Решение № 39 от 17.03.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. С., 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариета Неделчева

Членове:

Андон Г. Миталов

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241800600903 по описа за 2024 година Производството по делото е по реда на чл.327 и следващите от НПК.

С Присъда № **4/02.10.2024 г., постановена по НЧХД № 6/2022 г. по описа на РС - С., съдът на осн. чл.304 от НПК е признал подс. П. А. П. за невиновен в извършването на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК: За това, че на 23.06.2021 г. в гр.Г., област С., в качеството си на родител - баща на малолетните А. П. П.а, с ЕГН: **********, и Й. П. С. П., с ЕГН: **********, не е изпълнил съдебно решение № 227/22.06.2018 г. на ОС - С. относно задължението му да осъществи по подходящ начин предварителна подготовка на двете деца за доброволно предаване на тяхната майка Р. С. и не й предал децата, като по този начин е осуетил изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителските права по отношение на децата, поради което и на осн. чл.304 от НПК го е оправдал за престъпление по чл.182, ал.2 от НК. На осн. чл.190, ал.1 от НПК. РС - С. е осъдил частната тъжителка Р. С. да заплати на подсъдимия сумата от 1000 /хиляда/ лева за направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от а. К., повереник на тъжителя Р. С., в частта, с която подсъдимият е оправдан по повдигнатото му 1 обвинение за престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, както и в частта, с която разноските по делото, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение, са възложени на тъжителката. Повереникът счита, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необоснована. Намира, че от събраните по делото доказателства от обективна и от субективна страна се установява, че подсъдимият е извършил деянията, за които му е повдигнато обвинение с тъжбата. В изготвеното допълнение към жалбата адв. К. от 29.05.2024 г., рег.№ 2988/30.05.2024 г. излага аргументи, че неправилно районният съд е приел в мотивите си към присъдата, че писмените доказателства изцяло кореспондират с гласните. От събраните по делото доказателства е останало впечатлението, че подс. П. е съдействал за осъществяване на контактите между майката С., а не е осуетявал осъществяването на режима на контакти на посочените дати. Повереникът намира, че от представените писмени доказателства, в това число съдебни актове от ВАС, ОС - С., става ясно, че децата в продължение на години са подложени на „програмиране“ от страна на подсъдимия, който без основание, в нарушение на определеното със съдебен акт и на закона, е взел при себе си децата. Сочи, че в резултат на това системно и персистиращо състояние децата проявяват синдром на родителско отчуждение от майката, но не и от бащата. Твърди, че по делото е останало неизследвано и неанализирано положението, при което подсъдимият привидно демонстрира съдействие, а в действителност скрито действа, осуетявайки режима на контакт с майката. При това действие адв. К. твърди, че децата са използвани като инструмент на противоправно поведение, така че привидно да изглежда, че изразяват своя собствена воля. Навежда аргументи, че при постановяване на присъдата си първоинстанционният съд не е отчел и наличието на предходно осъждане при практически много сходни обстоятелства в цялостния контекст на случая, който представлява системно нарушение на правата на децата в продължение на относително дълъг и значим за техния живот период от време. Повереникът иска въззивния съд да отмени постановената оправдателна присъда и вместо нея да постанови осъдителна такава. Моли съдът да прецени наличието на необходимост от изслушването на съдебно-психологична експертиза относно поведението на децата в посочените случаи.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от а. Ч., защитник на 2 подс. П. П.. Защитникът сочи, че постановената присъда е правилна и обоснована, както и че не са допуснати съществени процесуални нарушения от съда, които да налагат нейната отмяна. Адв. Ч. намира, че всички изложени във въззивната жалба и допълнението към нея аргументи за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда са неоснователни. Моли въззивният съд да не допуска изслушването на съдебно-психологична експертиза относно поведението на децата в посочените случаи, тъй като намира изготвянето й за ненужно, като от друга страна такава експертиза ще травмира допълнително децата. Иска съдът да потвърди постановената оправдателна присъда, както и да присъди на подзащитния й заплащането от тъжителката на направените във връзка с делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение. Към отговора са приложени Решение № 438/20.12.2022 г. по в.гр.д.№ 222/2022 г. по описа на СОС и Определение № 3761/27.11.2023 г. по описа на ВКС.

В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частната тъжителка - адв. Д. М., преупълномощена от адв.К., поддържа искането за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен. Изразява се упрек към дейността на районния съд при оценка и анализ на доказателствата, като са игнорирани множество данни, че децата са обект на „програмиране“, психическо въздействие с цел да бъдат отдалечени от тяхната майка. Според повереника не са отчетени фактите, че подсъдимият е бил признат за виновен в това, че препятства контакта на децата с майката, и че до момента не е осъществена пълноценна връзка между тях, което е довело до отчуждаването им. Оспорва се като необоснован фактическият извод, че частната тъжителка не живее в България. Твърди се, че в периода около инкриминираната дата подсъдимият е проявявал персистиращо противоправно поведение, изразяващо се в осуетяване на личните контакти. Повереникът прави искане за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Частната тъжителка изразява лично становище по делото, като твърди, че изпитва безнадеждност от множеството съдебни производства по повод родителските права върху децата. Твърди, че подсъдимият съзнателно препятства предаването на децата, въпреки данните от специалистите, изготвили индивидуалните оценки на децата - че дъщеря А. е „твърде много обичана от майка “.

