Определение № 289 от 06.08.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 289 гр. Враца, 06.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис К. Динев

Членове:

Христо Н. Христов

Евгени Божидаров Ангелов като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20261400600408 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 ал.7 и ал.8 НПК.

Образувано е по жалба с рег. № 5785/21.07.2026 г., подадена от адв. Д. Д.

П. от САК, като пълномощник на „Суфле Агро България“ ЕООД, ЕИК 204397416, против Определение № 61/02.06.2026 г. по ЧНД № 114/2026 г. на Районен съд – Козлодуй.

С обжалваното определение е оставена без разглеждане по същество жалбата на дружеството против постановление от 07.04.2026 г. за прекратяване на наказателното производство по прокурорска преписка № 4039/2025 г. по описа на Районна прокуратура - Враца, Териториално отделение - Козлодуй, и ДП № 43/2025 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - Враца, водено за престъпление по чл. 316 вр. чл.309 ал.1 НК.

Районният съд е приел, че дружеството не е сред лицата, които разполагат с право на жалба по чл.243 ал.4 НПК. Изложил е, че престъплението по чл.316 вр. чл.309 ал. 1 НК е формално документно престъпление, което не включва в състава си настъпването на вредни последици за конкретно физическо или юридическо лице. Поради това евентуалното засягане на отделни права и интереси на дружеството не му придава качеството на ощетено юридическо лице от престъплението, за което е било образувано и прекратено наказателното производство.

1

В жалбата се поддържа, че определението е неправилно. Твърди се, че мотивите му са противоречиви, тъй като постановлението на прокурора е определено едновременно като аргументирано и като съдържащо крайно пестеливо изложена фактическа обстановка. Основното възражение е, че в мотивите на прекратителното постановление наблюдаващият прокурор многократно е изразил становище за наличие на опит за документна измама по чл.212 ал.5 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18 ал. 1 НК. От това жалбоподателят извежда качеството си на ощетено юридическо лице и правото да обжалва.

Иска се отмяна на определението, разглеждане на първоначалната жалба и отмяна на постановлението за прекратяване.

Жалбата против определението е подадена в срока по чл.243 ал.7 НПК от лице, чието право да иска съдебен контрол не е уважено с обжалвания акт.

Поради това тя е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

От приложените материали се установява, че досъдебното производство е образувано на 25.07.2025 г. за престъпление по чл.316 вр. чл.309 ал. 1 НК във връзка с представено на 24.03.2025 г. пред Районен съд - Козлодуй заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от името на „Восток Трейд“ ЕООД срещу „Суфле Агро България“ ЕООД и „Иберотранс“ ЕООД, при което се твърди съзнателно ползване на неистински частен документ.

В хода на разследването наблюдаващият прокурор е приел, че данните сочат опит за документна измама по чл.212 ал.5 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.18 ал. 1 НК, извършен в гр. София. С постановление от 18.08.2025 г. е изпратил делото по компетентност на Софийска градска прокуратура. С постановление от 05.09.2025 г. по преписка № 11253/2025 г. прокурор от Софийска градска прокуратура не е приел делото по компетентност и го е върнал за продължаване на разследването по чл.316 вр. чл.309 ал.1 НК. Възражението на наблюдаващия прокурор е оставено без уважение с постановление от 08.10.2025 г. на заместник-апелативен прокурор при Апелативна прокуратура - София. Последващо възражение е оставено без уважение и с постановление от 04.11.2025 г. на прокурор при Върховната касационна прокуратура. Без уважение е оставено и възражението до и.ф. главен прокурор с акт от 31.03.2026 г. на заместник на главния прокурор при ВКП.

Горните прокуратури , вкл. и главният прокурор съгласно писмо на ВКП № 10797/25PRB2026333679700 от 31.03.2026 г. обобщено са приели, че 2 частният съдебен изпълнител и съдията не могат да бъдат въведени в заблуждение при осъществяване на функциите си, тъй като не са упражнявали фактическа власт върху имуществото на дружеството и не са разполагали с правомощия да се разпореждат с него, поради което не намират данни за извършено престъпление по чл.212 ал.5 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 НК.

След тази прокурорска проверка производството е продължило за престъплението по чл. 316 вр. чл. 309 ал. 1 НК и с постановлението от 07.04.2026 г. е прекратено именно за това престъпление на основание чл.243 ал. 1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 НПК.

Посочената хронология се установява от материалите по приложеното ДП , вкл. и от постановлението от 07.04.2026 г., обжалваното определение и жалбата. Процесният спор се свежда до това дали дружеството жалбоподател има качеството на ощетено юридическо лице спрямо престъплението по чл.316 вр. чл.309 ал.1 НК и дали изложеното в мотивите на прекратителният прокурорски акт относно чл.212 НК разширява предмета на съдебната проверка.

Съгласно действащата редакция на чл.243 ал.4 НПК препис от постановлението за прекратяване се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници и на ощетеното юридическо лице, които могат да го обжалват пред съответния първоинстанционен съд. Качеството „ощетено юридическо лице“ не възниква само поради твърдение за засегнат имуществен интерес или поради изпращането на препис от прокурорския акт. Необходимо е юридическото лице да е претърпяло имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъплението, предмет на прекратеното производство. Това следва и от чл. 84 ал. 1 НПК.

Престъпленията по чл.309 ал. 1 НК и по чл.316 вр.чл.309 ал.1 НК са описани в глава девета „Документни престъпления“ от Особената част на НК.

