Решение № 552 от 25.04.2025, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 6824/2024
- Вид
- Решение № 552
- Подписан
- 25.04.2025
- В сила
- 13.05.2025
- Състав
- Вера Светославова Найденова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
- §13, т.12 · Закон за защита на потребителите
- чл.3, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.24 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- §1, т.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 552 гр. Плевен, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20244430106824 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл.422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба от ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния представител - юрисконсулт Г. С., против И. С. Р., ЕГН **********, от ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 2325,16 лева, от които 1368,66 лева главница, 513,06 лева договорно възнаграждение за периода 01,06,2023 г. – 05,06,2024 г., 300,62 лева лихва за забава за периода 02,01,2023 г. – 05,06,2024 г., 142,82 лева законна лихва за периода 05,06,2024 г. – 26,09,2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 27,09,2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
Предявен е и осъдителен иск за сумата от 1435,80 лева, от които 517,05 лева възнаграждение за закупена услуга Фаст за периода 01,06,2023 г. – 05,06,2024 г. и 918,75 лева възнаграждение за закупена услуга Флекси за периода 01,06,2023 г. – 05,06,2024 г. на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК. Сочи се, че на 28,11,2022 г. е подадено искане, а на 29,11,2022 г. между страните е сключен договор за кредит №40013702609 за сумата от 1500,00 лева, срок на договора – 24 месеца, при ГПР – 49,09% и ГЛП – 41%, като кредитополучателя е заявил и сключването на допълнителни услуги – Фаст на стойност 600,00 лева и Флекси на стойност 1050,00 лева. Твърди се, че договорът е подписан при Общи условия. Сочи се, че на 26,04,2023 г. е подписан Анекс към договора за кредит за отлагане на 4-та и 5-та погасителни вноски, като ГПР е бил намален на 41,66%. Посочва се, че длъжникът е направил само 4 вноски на обща стойност 503,82 лева, като на 05,06,2024 г. е 1 обявена предсрочна изискуемост на задълженията поради изпадане в забава. Ищеца претендира и направените деловодни разноски, и разноските от заповедното производство.
В с.з. ищецът не изпраща представител. В молба, депозирана преди с.з. – на 31,03,2025 г., развива подробни съображения за уважаване на исковете. Възразява за прекомерност на претендираното от ответницата адв.възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.П. Н. от АК ***, в който сочи, че исковете са допустими, но неоснователни. Посочва се, че клаузите за услуги Фаст и Флекси са нищожни, като противоречащи на ЗПК, а договорът – недействителен.
Оспорва се обявяването на предсрочната изискуемост. В с.з. ответницата не се явява и не изпраща представител. В молба, депозирана преди с.з. – на 07,04,2025 г., развива съображения за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№5513/2024 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №3185/30,09,2024 г., за сумата от 1368,66 лева главница, 513,06 лева неплатено договорно възнаграждение за периода 01.06.2023 г. 05.06.2024 г., 300,62 лева лихва за забава за периода от 02.01.2023 г. до 05.06.2024 г., 142,82 лева лихва за периода от 05.06.2024 г. до 26.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 27.09.2024 г. до окончателното изплащане на същото, както и разноски за ДТ в размер на 46,50 лева и юрк. възнаграждение в размер на 27,04 лева, срещу която длъжникът е възразил, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за съществуване на вземането си.
С разпореждане №11281/30,09,2024 г. заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено за сумите 517,05 лева неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, 918,75 лева неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 40,00 лева неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, 500,00 лева неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договор за кредит.
От представеното с исковата молба Искане за отпускане на потр.кредит Профи кредит Стандарт №40013702609 се установява, че на 28,11,2022 г. ответницата е заявила получаването на кредит в размер на 1500,00 лева със срок на погасяване 24 месеца, от които 111,99 лева да послужат за рефинансиране на кредит към същия кредитодател.
