съгласно които разпоредби в приложимата редакция, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, а в случаите по чл. 40, ал. 2 от правилника по чл. 109 от Закона за здравето – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания, като в случаите на чл. 40, ал. 2, т. 2 от същия правилник насочени лабораторни и функционални изследвания не се изискват, съответно установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1.

От приложеното по делото МЕД на освидетелстваното лице се установява, че в Амбулаторен лист № 242578005DB0/13.09.2024 г., обективиращ извършения на лицето преглед от лекар специалист по нервни болести (л. 128 от МЕД), е отразено следното обективно състояние: „ .... Синдром на центр. латентна квадрипареза ....“, за което в Част Седма „Нервни болести“, т.2.8.1. Увреждания на главния и гръбначния мозък с различна етиология и характер, от които е последвало квадрипареза латентна, се следват 50 % ТНР/ВСУ, точно толкова, колкото е определил и НЕЛК, а не както е приел ТЕЛК 75 % ТНР/ВСУ по Част Седма, т.2.4.3, което се установи, че е за хемипареза средна степен, каквато не се констатира по отношение на жалбоподателката от приложените към МЕД документи към датата на преосвидетелстване. Правилно се констатира, че е определен и крайният процент ВСУ при съобразяване с разпоредбата на т. 3 от Приложение 2 от НМЕ в приложимата редакция, а именно 50 % (за квадрипареза латентна) + 20 % х (40 % (за захарен диабет тип 2 (неинсулинозависим) с едно усложнение) + 50 % (за болест на Паркинсон лека степен) + 30 % (за Артериална хипертония ІІІ степен)) = 74 %.