Непосредствен обект на защита са редът и правната сигурност на документирането. Съставът по чл. 316 НК е осъществен със съзнателното ползване на съответния документ, когато от дееца не може да се търси наказателна отговорност за съставянето му. Имуществената вреда за определено лице не е елемент от престъплението и не е необходима за довършването му.

Възможно е употребата на частен документ да засегне конкретни 3 граждански или търговски права. За възникването на процесуалното качество „ощетено юридическо лице“ обаче е необходимо твърдяната имуществена вреда да произтича пряко и непосредствено от престъплението, предмет на прекратяването. В случая соченото от дружеството имуществено засягане е свързано с последвалото налагане на запори в изпълнителното производство.

Между употребата на документа и запорите стоят постановените съдебни актове и самостоятелните действия на частния съдебен изпълнител. Поради това сочената вреда е опосредена и не произтича пряко от престъплението по чл.316 вр. чл.309 ал.1 НК. Следователно „Суфле Агро България“ ЕООД не придобива качеството на ощетено юридическо лице по отношение на прекратяването за това престъпление и не е процесуално легитимирано да иска съдебна проверка на прокурорския акт по реда на чл. 243 НПК.

В същата насока е Решение № 153 от 29.06.2011 г. по н. д. № 687/2010 г., I н. о. на ВКС. В разгледаната от него хипотеза, след преквалифициране на деянията от документна измама по чл. 212 НК в самостоятелни документни престъпления по чл. 316 вр. чл. 308 НК ВКС е отменил гражданскоосъдителната част и е отхвърлил гражданския иск, като е приел, че той е акцесорен към първоначално инкриминираната документна измама, но не и към документните престъпления, при които няма пострадал или ощетено юридическо лице. Макар цитираното решение на ВКС да се отнася до чл.308 НК, то преценка за вредите в конкретната на настоящето производство хипотеза , респ. тяхната пряка липса от документната измама и самостоятелното документно престъпление, е приложима и към настоящия случай.

Доводът, основан на изложеното от наблюдаващия прокурор относно наличие на престъпление по чл.212 НК, не променя този извод. Активната процесуална легитимация не се преценява механично само според посочената в диспозитива правна квалификация, а и според фактическия обхват на прекратяването. В случая обаче предмет на обжалваното постановление е прекратяването на наказателното производство за престъпление по чл.316 вр.чл.309 ал.1 НК. Разсъжденията на наблюдаващия прокурор относно евентуална съставомерност по чл.212 НК възпроизвеждат процесуалната хронология и несъгласието му с дадените указания. Те не са обективирани в диспозитива като отделно прекратяване за документна измама и не 4 разширяват предмета на съдебния контрол.

Въпросът за евентуална квалификация към деяние по чл.212 НК е бил предмет на последователна проверка в рамките на прокуратурата. Погорестоящите прокурори не са приели становището на наблюдаващия прокурор, а дадените писмени и мотивирани указания по чл.46 ал.4 НПК са били задължителни за прокурора от по-ниската по степен прокуратура. Тези актове се отчитат само като част от процесуалната хронология и за очертаване на предмета на настоящото производство. Въззивният съд не проверява тяхната правилност и обоснованост и не се произнася дали е осъществен съставът на чл.212 НК. Подобна проверка би излязла извън предмета на въззивния контрол.

При престъпление по чл.212 НК е възможно да съществува ощетено юридическо лице. Тук обаче няма постановление за прекратяване за такова престъпление. Поради това въззивният съд не може да разглежда дали е осъществен съставът на документна измама, нито чрез тези доводи да обоснове легитимация за обжалване на прекратяването по чл.316 вр. чл.309 ал. 1 НК.

Не води до различен резултат и оплакването в жалбата за противоречие в мотивите на районния съд. След като първоначалната жалба е недопустима, съдът не следва да проверява по същество обосноваността и законосъобразността на прокурорското постановление. Поради това оценката, че прокурорът аргументирано е прекратил производството, е извън необходимите мотиви за разрешаване на въпроса за допустимостта. Тази излишна констатация не засяга правилния краен извод, че жалбоподателят не разполага с право на жалба по чл.243 ал.4 НПК.

Правилно районният съд е отбелязал и че липсата на право на жалбоподателя да иска съдебна проверка на постановлението не означава, че същото остава извън всякакъв инстанционен контрол. Постановлението може да бъде обжалвано пред прокурор от по-горестоящата прокуратура на основание чл. 200 изр. второ НПК, като жалбата се подава по реда на чл.201 ал.2 НПК чрез органа, издал постановлението, или направо до прокурора, компетентен да я разгледа. Тази възможност не променя извода, че „Суфле Агро България“ ЕООД не разполага с процесуална легитимация за съдебно обжалване по реда на чл. 243 НПК.

5

По изложените съображения обжалваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно , поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.243 ал.8 вр.ал.7 НПК, Окръжен съд – Враца

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 61/02.06.2026 г. по ЧНД № 114/2026 г. на Районен съд - Козлодуй, с което е оставена без разглеждане по същество жалбата на „Суфле Агро България“ ЕООД против постановление от 07.04.2026 г. за прекратяване на наказателното производство по прокурорска преписка № 4039/2025 г. по описа на Районна прокуратура - Враца, Териториално отделение - Козлодуй, и ДП № 43/2025 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - Враца, водено за престъпление по чл.316 вр. чл.309 ал. 1 НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6