От представеното с ИМ копие на договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт №40013702609 се установява, че същият е сключен при Общи условия, които съгласно чл.11, ал.2 от ЗПК са неразделна част от ДПК. По силата на този договор е предоставен паричен заем в размер на 1500,00 лева, със срок на заема 24 месеца, при фиксиран лихвен процент в размер на 41,00%, ГПР – 49,09%; заявени са допълнителни услуги – застраховка „живот“ на еднократна стойност 34,20 лева, услуга „фаст“ при възнаграждение 600,00 лева и услуга „флекси“ при възнаграждение 1050,00 лева. От представения погасителен план се 2 установява, че вноската за закупените доп.услуги ФАСТ и ФЛЕКСИ е в размер на 68,75 лева месечно.
От представеното копие на пл.нареждане от 29,11,2022 г. се установява, че на посочената дата сумата от 1353,81 лева е преведена от ищеца по сметка на кредитополучателя, с посочено основание „40013702609“.
От представеното копие на Анекс №1 към ДПК №40013702609 за отлагане на вноски, сключен на 26,04,2023 г., се установява, че страните са договорили отлагането на вноски №4 и №5, ГЛП е запазен на 41%, а ГПР е променен на 41,66%, като е изготвен и нов погасителен план.
От представеното от ищеца Извлечение по сметка към ДПК №40013702609 от 25,11,2024 г. се установява, че общо платената сума по договора към 25,11,2024 г. е в размер на 503,82 лева.
От представеното копие на Уведомително писмо от 10,06,2024 г., получено от ответницата на 13,06,2024 г., се установява, че задължението по процесния договор за кредит е обявено за предсрочно изискуемо, считано от 05,06,2024 г.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Кредитодателят „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Уважаването на исковете е обусловено от наличието на следните предпоставки: 1.наличието на валидно облигационно отношение, породено от договор за потребителски кредит;
2.реалното предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на сумата, претендирана като главница по договора; 3.настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата и договорната лихва, респективно обявяване на задължението по кредита за предсрочно изискуемо, и 4.неизпълнение на това задължение, като предпоставка за начисляване на обезщетение за забава.
Въз основа на събраните писмени доказателства, съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответницата е била налице облигационна връзка, възникнала по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит №40013702609/29,11,2022 г., по силата на който на ответницата, като потребител, е предоставен кредит в размер на 1500,00 лева, а кредитополучателят е поел задължение да погасява кредита на 24 месечни погасителни вноски.
След като по делото се установи възникналото облигационно правоотношение, следва да се прецени дали този договор е действителен - в изпълнение на служебните задължения за преценка на действителността на договор /или клаузи от него/, сключен с потребител.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за 3 плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12 /дванадесет/, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20, и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК – недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са уредени в чл.23 от ЗПК - отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Доколкото се касае за императивни разпоредби, нарушението на които влече нищожност на целия договор за потребителски кредит, съдът следва служебно да провери съответствието на договора със същите. Това е така, защото ответникът има качеството „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая с отпускането на кредит в размер на 400,00 лева, в полза на ответника като физическо лице му е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП. Като потребител, ответникът разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение задължението на националния съд да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори, следва в допълнение на гореказаното да се добави, че е налице категорично установена съдебна практика /например решение №23/07,07,2016 г. на ВКС по т.д.№3686/2014 г., І т.о./, която задължава първоинстанционния и въззивния съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни /т.1 и т.3 от Тълкувателно решение №1/09,12,2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение №384/02,11,2011 г. на ВКС по гр.д. №1450/2010 г., I г.о. и определение №751/17,08,2010 г. на ВКС по гр.д.
№2022/2009 г., I г.о. /. В този смисъл е и чл.24 от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит, препраща към чл.143 – 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД. Преценката за нищожност в коментирания аспект се прави за 4 всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Освен това съгласно Тълкувателно решение №1/27,04,2022 г. на ВКС по т.д. №1/2020 г., ОСГТК и с разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК /ДВ бр. 100/2019 г. / се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното производство. При установяването на такава клауза, на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение.
Разпечатката съдържа 30 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16863411-3e1c-47a5-bbf9-d8b82cf5719a