3

Защитникът на подсъдимия - адв. Ч., моли за потвърждаване на оправдателната присъда. Счита, че оплакванията, изложени от тъжителката и повереника са напълно неоснователни, тъй като първоинстанционният съд е направил верни изводи по фактите, почиващи на събраните доказателства.

Отрича версията, че подсъдимият е упражнявал психическо влияние върху децата, тъй като се подкрепя от писмените доказателства. Заявява, че подсъдимият е неосъждан, видно от приложеното свидетелство за съдимост.

Прави искане за присъждане на сторените разноски.

В последната си дума подсъдимият П. П. моли съда да потвърди оправдателната присъда.

Въззивният съд, след като обсъди становищата на страните и провери първоинстанционната присъда в цялост, намери за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана да стори това страна и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, поради което същата е допустима.

По съществото си е неоснователна, като присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Първоинстанционният съд е достигнал до правилни и обосновани изводи по фактите, относими към предмета на доказване по делото, които напълно се споделят от въззивния съд.

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П. А. П., с ЕГН: **********, е роден на ******* г. в гр. С..

Той е българин, български гражданин, с висше образование, работещ, неосъждан, с адрес: с. М., община Г..

Подсъдимият П. П. и тъжителката Р. С. сключили брак на 1****** г., който бил прекратен с решение от 01.03.2013 г. по гр. д. N 13188/ 2012 г. по описа на Софийския районен съд. По време на брака им са се родили и двете им деца - А. П. П.а с ЕГН ********** и Й. П. П. с ЕГН **********. След раздялата си страните били в изключително влошени отношения и затруднена комуникация, в това число и относно упражняването на родителските права, издръжката и личните контакти на двамата родители с двете им деца. Това била и причината между страните през годините да се водят множество съдебни производства, с различен предмет, пред различни съдилища Софийски районен съд, Районен съд - Костинброд, Районен съд- Сливница, 4

Районен съд - Елин Пелин, Софийски окръжен съд, Софийски градски съд и др., като част от водените съдебни производства са и такива по Закона за закрила от домашно насилие. В полза на страните са постановявани и множество съдебни актове, някои от които и взаимно изключващи се, относно това кой от двамата родители следва да упражнява родителските права по отношение на децата, какъв да е режимът на лични контакти на другия родител с децата и т.н.

Първоначално с определение от 19.02.2015 г. по в.гр.д. № 5348/2013 г. на Софийски градски съд е било утвърдено споразумение между страните, според което упражняването на родителските права по отношение на децата е било предоставено на тъжителката, а на подсъдимия е бил определен режим на лични контакти с тях. През месец октомври 2015 г. подсъдимият е взел децата, независимо че упражняването на родителските права е било предоставено на тъжителката и до настоящия момент, въпреки несъгласието на майката, той ги отглежда в дома си в село М., община Г.. Това допълнително е довело до още по-силно влошаване на отношенията между страните.

Така с решение № 227/22.06.2018 г. Софийският окръжен съд отменя изцяло решение № 225/03.11.2017 г. по гр.д. № 372/2016 г. по описа на РС-К. (с което упражняването на родителските права по отношение на децата А. П. П.а и Й. П. С. П. е предоставено на бащата П. А. П., като е определено тяхното местоживеене да бъде при баща им, на адрес: с. М., община Г., като е определен режим на лични контакти на децата с тяхната майка Р. С.) и отхвърля предявения от подсъдимия П. против частния тъжител С. иск с правно основание чл. 59, ал.9 от СК, за изменение на мерките за упражняване на родителските права по отношение на децата А. и Й. П.и, определени с влязло в сила определение от 19.02.2015 г., с което е одобрена спогодба по гр.д. № 5348/2013 г. на СГС. Решение № 227/22.06.2018 г. на СОС е влязло в законна сила на 05.03.2019 г., съгласно определение № **60/05.03.2019 г. на ВКС, с което касационната инстанция не го е допуснала до касационно обжалване.

Със заповед за насочване на дете и родителите му за ползване на социална услуга в общността № ЗД/Д-СО-СВ-013/26.08.2020 г., и.д. директор на ДСП - С. е наредил детето Й. П. С. П. и баща му П. А. П. да ползват 5 социална услуга /6 месеца/ с цел осъществяване на срещи на детето с майка му в присъствие на специалисти, без присъствие на бащата /по преценка на специалистите, работещи с детето - осъществяване на предварителна подготовка на детето за среща с майката/ и индивидуална терапия с г-н П. П. баща на детето, с цел подобряване на комуникацията с майката на детето Р. С., по въпроси, касаещи детето, към Детски контактен център към Фондация „Ц.

О. в.“ - гр. С..

Със заповед за насочване на дете и родителите му за ползване на социална услуга в Общността № ЗД/Д-СО-СВ-014/26.08.2020 г., и.д. директор на ДСП - С. нарежда детето А. П. П.а и баща му П. А. П. да ползват социална услуга /6 месеца/ с цел осъществяване на срещи на детето с майка му в присъствие на специалисти, без присъствие на баща му /по преценка на специалистите, работещи с детето - осъществяване на предварителна подготовка на детето за среща с майка му/ и индивидуална терапия с г-н П. П.

- баща на детето, с цел подобряване на комуникацията с майката на детето гжа Р. С., по въпроси, касаещи детето, към Детски контактен център към Фондация „Ц. О. в.“ - гр. С..

На основание чл. 21, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето и чл. 18, ал.4 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето и във връзка с нарушаване на правото на децата А. П. П.а и Й. П. С. П., регламентирано в чл.